Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Въпросът с европарите е решен. Пари скоро няма да има.

Реална е заплахата от emergency brake, ако България продължи да шикалкави

S 250 9457c4bd 1c6b 480c b5de dd5418d89c37

Еврооптимизмът май се изроди в евронаивност. В целия Европейски съюз, не само в България. Повод за това твърдение е случващото се с „Плана за възстановяване”, както удобно решиха да го наричат у нас. 

Всъщност нещото, което сега наричаме „План за въстановяване”, е „план за прекрояване и трансформация на икономиката”.

 

Спомнете си, че само преди няколко месеца от Брюксел жизнерадостно утвърждаваха, че до април (този, който мина) плановете по държави ще са утвърдени, а до юни първите пари ще са пристигнали. Конкретно за България това означаваше вече да очакваме около 1.5 млрд. лева. Така ни бяха казали: одобряваме плана ви до април и веднага след това хоп (!) около 13% от предвидените за вас пари влизат в джобовете ви.

Да, ама не.

Дойде моментът на отрезвяването 

и вече се извисява звънко гласче, че до края на годината едва ли нещо ще бъде получено. Защото системата е по европейски тромава, по европейски бюрократична и по европейски, както става и с ваксините - „след дъжд - качулка”!

"Процедурата по представянето и съгласуваните версии на Европейския план за възстановяване и устойчивост ще се проточи във времето", смело прогнозира пред „БАНКЕРЪ” икономистът от БАН доц. Григор Сарийски, доктор по икономика. Според него това е нормално, защото нито една страна от ЕС няма опит с изграждането на тези планове.

Второто важно нещо според него е, че декларираните цели в прословутата Програма за възстановяване и устойчивост не съответстват донякъде на това, което се предлага в самите планове.

Доц. Сарийски подчертава, че 

критично за Европейската комисия е 

ратифицирането на споразумението за т.нар. собствени ресурси на националните парламенти. Според него това ще е причината България да бъде "пришпорена" да спази някакъв краен срок, защото от него зависи получаването на ЕС финансиране от финансовите пазари.

За да може ЕС да вземе дълг от финансовите пазари при изгодни условия, който след това да предостави на страните членки, ще бъде необходимо това споразумение да бъде ратифицирано от 27-те страни. След това се очаква към юли да бъдат теглени първите заеми и да бъдат разпределени под формата на грантове и заеми към страните членки. Това е срокът, който трябва да се спази. Срокът за внасяне на финалния план може да се удължи.

Вицепремиерът Томислав Дончев успя да охлади донякъде страстите. "Към момента има внесен един план – този на Португалия, каза той в седмицата до 30 април. 17 държави-членки са на етапа, на който сме ние, т.е имат зряла версия на плана, който е в режим на съгласуване с ЕК".  

До 1 май Стратегическите си планове освен Португалия са внесли Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Словения и Словакия. От списъка, публикуван от ЕК също на 1 май, става ясно, че България не е сред тях.

Впрочем, въпреки опитите на "Банкеръ" да се свърже с вицепремиера в оставка, отговор за това изпратен ли е българския план в Брюксел, не получихме.

Както вече е известно, на базата на тези планове страните от ЕС ще кандидатстват

за средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Парите за усвояване по него са 672.5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и нисколихвени заеми. Предвидените безвъзмездни средства за страните от ЕС са 312.5 милиарда евро, а заемите са в размер на 360 милиарда евро.

Еврокомисията съобщи, че започва оценка на плановете, които вече е получила. Оценката ще продължи в следващите два месеца.

Ето го и нашето бъдеще неясно. Срокът, който вицепремиерът в оставка Томислав Дончев обяви - между 2 и 3 седмици, ще е необходим на Европейската комисия, за да направи предварителна оценка на българския план. При положение, че той все пак е бил внесен до 30 април. Защото, ако се съди по мълчанието на кабинета в оставка, може да се окаже, че ще замине за Брюксел след Великденските празници.

Най-малко 5 месеца пък ще отнеме, за да достигнат до страната ни първите средства по възстановителния план. А в случай, че се стигне до изцяло нов проект, то той ще забави получаването на средства с най-малко 8 месеца, докато бъде одобрен от Брюксел.

Така че – пари догодина!

От друга страна стана ясно, че правителството в оставка е решило да използва само грантовата част от плана, без възможността да ползва и заемен капитал. Което бе повод за недовоство от страна на бизнеса при последната дискусия по плана. 

Въпреки рекламираното от ГЕРБ високото качество на плана, се оказа, че Фискалният съвет например не е бил сред разработчиците му.  От там обаче са сигурни, че до края на годината пари по този план няма да постъпят в българския бюджет.

"Доста притеснително звучеше и това, че трябва да бъде внесена предварителна оценка на очакваните ефекти от инвестициите по Плана за възстановяване", коментира специално за „БАНКЕРЪ” Сарийски. Той спомена този факт, след като стана ясно, че такава предварителна оценка не е правена.

Според Томислав Дончев написаното е предварително съгласувано и предверителната проверка е въпрос само на одобрителен подпис от страна на Брюксел.

Е, да но ученият не мирясва. Според него, ако такава оценка не е правена, как може в началото на Плана да е заложен кумулативен растеж на българския БВП за периода 2021 - 2025 г. в размер на 21.7%. 

Откъде изплува този безмерен оптимизъм?

 "Ако няма такава предварителна оценка, на базата на какво са направени такива прогнози, пита Сарийски. И уточнява, че това означава през периода 2021 - 2025 г. България да догонва страните от ЕС с два пъти по-бързи темпове от скоростта през изминалите десетина години. Това е изсмукано от пръстите", коментира ученият пред „БАНКЕРЪ”.

А сега за теслата. Оказва се, че дори и да тръгне лелеяното ни еврофинансиране, то може внезапно да спре. Холандия прокара едно свое изискване: когато започнат инвестициите по плана, ако някоя от страните в ЕС има притеснения за начина, по който се усвояват парите, в която и да е от другите страни членки, тя ще може да спре финансирането.

Доц. Сарийски даде пример, че ако не подпишем Истанбулската конвенция като нищо може да ни дръпнат внезапната спирачка или както му викат англоговорящите, emergency brake.

Това би било съкрушително за икономиката на България, която разчита преобладаващо на европейско финансиране.

Доц. Сарийски изрази притеснения и от дълбокото неразбиране на ролята на Плана за възстановяване и устойчивост. „Нещото”, което наричаме „План за въстановяване”, е всъщност „план за прекрояване и за трансформация на икономиката”, така че тя да бъде приведена в унисон с европейските цели за по-малък въглероден отпечатък и повече дигитализация. Това са две твърде различни неща. Ако трябва с европари да възстановяваме икономика трябва да започнем с хотелиерския и ресторантьорския бизнес. 

Това, което очаква от нас от Брюксел на практика е болезнена трансформация, която изисква ликвидиране на стари предприятия и подкрепа на модерните и жизнеспособни индустрии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във