Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Администрацията лапа милиард

Финансовият министър Симеон Дянков напоследък все по-често дава индикации, че е готов да започне тотална война срещу бюрокрацията с всички средства и на всички фронтове. Освен че вероятно ще успее да пренасочи част от милиардите на сектор Сигурност към наука, култура и образование, любимецът на премиера Бойко Борисов недвусмислено заявява намерението си да изреже гнилите клони на държавната администрация. Под давлението на Дянков правителството подготвя неприятна изненада за служителите в централната изпълнителна власт и териториалните й структури, а резултатът, както по всичко личи, ще се види още наесен. Законът за администрацията вероятно отново ще бъде прекроен, като този път на мушката ще са хилядите чиновници, които търкат столовете зад бюрата на министерства и агенции. Очакват се съкращения, преструктуриране и замразяване на заплатите. Вицепремиерът дори влезе в открит конфликт с колегите си министри, като докладът му за състоянието на администрацията предизвика гневни ответни реакции от социалното и земеделското ведомство.
С твърдата си позиция за съкращаване на държавните щатове на всички нива Симеон Дянков си спечели силни врагове, но това едва ли ще го откаже от неговите намерения да разбута удобните бюрократични гнезденца. Благодарение най-вече на активните действия на финансовия министър за година и половина управляващите от ГЕРБ са намалили централната администрация с близо 12 000 щата, като по този начин са спестили над 100 млн. лв. от заплати и осигуровки.
Чиновниците излизат доста скъпо на държавния бюджет, въпреки че ефектът от работата им е твърде съмнителен. Общата им численост, заедно с работещите в МВР и общините, е 135 691 души, като сметките показват, че само за възнагражденията на тази армия
държавата харчи над 1.07 млрд. лв.
годишно. Един служител в министерство, агенция или община е вземал през 2010-а средно брутно възнаграждение от 661.99 лв., което е с около 14 лв. повече в сравнение с година по-рано.
Чиновническата работа мечта е да се добереш до администрацията на Министерския съвет. Служителите там получават по 1655 лв. средно на месец, а годишните разходи по обезпечаване на заседанията на министрите са в размер на над 28.5 млн. лева. Отличници са и чиновниците в Изпълнителната агенция Одит на средствата от Европейския съюз, които се разписват върху фишове за 1360 лв., докато в Изпълнителната агенция по горите взимат 1223 лева. Най-неблагодарна и ниско платена е работата в провинциалните общински администрации. Ако преглеждаш бумаги в Горна Оряховица, ще трябва да се задоволиш с 400 лв. месечно, а в Сунгурларе ставката е с 21 лв. по-висока.
Трудовият договор за служител в някоя от държавните комисии също е примамлива перспектива. Само за една година тези чиновници са повишили приходите си с почти 30% и вече изкарват по 1250 лв. месечно. Участващите в административните структури, които се отчитат пред Народното събрание, се разписват срещу 1162 лева. На другия полюс са работещите в областните администрации, които се задоволяват със 705 лева. И в този случай
рогът на изобилието
се изсипва върху късметлиите, контролиращи харченето на средства от Евросъюза. Те взимат по 2500 лв., за да се борят срещу корупционните практики.
Сладка работа е и да си член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото там прибират над два бона месечно, докато в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол заплатата достига само 1794 лева. В същото време служителите на Изпълнителната агенция Автомобилна администрация получават по 323 лева. Може би заради мизерните заплати въпросната администрация често заобикаля изискванията за издаване на лицензи за извършване на превози. Да не говорим за още пресния трагичен случай с автобуса на превозвача Ентуртранс, който доведе до оставката на изпълнителния й директор Симеон Арнаудов.
Не са цъфнали и вързали и в регионалния инспекторат по образованието в Монтана, защото трябва да се справят с 340 лв. за 30 дни.
Служителите в министерствата също са сред най-големите консуматори на държавни пари. Държавните чиновници вземат почти 938 лв. месечно, а в три от ведомствата средната брутна заплата нараства прогресивно. Подчинените на Тотю Младенов в Министерството на труда и социалната политика работят за 12 852 лв. на година, а колегите им в земеделието - за малко над 12 600 лева. Финансистите също вземат над 1000 лв. на месец, както и служителите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В тези заплати влизат и допълнителните доходи от управлението на европроекти.
Като изключим богопомазаното МВР, най-много средства от бюджета (над 114 млн. годишно) отиват за възнаграждения на Министерството на финансите. Здравното ведомство харчи около 110 млн. лв., а земеделското - почти 90 милиона. Най-евтино ни излиза поддръжката на бюрократичния апарат на Министерството на културата. За него, както се оказва, са достатъчни 6.4 млн. лева.
В другите първостепенни бюджетни разпоредители най-много средства се полагат на служителите от Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси - над 3.95 млн. лева. Топли местенца, уютна обстановка и добре платена работа предлагат и многобройните комисии. Тази за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, поглъща над 3 млн. лв. годишно, а благозвучната Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия натоварва бюджета с около 1.2 млн. лева.
Любопитното е, че дори за поддържане на администрацията на омбудсмана Константин Пенчев до края на 2011-а ще бъдат похарчени над 720 хил. лева.
Освен че се радват на добри за нашите стандарти възнаграждения, държавните чиновници, управляващи финансовите помощи от ЕС, получават и бонуси за повишаване на мотивацията им. Общо 57 администрации са използвали механизмите за
допълнително материално стимулиране
само през миналата година. В резултат над 1400 чиновници са прибрали по-високи месечни възнаграждения. Излиза, че служителите в министерствата са едва ли не най-ефективно работещите в държавата. Очевидно евросредствата в здравеопазването ни се усвояват добре, а фактът, че болници фалират и спешната помощ се задъхва, по никакъв начин не може да развали комфорта на 244-те служители в здравното ведомство, получили премии. На благосклонност от страна на шефовете си се радват и 24-те човека, които работят в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури, както и общинарите в Борован и южния район на Пловдив.
Най-често в администрациите се раздават допълнителни бонуси като процент от заплатата. Поощрения получават и преминалите успешно годишното атестиране, а други биват премирани въз основа на постигнати резултати и отработено време. За да избегнат вътрешните конфликти, някои институции и учреждения са възприели принципа да поощряват всички по равно.
Независимо от раздутите щатове, сравнително високите заплати и премиите под всевъзможна форма, българската администрация явно не притежава необходимия капацитет, за да се справя успешно със задълженията си. Само през 2010-а от парите на данъкоплатците са похарчени над 19 млн. лв. за използване на външни експерти. Над 3000 консултанти са асистирали структурите на териториалната администрация срещу 9 млн. лв., като почти цялата сума е платена от общините. Почти една трета от парите са отишли за реализация на проекти.

таван на заплатите на ключови държавни постове

Началник на кабинета на министър-председателя - 1860 лв.
Говорител на Министерския съвет - 1595 лв.
Съветник към кабинета на министър-председателя - 1462 лв.
Експерт за връзки с обществеността към кабинета на областен управител - 862 лв.
Технически сътрудник към кабинета на министър - 699 лв.
Председател на държавна агенция или на държавна комисия - 1661 лв.
Кмет на Столичната община - 1860 лв.
Изпълнителен директор на агенция - 1527 лв.
Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация - 1462 лв.
Заместник областен управител - 1262 лв.
Кмет на кметство с население от 501 до 2500 души - 834 лв.
Дипломат (в зависимост от класификацията) - от 846 до 1691 лв.
Главен архитект в Столичната община - 1064 лв.
Служители на Националната агенция за приходите и в Агенция Митници (в зависимост от класификацията) - от 462 до 1800 лв.
Сътрудник по управление на европейски проекти и програми (в зависимост от класификацията) - от 1800 до 2500 лв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във