Банкеръ Daily

Вицепрезидентът на Еврокомисията Маргрете Вестегер:

Не е проблем, че България още не внесла възстановителния си план

Маргрете Вестегер е датски политик, бивш министър на образованието и след това на икономиката в родината си. През 2014 г. е назначена за европейски комисар по конкуренцията в комисията "Юнкер". През 2019 г. става изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, след като е сочена за една от основните кандидати за мястото на Урсула фон дер Лайен.

В рамките на предишния състав на комисията, Вестегер наложи рекордни глоби - на "Епъл" за 13 милиарда евро, на "Гугъл" за почти 5 милиарда евро. След преговори, водени от нея, "Газпром" промени ценовата си структура за Европа.

В интервю за bTV тя определи Плана за възстановяване и устойчивост като "шансът на века". Според нея обаче забавянето в изпращането на българския План в Брюксел не е проблем. "Проблем би било да не се носи отговорност, защото някой друг го е изготвил. Това е нещо голямо и има потенциала да промени много неща и затова е необходимо да се носи политическа отговорност. Много по-важно е това, отколкото просто да се предаде Планът този месец или следващия. От това зависи да сработи наистина", каза Вестегер.

"Планът се разработва с дългосрочно мислене. Ако има икономически проблем, свързан с пандемията, държавата може да изготви различни схеми за подпомагане на тези бизнеси. Но за бъдещето Планът може да позволи на всеки да има основни цифрови умения, така че да се справя с все по-дигитализирани бизнеси – онлайн продажби, как да борави с уебсайт, да си направи профил, всичко да става по цифров път. Всички да имаме тези умения. Не може всичко да е само жп линии, ветрогенератори, соларни панели, а да е и за всеки един от нас, да бъде по-добър и по-мъдър от преди", подчерта вицепрезидент на ЕК. 

За цените на газа, които отново вървят нагоре, тя заяви: "Радвах се да видя какви бяха ползите за България от работата ни с "Газпром". Много по-добри договори, спад на цените, свободен пренос на газ. Наистина впечатляваща работа бе свършена тук, за да се извлекат максимални ползи. „Газпром“ в момента е под голямо напрежение – запасите намаляват, търсенето се увеличава. Изглежда това са основните причини за повишаването на цените. Ние ще продължим да следим дали няма някакви нарушения, но към момента изглежда е заради динамиката на пазара. За да може газът да играе роля и в бъдеще, е необходимо да има добре направена инфраструктура, за да може да се диверсифицират доставките. "Газпром" ще продължи да има важна роля за доставките на газ в Европа, но е важно да има инфраструктурата за внос например на втечнен природен газ от САЩ, газ от други части от по-широка Европа."

Попитана дали вносът на газ от САЩ означава по-евтин газ от руския, Вестегер отговори, че това не е задължително. А зависи от развитието на пазара. Но има две страни на снабдяването ни с енергия – от една страна, да можем да задвижваме икономиката ни по евтин и достъпен начин, но и второ – да не разчитаме само на един доставчик. Така бихме имали по-голяма сигурност – ако има проблем с един доставчик, да можем да се обърнем към друг. Затова търсим газ от САЩ и от по-широката Европа, затова е добра идея.

По повод наложената глоба на „БМВ“ и „Фолксваген“ с почти 1 милиард евро, тя заяви, че за първи път видяхме как бизнесите бяха решили помежду си да не използват технологии, съобразени с околната среда, а да се придържат само към законово изискуемите минимуми, вместо някой от тях да предложи на клиентите си възможно най-екологичния автомобил. "Бяха решили да не се конкурират в това отношение, което не е законно. 875 милиона евро е глобата. В случая те питаха: "Няма ли с какво да сътрудничим?" Да, с много неща – с поставяне на стандарти, разработване на технологията, а що се касае до прилагане на технологията, трябва да се съревновавате да предлагате на клиентите ви възможно най-добрия автомобил. Имаше много дискусии, но всички си сътрудничихме с тях, признаха, че са участвали в картела и се надявам сега да имаме максимална полза от тези иновации", добави Вестегер

За наложената глоба на „Епъл“ с 13 милиарда евро за укрити данъци, „Гугъл“ с 4,3 милиарда за господство на пазара, тя посочи че някои неща са се променили след тези решения: "Сега много повече конкуренти на „Гугъл“ могат да стигнат до потребителя, който може да ги избере. Към септември, ако си купите телефон с операционна система „Андроид“, ще имате избор за различни доставчици на приложения за търсене и сърфиране, така че като потребител имате по-голям избор. Също така осъзнаваме, че не е достатъчно поотделно да разследваме всеки случай, а ще наложим регламент, с който да държим особено влиятелните на пазара да изпълнят отговорността си да държат пазара възможно най-отворен за малките компании, които трябва да стигнат до клиентите си."

Преди няколко месеца, Австралия прие закон, който задължи „Гугъл“ и „Фейсбук“ да се договарят с медиите за разпространение на тяхното съдържание. На въпрос не е ли крайно време да се замислим за подобни закони и в Европа, вицепрезидентът на ЕК отговори, че вече имаме подобни закони във всяка държава членка. Това дава на издателите, които имат авторско право, правото да се договарят, така че „Гугъл“, например, да може да разполага с това онлайн само, ако им е разрешено – било то безплатно или срещу заплащане. Ако публикуващите съдържание не са съгласни, да могат да ги подведат под отговорност пред съда, да защитят позицията, че не могат да използват цялото съдържание, изготвено от журналистите, от аниматорите им, без да плащат за това. Във Франция са най-напред, но и тук вече има договори между „Гугъл“ и собствениците на медии.

Попитана защо в Европа имаме много по-малко технологични компании, отколкото в САЩ и Китай, Вестегер отговори, че в Европа можем да намерим по-малки компании, но с досег до целия свят, ненадминати в предлаганото от тях на пазара, в технологията им. И второ – Европа има огромен потенциал. Сега отваряме следващата глава на цифровизацията, където всичко се дигитализира – земеделието, транспортът, енергията, здравеопазването, всичко. Минаваме на индустриален мащаб. Европа има история в промишлеността, имаме много добри предприемачи. Ако се справим, то следващото десетилетие ни е уредено.

По повод критиките, че ЕС не върши достатъчно, за да наблюдава и да налага на властите в различни държави членки да спазват европейските стандарти за върховенство на закона и борба с корупция, както и за санкционираните българи по закона „Магнитски“, Маргрете Вестегер коментира: "Сам по себе си е хубаво да го има този дебат, защото осветлява проблем, който още не е разрешен. Такъв вид критика също насърчава работата по разрешаването му. Тук в България още не е свършена работата. Имаме процес по Механизма за сътрудничество и проверка, има още някои нерешени въпроси от доклада от 2019 година. Това, разбира се, трябва да се направи. Приветствам критиката да ни държи ангажирани до постигане на успех. Всички разчитаме на върховенството на закона, а и в бизнес общността е важно – да се гарантира, че ако нещо не е наред, да се коригира. Във всяка страна, в която констатираме проблеми с върховенството на закона, действаме усърдно."
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във