Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АДМИНИСТРАЦИЯТА ТРОВИ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

Напоследък се забелязва една странна тенденция в поведението на управляващите, която създава противоречиви впечатления. Правителството на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС упорито повтаря (досущ като папагал), че, видиш ли, българските бизнесмени няма от какво да се оплакват и обстановката, в която се развиват техните фирми, е повече от привлекателна... За някои от тях това може и да е така.Това навярно е така донякъде. Само дето благоприятните данъчни реформи, които се предприеха в края на миналата година, едва ли са достатъчни. Защото за сметка на налозите, които уж намаляват, различните такси за разрешителни и лицензи, които е принуден да плаща бизнесът, стават все по-изнервящи, демотивиращи и солени. Съвсем естествено - за страна като България, е колкото повече са контактите и работата с държавната администрация, толкова по-големи да са възможностите за рушвети. А от това не печели никой, нито пък се повишава конкурентоспособността на предприемачите, които би трябвало да бъдат стимулирани да се развиват...
Общините и централната власт продължават да бълват най-различни регулации, чието следене и прилагане се превърнаха в неизчерпаем генератор на корупция и сива икономика. Потърпевшите си спомнят, че още от зората на демокрацията, та и до днес, бизнесът у нас се огъва под тежестта не само на непрестанно променящите се и често безсмислени закони, но и на огромен брой разрешителни, уведомителни, лицензионни и съгласувателни режими.
Всъщност по данни на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР)
95 общини незаконно прилагат регулаторен режим
за регистрация на търговски обект. Този сигнал внесоха при главния прокурор Борис Велчев министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова и министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на 2 септември. Според изнесената информация в различните общини режимът носи различни наименования - например разрешение за упражняване на търговска дейност, регистрация за упражняване на търговска дейност, уведомление за упражняване на търговска дейност и др. Във всичките му разновидности обаче той не е регламентиран в нормативен акт, което е в пълно противоречие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
От ведомството на Николай Василев поясниха още, че тежестта на режима е различна в отделните общини. Независимо от наименованието му на много места се предвиждат такса (от 1.50 лв. до 250 лв.), предоставяне на значителен брой документи към заявлението и срок за извършване на регистрацията (от 1 ден до 30 дни) или издаване на разрешителното. Има и глоби (от 2 лв. до 5000 лв.) в случай на неизпълнение на задължението за регистрация или за подаване на заявление за разрешение или за уведомление.
Всичко това отново потвърждава, че своеволията на бюрократите достигат най-мащабни размери в местната власт, където според изследване на Българска стопанска камара (БСК)
съществуват над 1000 разрешителни режими
- при положение че по закон броят им е двеста и осемдесет.
Впрочем въпросното изследване беше дискутирано още през месец март в Министерския съвет. Въпреки надеждите на нашия бизнес за бърза реакция от страна на управляващите до начални конкретни действия се стигна едва сега. Начални, защото тепърва предстоят още проучвания на регулаторната рамка, а на общините им е даден срок до края на 2008-а доброволно да премахнат незаконните такси. Всъщност още през март министърът на икономиката Петър Димитров заяви, че администрациите, въвели незаконни и нерегламентирани режими, спъващи развитието на бизнеса у нас, ги очакват... жестоки санкции. Представителите на браншовите организации пък настояваха да получат контролни права за въвеждане, премахване или облекчаване на даден режим (нещо, за което те надигат глас много преди датата 17 март 2008 година).
Главния прокурор Борис Велчев обаче акцентира пред в. БАНКЕРЪ, че на този етап първо трябва да се прецени дали наистина обявените 95 общини са въвели неправомерни регулаторни режими. Ако бъдат констатирани като незаконосъобразни, съдът ще се произнесе, но санкциите, които ще понесе въпросната община, която ги е въвела, е отмяна на съответния режим. Няма как да има други санкции, тъй като тези режими са въведени с колективни решения на общинските съвети, а не само от един човек, допълни Велчев. Казано в прав текст, жестоките санкции, обещавани от министър Димитров, се оказаха прах в очите на засегнатите предприемачи, а виновните представители на местната власт могат да спят спокойно.
Разрастването на
административния рекет
над бизнеса се доказва и от последния доклад на министър Василев, посветен на състоянието на администрацията през 2007 година. Като цяло изводите сочат, че са извършени редица действия в посока на по-доброто регулиране на бизнеса, но липсват системност и организация. В доклада се изтъква, че в България няма ясно формулирана политика в областта на по-доброто регулиране, въпреки че се предприемат някакви действия.
Като основен недостатък се посочва и фактът, че няма приет правилник за прилагането на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и не е предвидено приемането на такъв. Оказва се, че изпълнението на закона не е възложено на нито един орган на изпълнителната власт, което пък създава затруднения по отношение на контрола върху прилагането му на практика. По-фрапиращото в случая е, че по думите на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев нито един бизнесмен не е сезирал съда по този нормативен акт до момента. Каква е причината за недостатъчното познаване на закона обаче той не можа да посочи.
Нека припомним също, че още през 2006-а Европейската комисия (ЕК) предложи започването на
програма за намаляване на ненужния административен товар
Малко след това Европейският съвет реши административната тежест да бъде намалена с 25% до края на 2012-а, а държавите членки бяха приканени да изготвят оценка на административния товар до октомври тази година. Това, само по себе си, е чудесно. По-важното е: защо за пореден път трябваше да чакаме Брюксел да ни каже какво да правим, след като много години преди членството ни в общността проблемът се бе изострил до нетърпимост. Да се чуди човек на вълшебния ефект, който могат да предизвикат едни предстоящи парламентарни избори...
По данни от доклада на министър Василев през 2007-а структурите на централната администрация са обявили въвеждането на 40 нови регулации, структурите на териториалната администрация са обявили въвеждането на 47 нови регулации, специализираните териториални администрации - 22 режима, а общинските администрации - 24 нови регулации. Тук е важно да се отбележи, че общините нямат правомощия при въвеждането на нови режими, но въпреки това някои от тях обявяват, че са извършили такива действия. Интересно е и това, че около 90% от администрациите са заявили, че нямат нови регулаторни режими, които да са въведени през отчетната година. Двадесет и шест е броят на службите, отчели отмяна на регулаторни режими през 2007-а, като осем от тях са структури на централната администрация, а 16 са общински администрации.
Самият Николай Василев призна, че на няколко премахнати регулации се падат десетки нови, а министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова заяви, че тази практика трябва да бъде преустановена. Например в община Камено, Бургаско, за да откриеш търговски обект, не се плаща такса, но се чака до месец за разрешение, независимо че е преминала проверката на всички останали задължителни по закон служби - ХЕИ, пожарна, данъчни. Във Видинско, има такса от 30 лв., ако искаш да откриеш търговски обект. След като тя се плати, се чака поне две седмици, а ако се заобиколи процедурата, има глоба от 500 лв. за физическо и до 5000 лв. за юридическо лице. В други общини цената на едно разрешително може да достигне и до 250 лв., поясни пред журналисти министър Грънчарова.
Като прибавим на фона на цялата тази бюрократична лудница и отчетения ръст в броя на заетите в държавната администрация (според Николай Василев към август 2008-а в министерствата работят 2300 души повече, отколкото са били в началото на 2006-а), цветущото състояние на съдебната ни система, както и приказките за отлив на инвестиции от страната не са никак учудващи. Нека не забравяме и че екипът на Световния икономически форум постави България на 79-о място от 131 държави в Годишния доклад за глобалната конкурентоспособност за 2007 година.
Какво излиза - че бизнес у нас могат да правят единствено могъщи компании, които администрацията не смее да рекетира, или приема скромни рушвети, които помагат за бързото уреждане на купищата административни изисквания. Както се казва в народната мъдрост: Такава държава огън да я гори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във