Банкеръ Weekly

Д-р Йордан Янков, ръководител на Програма „Енергийна политика“ в Института за публична политика:

Проектът на енергийна стратегия гъмжи от вътрешни противоречия

Заложеният ръст на ВЕИ предопределя изключването на АЕЦ „Козлодуй“, но технологично това е невъзможно

Г-н Янков, Вие познавате добре проекта на нова енергийна стратегия до 2050 година. Какво е мнението Ви за нея като документ и отговаря ли той на обществените интереси?

На пръв поглед проектът за „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година“ (за по-кратко нека я наричаме само „Стратегия“) изглежда добре структуриран документ, обхващащ всички ключови фактори и тенденции в развитието на българската енергетика. Внимателното запознаване с изложението обаче повдига ред въпроси, които поставят под съмнение не само съдържанието му, но и неговата легална форма.

Неговата легална форма? Какво имате предвид?

Процедурните нарушения са много, а и едва ли ще бъде интересно на вашите читатели да се задълбочаваме толкова в тях. Затова ще посоча само най-съществените. Сред тях е липсата на информация за спазването на изискванията на чл. 4 от Закона за енергетиката - за разглеждането и одобряването на документа от Министерския съвет. Освен това, няма информация за извършена екологична оценка съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда. Не е известно да е извършвано обществено обсъждане на проекта преди решението на кабинета. Дори само въз основа на тези пропуски би трябвало Народното събрание да не разглежда този проект и да го върне на авторите му.

Добре, нека се съсредоточим върху самата Стратегия. Най-важното за обществото е какви са прогнозите за потреблението на електроенергия у нас през следващите 30 години и как ще бъде задоволявано то? Какво съдържа документът в този аспект?

В Стратегията е заложено драстично повишаване на енергийната ефективност, което е в унисон с европейските политики. В същото време обаче не става ясно какви са основанията за очаквания значителен ръст в генерирането и потреблението, ако приемем, че енергийната ефективност ще се повишава. Това не става ясно и в контекста на планираното увеличаване дела на природния газ като първичен енергиен източник за отопление, който ще замести класическите енергийни мощности. От 30 374 ГВтч през 2020 г. крайното вътрешно потребление на електроенергия, според Стратегията, през 2030 г. ще се повиши с 13% - до 34 421, а до 2050 г. - с 29% - до 39 313 ГВтч.

Да напомним, че за 10 години след влизането на България в ЕС, увеличението на крайното потребление на електроенергия е само 9.8 на сто. Парадоксът между увеличаващата се енергийна ефективност и нарастващото потребление не може да бъде обяснен и с очаквания евентуален икономически ръст, доколкото този ръст би трябвало да се съпровожда с намаляване енергийната интензивност на икономиката, т.е. с едно и също количество енергия да се произвежда повече стойност.

Подобно несъответствие се открива и при нетното производство на електроенергия – залага се ръст от 8.6% до 2030 г. и 20.2% до 2050 година. Ръстът от 8.1% между 2007 и 2018 г. беше формиран при различни политически цели и институционални рамки както в България, така и в ЕС. Тези цели и рамки дълги години благоприятстваха износа на електроенергия, но те няма да бъдат налице в бъдеще, особено в условията на разширяване на междусистемната свързаност в Европа. При тези обстоятелства заложеният в Стратегията ръст на крайното потребление и на генерацията изглежда нереалистичен и необоснован.

Знаем, че една от целите на Брюксел е увеличаване дела на енергията от ВЕИ. Какво предвижда в това отношение проектът?

Несъответствията между залагани политики и тяхната количествена оценка имат своите продължения - ако се вгледаме внимателно в предлагания от Стратегията електроенергиен микс. Особено интересни са противоречията около предлаганата, в духа на европейките политики, експанзия на ВЕИ. Така например, предлаганото брутно производство на електроенергия от фотоволтаични централи (ФЕЦ) през 2030 г. е 4652 ГВтч, докато през 2020 то е едва 1402 ГВтч. Ако приемем, че според Стратегията през 2020 г. има инсталирани 1042 МВт ФЕЦ, а през 2030 г. те ще бъдат 3343 МВт, то се оказва, че годишният капацитет на 1 МВт такава мощност през 2020 г. е 1345 часа, докато през 2030 г. вече ще е 1391 часа. Никъде в документа не се дава обяснение за това повишаване на ефективността на ФЕЦ.

А как би се отразил подобен ръст на балансирането на електроенергийната система, а и на пазара?

Това са съществени въпроси. Освен проблемите с физическото балансиране на електроенергийната система при реализация на заложените в Стратегията цели за производство на ВЕИ електроенергия, съществуват сериозни празноти и относно икономическите последствия от такива планове.

Никъде в документа не е разгледан опитът на други страни, които вече допуснаха значителен дял на ВЕИ в своя енергиен микс. Не са разгледани и възможните начини за финансиране на такава ВЕИ експанзия и как ще се отрази тя на функционирането на другите мощности и икономическите последствия за потребителите и икономиката като цяло.

ВЕИ мощностите няма да бъдат субсидирани пряко от държавата, но в същото време ще получават значителни гарантирани приходи от продажбата на зелени сертификати, ако реализират своята енергия на пазара. Това означава, че новите ВЕИ мощности ще имат пряк стимул да продават своята енергия на цени, близки до нулата, което би имало имало унищожителен ефект върху всички останали мощности - с всички последствия за сигурността на доставките и на системата като цяло.

Нещо, което виждаме през последните години в страни като Германия например. А какво е бъдещето на ядрената енергетика?

Планираната експанзия на ВЕИ в ергийния микс влиза в противоречие с необходимостта 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" да спират работа през летните дни, което технологично е невъзможно! При това положение, още по-озадачаващо звучи планираното изграждане на две нови 1000-мегаватови ядрени мощности след 2030 година. Те щели да работят единствено като базови, защото е декларирано и удължаването на експлоатацията на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй“ след 2030 година.

В Стратегията изобщо не се споменава за Малки модулни реактори (ММР), въпреки че всички международни организации отдавна ги сочат като основа на следващото поколение ядрени технологии.

Стратегията третира отработеното ядрено гориво (ОЯГ) като отпадък, подлежащ на дългосрочно съхранение. А според „Стратегията за управление на ОЯГ и РАО“ това е ценен стратегически енергиен ресурс, който ще осигурява за стотици години напред гориво за ММР. С други думи, Стратегията игнорира световните усилия за преминаването към затворен горивен цикъл на ядрената енергетика.

Има още много какво да се каже по проекта на енергийна Стратегия, но ще отегчим читателите. В заключение бих обобщил, че документът притежава фундаментални процесуални и методологични слабости, непълноти и непреодолими вътрешни противоречия. Поради това препоръчвам той да бъде оттеглен. След което да започне публично прозрачен процес по написването на изцяло нова стратегия - с участието на консенсусен екип от експерти и по ясно зададени критерии и задачи.

Разговора води: Бисер Липов

Facebook logo
Бъдете с нас и във