Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Разследванията на в. "Банкеръ"

Бр.6

Дълг за 80 милиона  "потъна" на Кайманите

Незавършеният мегаломански  проект за "Мега МОЛ Русе",  в който  десетки кредитори "потънаха" със стотици милиони, си остава непродаваем. Поредният - четвърти опит за продажба на имуществото на обявеното в несъстоятелност  акционерно дружество  "Мега МОЛ  Русе",  се провали. На търга, обявен  от назначения от съда синдик Венцеслава  Стефанова  за продажбата на огромния имот  отново не се яви купувач, независимо че цената му вече е чувствително  срината. За последните по-малко от две  години  тя се стопи с близо 13 млн. лева.

През лятото на 2016-а  оценката на имота  беше  33 842 760  лв., а в началото на този месец молът вече се продаваше за  20 949 508  лева. "Мега МОЛ Русе" беше открит през 2010 година. Той има  разгъната застроена площ от  43 519 кв. метра. Инвестицията  в него беше  25 млн. евро. Първоначално инвеститори и собственици на проекта бяха русенската "Мегахим" и European Convergence Development Company Limited (ECDC), като собствеността е била разделена  поравно. По-късно негови собственици стават офшорните компании "Синерджи маркетинг Лтд", регистрирана на Сейшелските острови, "И Си Ди мениджмънт лимитид", регистрирана на Каймановите острови, и кипърската "Асмита холдинг лимитид".

 

Бр.8.

Най-чисто се пере чрез незаконен ВЕЦ 

Държавата потъва в правен батак. Дойде време да сърбаме попарата от лакомията за бързи печалби, която беше емблема на Тройната коалиция. Скоростното одобряване на мощностите за "зелена енергия" по това време доведе до истински бум в строежа на руслови ВЕЦ-ове. В голямото бързане за раздаването на "порциите" в този нов вид доволно печеливш бизнес обаче  законът е бил потъпкан с войнишки ботуши. Повече от десет години след като градежите на 180 хидросъоръжения от този вид вече са факт, те се оказват са абсолютно НЕЗАКОННИ.

От близо десет години държавата е подарила земите под малките ВЕЦ-ове на инвеститорите, които ги притежават. Почти всички те са изградени в абсолютен разрез със законите на страната. Те са разположени  в коритата на реките, но тези корита по всички правила и закони у нас са публична държавна собственост. Само за четири от общо 180-те ВЕЦ-а  Министерският съвет е учредил т.нар. право на строеж. По закон то си има цена и се заплаща от инвеститора. Само така ползвателите на тези терени са изрядни. Всички останали 176 ВЕЦ-а обаче нямат учредено право на строеж и те директно попадат в графата "незаконни".

На тази благоприятна почва израства покровителстването на избраниците на всяка власт. Те се радват и на услужливостта на общинските началници, които са издавали разрешения за експлоатация на подобни обекти и са си затваряли очите при погазването на законовите изисквания. Няма документи за собственост, няма учредено право на строеж за нито един ВЕЦ! Това не пречи те да бълват ток... законно. Най-лесно и чисто се пере чрез незаконен ВЕЦ.  До подобно заключение е стигнал доклад на ДАНС още преди година. Удобството на тези "перални" е резултат от  европейските тежнения за диверсификация на енергийните източници и производството на екологична енергия. А тя, както е известно, се изкупува по преференциални цени, за да бъдат насърчени инвеститорите.

 

Бр.12

Общината хариза  стадиона  в Драгалевци

Може ли частно дружество да се настани в огромен общински имот - една спортна база, собственост на Столичната община, да я ползва и да прибира такси от посетителите и да не плаща нито лев на кметството.

Можеее... нямало  договор!  Оказва се, че у нас всичко може. Случаят, за който става дума, е  с акционерното дружество "ДИТ груп", което се е настанило на общинския стадион в Драгалевци" и си го ползва.  Общоизвестен факт е, че то е притежание  на братята Ваклин и Румен Чандърови. Но от официалния  регистър на службата по вписвания става ясно, че на практика над 90 от акциите  на дружеството са собственост на регистрираното във Вадуц (Лихтенщайн)  дружество "Ене Естамблишмент". Според публикувания списък на акционерите в информационната система "Дакси"  общият  капитал на дружеството е 6 492 600 лв., от които офшорката притежава акции на стойност 6 443 100 лв., а Румен Чандъров - за 49 500 лева.

 

Бр.31

Земеделско фиаско с виенски привкус

Управниците ни  не спират да разказват колко добре се развива българската икономика, в какъв  подем е  селското ни стопанство и колко по-голям е той  от очаквания. Но през това време  една от най-големите консервни фабрики у нас -  "Адела” в Ново село, отиде  в историята.

Активите й са разпределени между три дружества и трите обявени в несъстоятелност -  "Адела", "Пепер ленд" и "Чили пойнт“. По голямата част от тях са притежание  на видинското дружество с ограничена отговорност "Пепер ленд", управлявано от Димитър Гюров. Според информационната система "Дакси"  дялове в него притежават също  синовете на управителя - Деян и Николай Гюрови, едноличното дружество "Диессис" на Стоян Стоянов, австрийският гражданин Филип Хьорлайн и  виенската компания "Фелдбахер Фрут Партнерс". Изграденото  с европейски средства предприятие, което бе започнато  с идеята да бъде разширена старата фабрика "Адела", подкрепена от обещанията на австрийски инвеститори,  затъна в дългове и днес  активите му ще бъдат  продадени  на търг от синдика Борис Борисов. Оценката на предприятието е 7 457 100 лева. Това беше едно от първите предприятия у нас, изградено по Мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на  Програмата за развитие на селските райони. В него  потънаха 3 млн. евро. При обявяването на съвместния проект с австрийското дружество  новите производствени мощности трябваше  да предоставят възможност да бъдат разкрити над 100 работни места. Фабриката е разположена на площ от  около 4000 кв. м  в бивш стопански двор.  Сред аргументите за избора на местоположението на предприятието  беше, че то е съобразено с дейността му  - изкупуване на местни суровини -  плодове и зеленчуци, и преработката им до финален продукт. Когато беше направена първата копка на бъдещото предприятие през 2011-а, управителят  Димитър Гюров,  в компанията на тогавашния  областен  управител на Пловдив Здравко Димитров, кмета на община гр. Стамболийски Иван Атанасов и на кмета на Ново село Тодор Атанасов, обещаваше  неговата продукция да се реализира основно на пазари в Европейската общност.

Но предприятието не само  не успява да заработи, а и натрупа сериозни дългове към банки, фирми и работници, а година  по-късно пуска кепенци.

 

Бр.16

"Бета" - Червен бряг, се продава... на метър

Почти 20 години след карикатурната приватизация  повечето от предприятията  у нас тънат в разруха, а натрупаните от собствениците им  дългове за милиони никога няма да бъдат погасени. Емблематичен пример за това е едно от най-големите предприятия на  разпродадения Военнопромишлен комплекс - "Бета" - Червен бряг. То бе  приватизирано  по схемата на работническо-мениджърската приватизация  чрез създаденото за целта дружество "Бета 99" (на 30 юни 1999-а)  за сумата от 1 800 000 щ. долара. Заводът  премина през няколко собственици, докато накрая се озова в ръцете на печалноизвестния финансов комбинатор  Мирчо Петков - Циганина. Сега синдикът на обявеното в несъстоятелност акционерно дружество "Бета Индъстрис корп" Елвира  Танчева се опита през седмицата (на 18 април) да намери купувач за терена и сградите на бившия завод. Тя обяви пет търга за разпродаване на обособени части от активите на фалиралата компания.

От месеци Танчева се опитва да сигнализира до всички отговорни институции за екологичните опасности, пред които е изправен целят регион (виж факсимилето). В зарязаното предприятие са открити 7 т опасни отпадъци, за които няма никаква яснота нито за произхода им, нито за собствеността им. Странно защо обаче нито една от сезираните за проблема институции не е реагирала. Или може би отново се чака да се случи нещо необратимо, за да се търси начин за спасяване на вече обърната кола?!

 

Бр.26

Ирландци фалираха "Добринище ски"

Имотите на дружеството се продават на безценица. Цената им се стопи наполовина. Активите на акционерното дружество "Добринище ски"  се разпродават. Фирмата - собственик на лифта до връх Безбог, хижите "Безбог" и "Гоце Делчев" и хотел "Добринище" в едноименния град,  изпадна в неплатежоспособност още преди повече от четири години. Окончателното й  обявяване в несъстоятелност се случи  година по-късно (през 2015-а). При първите продажби от май миналата година  цената на продаваните активи беше 10 147 000 лева. Постепенно тя се стопи наполовина. Дори продажбите  да се окажат  успешни, те не могат да покрият дължимото към кредиторите. Ако съдим по списъка им, който е включен в делото по несъстоятелността, става дума за дългове, надхвърлящи 14 млн. лева

Още  когато преди четири години стана ясно, че дружеството "Добринище ски"  е тръгнало по пътя на несъстоятелността, се появиха съмнения, че то на практика  играе ролята на  "бушон".

Дълговете му за милиони  са натрупани от  неговия собственик - "Ахелой резидънс". Тази фирма още от началото на 2000 г.  започна да инвестира във ваканционни комплекси по морето. Меракът на собствениците й  за големи печалби обаче, както се оказа по-късно,  е довел до  спорен успех.

 

 

Бр.27

"Ню имидж" обезкръви боянчани

Десетки собственици на земи в най-скъпия столичен квартал  "потънаха" в  десетки четвърт вековни съдебни дела.

Преди доста години видна столична адвокатка каза, че е илюзия да се очаква справедливостта  законът и съдебните органи да гледат в една посока. Колкото и нелогично да звучеше това нейно твърдение тогава, с годините практиката в нашенските съдебни зали  не просто потвърди тези й думи, ами  ги наложи  като основен фон на ужасяващата картина на родното правосъдие. Такъв е случаят със собствениците на земи в землището на Киноцентъра, които повече от десетилетие водят битка, за да докажат, че земите на бабите и дядовците им реално са заграбени от приватизатора на "Бояна филм" - американската компания "Ню имидж".

Сагата с напазаруваното за жълти стотинки предприятие за филмово производство  започна в удобното време на  безвластие (на 24 юни 2005-а,  ден след като Симеон Сакскобургготски предаде властта на Сергей Станишев). Точно тогава Агенцията за приватизация избра "Ню имидж" за победител в конкурса за продажбата на 95% от капитала на държавното дружество. Цената на сделката беше 6.25 млн. евро, а обещанията на американския инвеститор включваха  31 млн. инвестиции. Сред "постигнатите" условия по сделката беше и това 30% от сумата да може да се плати под формата на компенсаторни инструменти, или, казано простичко, дружеството беше изтъргувано за  около 5 млн. евро. Все пак  да напомним, че ставаше дума за 302 дка златна земя, която приватизаторът придоби за по 16 евро на кв. м, когато подобни терени се търгуваха по 100 евро за квадрат. А като бонус получи и съществуващите там  сгради и съоръжения.

Нахалството на приватизатора стигна дотам, че малко по-късно той заведе съдебен иск за 3 млн.евро срещу българската държава (в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол), с  които настояваше да му бъдат обезщетени частично 1.338 млн.евро за... претърпени вреди. Сред "аргументите" за претенцията  бяха такива като покриване на щети от това, че предоставеният му имот не е бил урегулиран и че трябвало да инвестира в електрическа, противопожарна и ВИК инсталация, тъй като заварените не били годни за използване. С думи прости, чрез правни "врътки" американската компания се опита да си върне значителна част от "инвестицията". При всички свои "оплаквания" тогава обаче странно защо пропусна да съобщи, че за част от имотите вече има предявени реституционни претенции и именно поради тази причина в договора за приватизация  5% от капитала на дружеството са заделени именно за обезщетяване на бивши собственици. Само  че част от тях  не са обезщетени и до днес. Но затова пък са принудени да водят безкрайни съдебни дела, за да докажат правата си.

 

Бр.31

Чашата  на несъстоятелността,  сервирана с дълг от  100 милиона

След дълги съдебни битки по  дело за  несъстоятелност  имуществото на един от наследниците на някога печелившото русенско предприятие "Прециз интер холдинг" - акционерното дружество "ПИХ индъстри",  е обявено на търг. На 28 август синдикът на реално  фалиралата още преди три години компания -  Димитър  Смиленов,  е обявил пет търга за продажбата на остатъците от предприятието. Общата стойност на продаваните активи е около 10 млн. лева

Историята на това инак добре работещо допреди години предприятие не се различава от повечето  до болка познати  примери на приватизацията у нас, при която,  макар и напазаруван  без пари завод,  не само не оцелява, но оставя след себе си дългове за милиони.  Тя започва  през 1987-а  в село Иваново, близо до Русе. По това време е създадена държавната фирма "7 ноември", която има една линия за производство на тръби и 29 служители.  Негов генерален директор е Гено Генов (вече покойник). По изпитания метод на прехода - промяна на собствеността чрез приватизация от работническо-мениджърско дружество,  през 1996-а директорът се сдобива с предприятието  срещу скромните 22 хил. лева. Генов  участва като акционер и в много други фирми. Той създава и ново производство на територията на някогашния Комбинат за тежко машиностроене в Русе, който по това време е бил обявен в ликвидация. През 2002-а се явява и на изборите за кмет на града като независим кандидат, подкрепен от БСП, ДПС и НДСВ и лично от бившия  кмет и тогавашен министър на държавната администрация Димитър Калчев.  Това не е случайно -  Калчев е бил съдружник на Генов във фирмата "Крамс", чиято основна дейност е производство на стоманени тръби. Израстващият по това време русенски предприемач  сам финансира кампанията си, а в предизборните си изявления наблегна на факта, че  е върнал сина си от чужбина, за да работи в България. Това обаче не му помага особено и той губи от съгражданката си Елеонора Николова, кандидат на СДС. След изборите той  отново съсредоточава усилията си върху бизнеса и - в интерес на истината,  постиженията му в тази област са доста впечатляващи. Възходът на "Прециз интер холдинг" е значителен. Приходите на компанията нарастват от 21 млн.  през 2002-ра  до впечатляващите 152 млн. лв. през 2008 година. Бизнесът на дружеството се разраства, а както може да се очаква, банките се отнасят доста благосклонно към него. То получава безпроблемно кредити за милиони.

Само  че съдбата се оказва не толкова благосклонна към него. За съжаление през февруари 2008-а тя слага край на земния  път на Генов и  бизнесът му е поет от сина му Стоян. По това време холдингът работи на пълни обороти и изнася над 70% от продукцията си. Тогава групата е сред стоте най-големи фирми в страната. Но със задълбочаването на финансовата криза поръчките намаляват, а оттам и приходите. Продажбите на "Прециз интер холдинг" за 2009-а се сриват с почти 50% спрямо предишната година. Частни съдебни изпълнители започват да описват имуществото на холдинга, за да го продават по искане на кредитори. Очевидно е, че  наследникът на създадената от предприемача Генов империя  - Стоян, не успява да се справи с предизвикателството и компанията се отправя  към неизбежния  си край.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във