Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

4837% Е НАТРУПАНАТА ИНФЛАЦИЯ В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА

Г-н Хаджийски, НСИ отчете рекордна инфлация за първите три месеца на 2006 година. Само акцизите върху цигарите и алкохола ли взривиха цените?
- Пряк виновник за надутата инфлация, разбира се, са акцизите. Това се вижда много ясно при т.нар. стандартна кошница, която съдържа около 520 стоки и отразява индекса на потребителските цени. В нея обаче има и постоянен натиск на горивата - от порядъка на 0.4-0.5% месечно. Никой не би се наел да прогнозира с точност каква е тяхната тежест в обезценката, тъй като натискът е във всички посоки.
Интересни са и данните от малката кошница, в която влизат само жизненоважните стоки и която засяга потреблението на 20-те процента най-нискодоходни домакинства. Там влиянието на акцизите е много по-малко. А натрупаната инфлация от началото на годината е 0.6 процента. Като се съпоставят резултатите, излиза, че най-голям принос в инфлацията за първите месеци на 2006 г. имат горивата. Но това е световна тенденция, която е форсмажорна за българската икономика и най-вероятно ще продължава.
Засега правителствените финансисти прогнозират, че обезценката на лева ще се укроти. Възможно ли е сметките за около 6 на сто инфлация за 2006 г. да се окажат твърде оптимистични?
- Очаквам да има сериозен спад на инфлацията през летните месеци. Общо взето, тогава животът става по-евтин. Такава е традицията от много години, но не е сериозно да се говори още за проценти. Рисковано е да се дават прогнози, защото после винаги се правят опити да се отчитат реални резултати някъде около тях. Освен това, от статистическа гледна точка, показателите за инфлация са много отговорни и в същото време непредсказуеми. Примерно, преди няколко години имаше спекула с олиото, респективно бум на цените и изненадващ скок на инфлацията.
Сега пазарът се очертава като спокоен. Не очаквам спекулативни покачвания на цените в близките пет-шест месеца. Нито пък има причини, които да предизвикат нови инфлационни процеси.
Предстоящите увеличения на цената на парното и на тока няма ли да повишат инфлацията над прогнозираната от правителството?
- Неизбежно, ако цените им се вдигнат в диапазона, който се коментира в момента, през последните месеци на годината инфлацията ще нарасне с 0.3-0.4% месечно. Съответно и годишната инфлация за 2006 г. ще бъде по- висока от заложената прогнозна инфлация в бюджета.
Не е ли тревожна тази перспектива?
- Да, защото ние имаме много по-висока инфлация от европейските норми. Датата на членството ни в еврозоната приближава, а сме твърде далеч от критериите на Маастрихт. По-тревожното е обаче дали данните за българската инфлация са верни. Нямам предвид процентите, които е изчислил НСИ - те са гарантирано на 100% точни. По-скоро се притеснявам от липсата на конкретика в анализа за причините за обезценката - каква е тежестта на акцизите, какъв е приносът на горивата и т.н.
Като всеки българин се радвам, когато се докладва ниска инфлация и висок ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Но има съгласуваност на данните - никога, да речем, не се казва, че едновременно има висок растеж и висока безработица.
Правени ли са изследвания с колко е обеднял българинът в годините на прехода? Всъщност колко точно е натрупаната инфлация оттогава?
- Ако приемем, че през 1990 г. базовата инфлация е 100%, то през май тази година тя е 4837 процента. Това означава, че за 15 години индексът на потребителските цени в България е скочил 48 пъти. Разбира се, най-големият шок е в периода 1996-1997 година. Тогава инфлацията се е покачила над 30 пъти.
Всъщност тези констатации отразяват индекса на потребителските цени и се прилагат в съответствие с изискванията на Евростат и Международния валутен фонд.
До края на годината НСИ ще въведе и т.нар. хармонизиран индекс на инфлацията. Той е валиден за всички държави членки на Европейския съюз (ЕС). Моделът на индекса е конструиран така, че стоките в потребителските кошници да са почти идентични във всички европейски страни. В този смисъл и инфлацията, измервана чрез хармонизирания индекс, е европейска, а не национална, като разликите между отделните държави са не повече от 0.1-0.2 процента.
Разпространяват се твърдения, че именно заради високата инфлация е възможно да има преизчисление на курса лев-евро? Какво е вашето становище?
- Да, чуват се такива неща. Поначало НСИ изчислява всичко в долари - търговия, БВП на глава от населението и т.н. Тепърва ще се преминава към евро. И не е чак толкова просто да се каже: 1 лев е равен на 1.9558 евро. Има едно много интересно изследване за паритета на покупателната способност в отделните европейски държави, което ние провеждаме. От него става ясно колко може да си купи българинът с неговия доход в сравнение с европееца - примерно швейцарец, холандец и т.н. Нашите доходи са някъде 35 на сто от доходите в ЕС. Само че няма конкретни и изчерпателни сравнения по отделни групи стоки, така че и изводите не са съвсем коректни.
В този смисъл и идеите за промяна в курса на лева, които почиват на тезата за високата инфлация в България, не са издържани. Има логика, след като с парите в България се внася инфлация, да се променя и курсът на лева към еврото. Но ако погледнем стоките, които ние изнасяме, те не си променят цените.
Според изследванията на НСИ през последните години разходите на българина за храна намаляват. Положителна ли е тази тенденция?
- Преди четири-пет години домакинствата са харчели около 40% от доходите си за храна, докато сега този процент е около 35. Това е положително от икономическа гледна точка и в известен смисъл съвпада с европейската тенденция. Друг е въпросът, че има местни различия. И не може да се каже, че българинът е забогатял, въпреки че има увеличение на реалните доходи. Преди известно време правихме изследване за бедността в страната съвместно с колеги от Световната банка. Трудно ни беше да ги убедим, че има бедни хора с 50 декара земеделски земи. Тогава обаче нямаше ликвиден пазар на земите в България.
Характерно е, че през последните години има промяна и в самата структура на потреблението на българина. Консумацията на стоки като хляб, свинско месо, твърд алкохол намалява за сметка на зеленчуци и вино.
Заявявали сте по разни поводи, че може да има политическо въздействие върху НСИ. Сега при управлението на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС има ли опити за такова влияние?
- Преди години наистина имаше опити за намеса в работата на статистиката, както и неточна интерпретация на данните от страна на отделни политически сили. Но мисля, че това правителство осъзна, че е най-големият потребител на статистическа информация. Затова и има огромен интерес информацията да е вярна. Освен това е безусловно ясно, че данните на НСИ не могат да бъдат манипулирани. Глава Статистика беше една от първите отворени глави в процеса на преговорите за присъединяване и е една от малкото зелени зони в оценката на Европейската комисия. Данните се изпращат в Евростат, досега не е имало никакви забележки по работата ни и няма как да се направи някаква манипулация върху тях.
Не е ли смущаващо, че НСИ все още има монопола върху статистическата информация в страната?
- НСИ има един вид естествен монопол върху статистиката. Нито една друга организация не може да наблюдава 4000 търговски обекта в цялата страна или 3000 домакинства. В момента се обмисля концепция за нова стратегия за организация на статистическата система в страната. Тя ще бъде внесена в Министерския съвет до края на годината. Основното е нея е бъдещата децентрализация. От 28 областни центрове, които НСИ в момента има в страната, те ще се свият до шест области за планиране. В същото време статистиката ще може да взима информация и от други организации, министерства и ведомства в държавата. Няма защо ние да ходим по училищата, след като има просветно министерство, което поддържа своя база данни. Или примерно могат да се използват строителните регистри, земеделските регистри и т.н.
Очаква се скоро да бъде приет закон за ИНТРАСТАТ. С какво ще се промени статистиката на външната търговия?
- Всъщност това е Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. След приемането ни в Европейския съюз - дано това да стане факт от началото на следващата година, ще трябва да се съобразим и с тази особеност. А след като на практика между страните от Европейския съюз няма граници, вече говорим не за внос и износ, а за пренос на стоки. Декларациите, които ще подават фирмите, търгуващи със страни от Европейския съюз, ще бъдат по-различни и дори по-опростени. А отчитането на търговията с други страни ще става по досегашния начин - с митнически декларации.
За въвеждането на системата ИНТРАСТАТ се работи от няколко години. Експерти от Националния статистически институт, от Агенция Митници и от Национална агенция по приходите се грижат този мащабен проект да стане факт. И сега настъпва финалният етап - приемането на закона. От есента се предвижда пробно въвеждане на ИНТРАСТАТ. Тестването му ще продължи четири месеца - до края на годината, а от януари 2007 г. ще заработи официално, разбира се, при условие, че България стане член на европейското семейство.
Задължени да предоставят данни по системата ИНТРАСТАТ ще бъдат само фирмите, регистрирани по ДДС, които осъществяват търговия със стоки от общността в годишни обеми над установените прагове за деклариране. А за да се оптимизира процесът по събиране на данните, операторите ще предоставят декларираните данни по електронен път, подписани с електронен подпис.

Facebook logo
Бъдете с нас и във