Банкеръ Weekly

по жицата

Клъцни, срежи в енергетиката

На 9 юни регулаторът ще приеме на закрито заседание проект на решение за цени в сектора. На 13 юни ще се проведе обществено обсъждане.

Досущ като пластични хирурзи членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започнаха с летните корекции на цените. Липосукция за едни дружества, филъри и ботокс за други, за да изглеждат по-добре пред широката публика. Привидно най-сериозната грижа отново се полага за държавните дружества, изпитващи изключително остра липса на ликвидност именно заради политиката на регулатора през последните няколко години. На другия полюс са енергоразпределителните компании, които отново ще трябва да се примирят с приемливи от политическа гледна точка тарифи за бита. На провелото се на 6 юни открито заседание за новите цени в енергетиката, които трябва да влязат в сила от 1 юли, отново ясно пролича, че пациентите съвсем не са доволни от хирурга си. 

Поне на пръв поглед очертаващите се нови тарифи би трябвало да се приемат с ръкопляскания в АЕЦ "Козлодуй". Цената, по която първата атомна продава в момента, е 30 лв. за мегаватчас, а се предвижда от 1 юли тя да скочи почти двойно - до 54.92 лв. за мегаватчас, при поискани 58.09 лева. Драстичното увеличение обаче е най-красноречивото доказателство за сбърканата регулаторна политика спрямо тази централа, неизменно използвана през годините като

заложник на по-ниските цени

на тока за бита. До какво е довело това системно обезкръвяване лъсна в предварителния консолидиран отчет на АЕЦ-а за 2016-а. В документа черно на бяло е записано, че печалбата преди плащането на данъци е 2.283 млн. лв., а само година по-рано е била над 123.33 млн. лева. Затова и ръководството на дружеството заяви, че предвижда недостиг на средства за инвестиционната програма, която за периода 2017-2021-а е оценена на 880 млн. лева. Огромната част от тези пари са предназначени за увеличаване на продължителността на живот на V и VI блок.

В предварителния отчет се загатваше и за една от причините за финансовия дефицит. "В последните години - пишеше там - се отчита ниска събираемост на вземанията от продажби от обществения доставчик (бел. ред. - НЕК) и значително намаление на цената за разполагаемост на този сегмент, поради което се очаква недостиг на средства." 

В сходна ситуация е и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя също е сред стожерите на по-евтиния ток за бита, в резултат на което най-голямата въглищна централа на Балканите бе доведена до състояние да не може да покрива разходите си. Състояние, застрашаващо навременното обслужване на държавно гарантирания заем, отпуснат от Японската банка за международно сътрудничество за изграждането на сероочистващи инсталации (срокът за погасяването му е до септември 2018-а). Ръководството на компанията смята, че за да продължи ТЕЦ "Марица-изток 2" да изпълнява ефективно своята ключова роля при гарантиране на сигурността на електроенергийната система на страната, е от изключителна важност осигуряването на финансовата й обезпеченост.

Намеренията сега са компанията

да получи глътка въздух

и по-точно увеличение на сегашната изкупна цена от 44.61 лв. за мегаватчас на 46.85 лв. за мегаватчас, а на цената за разполагаемост - от 24.5 лв. за мегаватчас на 28.23 лева. Но ръководството й едва ли е особено доволно, след като бяха порязани исканията му да се въведе нова компонента в цената "Задължения към обществото". Тя трябваше да покрива част от постоянните разходи, които остават некомпенсирани при прилагания в момента метод на ценово регулиране (сумата надхвърля 311 млн. лева). Само че КЕВР посъветва съвсем не на шега ТЕЦ "Марица- изток 2" да работи в посока оптимизация на разходите си, конкурентоспособност и гъвкавост, за да отговори на предизвикателствата на напълно либерализирания, отворен и интегриран пазар.

Обгрижена от Комисията за енергийно и водно регулиране ще е и

"свещената крава" НЕК

Тарифата за тока, произведен от ВЕЦ-овете й, ще скочи с цели 10 лв. - до 70.03 лв. за мегаватчас. Ще се увеличи и цената "задължение към обществото" - от 37.02 на 37.2 лв. за мегаватчас, като компонентата, отразяваща разходите за ток, произвеждан от възобновяеми източници, е фиксирана на 23.09 лв. за мегаватчас. Изпълнителният директор Петър Илиев обаче възрази срещу цената, определена за изкупуването на "зелената" енергия - 277.87 лв. за мегаватчас. Според него това ще е  най-голямата непокрита загуба за ръководената от него компания през следващия регулаторен период и ще достигне 68 млн. лева. Илиев възрази и срещу непризнати разходи, възлизащи на 91 млн. лева, акцентирайки най-вече върху орязаните средства за безплатна храна и за охрана.

Контрата остава за електроразпределенията

Въпреки символичното поскъпване - за клиентите на ЧЕЗ с 1.99%, за тези на ЕВН с 1.5%, и с 0.22% за "Енерго Про", реално делът на тези фирми в крайната цена на тока намалява. "Поради това, че претенциите на дружествата не са докрай удовлетворени, се натрупват едни ценови бомби, които в крайна сметка гръмват. Между другото, непризнаването на разходите означава, че няма да бъдат направени съответните инвестиции, което ще понижи нивото на услугите, може би ще повиши аварийността. Ако се тегли чертата за приходи, разходи, пропуснати ползи и прочие, може да се окаже, че тази рестриктивност не е чак толкова добра. Още повече че, ако забелязвате, последните години ние не говорим за драстично повишаване на цената на електронерегията за крайните потребители, а в порядъка 1-2%", смята енергийният експерт проф. Атанас Тасев.

От ЧЕЗ обърнаха внимание, че ако очертаните тарифи бъдат приети, на 100 лв. сметка за ток за техните клиенти на регулиран пазар за компанията ще остават едва 8.41 лева. Останалата сума ще се разпределя между НЕК, Електроенергийния системен оператор, производителите (74.92 лв.) и Националната агенция за приходите (16.67 лв.). Тоест въпреки повишаването на крайните цени то ще има негативен ефект за ЧЕЗ, а средствата, предвидени за доставка на електроенергия до крайните клиенти, за поддържане и развитие на мрежата, отново ще са на критичен минимум.

"Намаляването на дела на ЧЕЗ се дължи основно на увеличената цена за технологичен разход с близо 37%, която се изравнява с цената, по която НЕК продава енергия на снабдителите - 107 лв. за мегаватчас. В същото време нивата за

признатите технологични разходи

остават едни от най-ниските в Европа - 8 процента", добавиха от фирмата, обслужваща Западна България. 

Аналогичен бе коментарът и на представителите на ЕВН. "Предложеното от КЕВР продължаващо непокриване на реалните оперативни разходи на "EВН България Електроснабдяване" дава силно негативен ефект за дейността на компанията, към който се добавя и непредвиждане на разходи за възвръщаемост", заяви Илина Стефанова, ръководител на отдел "Енергийна политика и околна среда". Нейното становище е, че определените цени  не покриват разходите и създават риск за пълноценно изпълнение на лицензионната дейност.

Пламен Стефанов от "Енерго-про" пък определи решението на регулатора като "сурово". "В тежките зимни условия и пиковото натоварване на системата екипите ни отстраняваха в кратки срокове аварии и разсрочвахме сметки на абонатите. Считаме, че си свършихме добре работата, а на практика се оказваме наказани", изтъкна той.

С две думи, забелязва се връщане, макар и плахо засега, към лошите регулаторни практики, познати от близкото минало. Очертава се също либерализацията на електроенергийния пазар да бъде задържана и през тази година, а пък кръстосаното субсидиране и преференциите за производителите на "зелена" енергия си остават. Този филм вече сме го гледали и за съжаление никога не е бил с хепиенд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във