Банкеръ Weekly

реформа

Слагат шапка на електронното управление

Висенето пред държавните институции може да изчезне само след въвеждането на функциониращо електронно управление.

Между 500 млн. и 1 млрд. лв. са похарчени за изграждането на т. нар. електронно управление в България и внедряването на компютърните технологии в администрацията през последното десетилетие. Кабели, платформи, сървъри, портали, регистри и какво ли още не е поръчвано и платено през годините, без да е оставило ясна следа до днес и да може да се види какъв е ефектът от вложените средства. На практика срещу парите на българския данъкоплатец реално са налице няколко недовършени и несъвместими помежду си мрежи, дублиращи се оптични трасета и овехтял софтуер. Затова и никак не е чудно, че потребителите не получават кой знае какви електронни услуги от държавата.

Последният изблик на управленците ни по темата "електронно управление" бе в края на мандата на правителството на ГЕРБ. След което бившият премиер Пламен Орешарски категорично заяви, че това не е приоритет за страната. Едва през изминалата седмица служебният министър на транспорт Николина Ангелкова реши да раздвижи нещата, като публикува за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Измененията са подготвени от експертна група с представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на браншовите и работодателските организации от сектора - КРИБ, БТПП, БАИТ, БАСКОМ, БАН, на университети и неправителствени организации.

"Целта на промените са ускоряване на електронното управление и създаване на ефективни и работещи системи и услуги на държавната администрация. Акцент е актуализацията на правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ще координира планирането на секторните ИТ политики и различните проекти в администрацията, така че да се създаде работеща среда за електронно управление. Новите му отговорности са свързани и с координация при планирането на нужните информационни ресурси в държавата, включително и инвестиционни програми и проекти, които да отговорят на изискванията на закона и стратегиите за развитие на електронното правителството", пише в мотивите към проектонорматива.

Най-важното сред предложенията обаче е създаването на Единен системен администратор. Основната задача на тази структура ще са осигуряването на пълната функционалност на изградените до 2013-а основни ресурси на електронното управление и създаването на условия за интеграция на различните компоненти в инфраструктурата му. Задължение на администратора ще са участието в тестването и приемането на проектните резултати, както и тяхното интегриране в общата информационна среда. По този начин може би най-сетне ще бъде разрешен проблемът с несъвместимостта на съществуващите различни мрежи и ще има предпоставки системата реално да заработи. Притеснение буди единствено фактът, че е предвидено ролята на Единен системен администратор да се изпълнява от специално създадено за целта държавно предприятие.

Останалите предложения за промени в Закона за електронното управление са свързани най-вече с технически поправки на термини и структури. Добавени са нови изисквания за публикуването и обработването на документи,  които съдържат класифицирана информация. Включени са и текстове, регламентиращи възможност за идентифициране на потребителя с уникален е-идентификатор. Такъв обаче все още не е разработен и едва ли ще го видим скоро.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във