Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АДМИНИСТРАЦИЯТА КЪСА ОПАШКАТА СИ

Възможно ли е в една държава броят на чиновниците да надвишава двукратно този на нейната войска? Оказва се, че е възможно, особено ако тя се нарича България. Няколко поредни правителства направиха така, че армията на администраторите у нас да надхвърли 80 хил. души и въпреки това да къса нервите на всеки, опрял до нея.
Все пак свикналият на всичко българин доживя да стане свидетел и на стачкуващи държавни служители срещу задаващата се масова вълна на съкращения. Както е известно, с пукването на пролетта правителството на тройната коалиция даде ход на взетото още в края на 2005-а свое решение за еднократно 10-процентово намаление на администрацията. За целта дори бяха променени устройствените правилници на по-голяма част от министерствата. А първи срещу задаващата се чистка скочиха чиновниците на създадената с кански мъки в началото на тази година Национална агенция за приходите (НАП). Данъчните от клона на мегаведомството във Варна обявиха в началото на седмицата символични протестни действия. Синдикатите пък не пропуснаха да яхнат вълната и на чиновническото недоволство с аргумента, че съкращенията са популистки и безпринципни.
В интерес на истината, профсъюзите може би ще се окажат прави поне в това, че шумно рекламираното редуциране на държавната администрация е по-скоро прах в очите на избирателите. Отделен въпрос е и доколко то ще доведе до подобряване на работата й. Но при всички случаи министърът на държавната администрация Николай Василев заслужава някаква похвала заради куража да се заеме с почистването на авгиевите обори. Именно след неговия натиск повечето от министрите представиха в срок (началото на април) анализите за възможните съкращения в техните ведомства. Така до края на 2006-а финансовото министерство и агенциите към него ще олекнат с общо 1667 служители. Близо 300 от съкратените ще са митничари, които в момента работят по границите ни с Румъния и Гърция. Контролът по вноса през тях ще отпадне след присъединяването ни към Евросъюза и това донякъде улеснява директора на митническата агенция Асен Асенов при определянето на подчинените му, които ще се разделят с апетитните си местенца. За БАНКЕРЪ Асенов каза, че на част от застрашените да останат без работа ще им бъде предложено да се преквалифицират и да се прехвърлят във вътрешността на страната. Там те най-вероятно ще поемат функциите при събирането на акциза по сделки, извършвани в новите данъчни складове. По неофициална информация съкращенията на останалите около 1300 служители в бюджетното ведомство ще засегнат предимно работещите в НАП.
Междувременно от икономическото министерство се похвалиха, че вече са изпълнили поставената от Министерския съвет задача да оптимизират персонала си. От пресцентъра му заявиха, че Румен Овчаров е разписал заповедите за ликвидирането на 68 щатни бройки в самото министерство, както и на още 218 във второстепенните разпоредители с бюджетни средства към него. Най-много работни места (96) са закрити в Държавната агенция за метрология и технически надзор, следвана от Агенцията за приватизация (26), Комисията за защита на потребителите (19) и други.
Метлата не подмина и Министерството на културата, социалното ведомство, това на регионалното развитие и външното министерство. Освен това правителството неотдавна издаде специално постановление, с което ограничи до не повече от осем служителите в една дирекция от специализираната администрация на министерствата и до четирима в съответните отдели.
От екипа на Николай Василев твърдят, че съкращенията ще включват както редови експерти, така и по-високопоставени чиновници. Нямало да се прави и разграничение между работещите по трудов договор и тези по служебни отношения. Трудно е обаче да се повярва, че чистката ще засегне някой, който стои над шеф на дирекция и нагоре. По-скоро в групата на отиващите си ще попаднат младши и старши експерти, които и без това вземат заплати в рамките на 300-400 лв., а и не ползват допълнителни облаги като секретарки, шофьори, задгранични командировки или участия в държавни бордове.
С лансираните съкращения властта сама се постави в доста деликатна ситуация. От една страна, разчиства коридорите си от статисти на заплата, а от друга... ги запълва с партийни кадри. Как иначе да си обясним факта, че при сегашното правителство заместник-министрите са с 25 повече спрямо предишния кабинет? Не по-различно е положението и на местно ниво - двайсет и осемте областни управители ползват услугите на цели 98 заместници. Отделна са лицата, които работят в политическите кабинети на министрите и надхвърлят 250 души. Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин например има 93 съветници. Само за сравнение, експертите в канцеларията на премиера Станишев са 23-ма. Както казват някои партньори в управляващата коалиция - халал да им е на всички тези специалисти, но според регистъра на административните структури у нас действат 65 бюджетни институции, създадени със закон, десет държавни агенции и четири държавни комисии...
Интересно е и дали сегашното освобождаване от чиновници няма да бъде последвано от ново раздуване на администрацията след присъединяването към Европейския съюз? По думите на министър Николай Василев за нуждите на евроинтеграцията е запазен резерв от около 3000 работни места. Колкото до останалите ресори, Василев обещава да е безкомпромисен. Един от механизмите, който той предлага срещу необоснованото увеличаване на щатовете, е създаването на административен борд. По този начин министрите няма да могат сами да предлагат промени в правилниците на ръководените от тях ведомства и създаването на нови звена и структури, а това ще става единствено с решение на Съвета за модернизация на държавната администрация към Министерския съвет. Но дори и да се възприеме тази идея, остава широко отворена законодателната вратичка, позволяваща на министрите да наемат свои хора на граждански договори (без конкурс), които получават хонорари и се водят в т.нар. извънсписъчен състав. По една случайност в един момент точно те печелят и организираните вътрешни конкурси по Закона за държавния служител.
Разбира се, по-големият проблем е, че и в намален състав администрацията ни няма да заработи по-ефективно. Както стана ясно при гласуването на второ четене в парламента на новия Административно-процесуален кодекс, българските чиновници все още не са готови да възприемат модерния принцип на мълчаливото съгласие. Големият брой административни актове, отменени от Върховния административен съд заради незаконосъобразност, пък е допълнителен атестат, че най-слабото място на администрацията със сигурност не е нейната опашка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във