Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

365 ДНИ В ИМЕТО НА ФИСКАЛНОТО СТАТУКВО

Фискалната реторика тези дни отново се превърна в атракция за публиката. Финансовият министър Пламен Орешарски рапортува, че през последните 365 дни държавата е запазила здрава и непокътната макроикономическата си фасада. Бюджетните показатели са добри, данъчната политика е благоразумна, удовлетворени са изискванията на международните кредитори. В тази ситуация
страната ще марширува на място към европейското си бъдеще
което се очертава да е изпълнено с трудности и предизвикателства. Проблем №1 пред държавата се оказва плащането на евровноската от около 620 млн. лева, както и разходите по съфинансирането на проекти, подкрепени от структурния и кохезионния фонд на ЕС на стойност 1.9 млрд. лв., оповести министър Орешарски. Всъщност това са и единствените лоши новини, които се чуха за едногодишното фискално управление на България.
Иначе, за разлика от колегите си от в кабинета Станишев, Пламен Орешарски се въздържа да постави оценка на работата на подопечното му ведомство. Известно е, че той е единственият политически необвързан министър в правителството на управляващата тройна коалиция и именно на него се падна нелеката задача да охлади и неутрализира бомбастичните предизборни обещания на партиите във властта.
Миналото лято бъдещите управленци щедро убеждаваха избирателите, че ще живеят в данъчен рай още през 2006 година. Но няколко месеца по-късно стана ясно, че т.нар. фискални възможности на държавата не позволяват данък добавена стойност да се намали до 18%, нито пък има политическа воля за въвеждането на нулева ставка върху реинвестираната печалба. Пак на Орешарски му се наложи да измести встрани от фокуса на общественото внимание клетвите на БСП, че ще ще бъдат въведени диференцирани ДДС-ставки за храни и лекарства. Както и окончателно да развенчае мераците на НДСВ за плавен преход към плоско облагане.
Финансовият министър разхлаби доста ловко предизборните данъчни мрежи на управляващите партии, като паралелно с това често влизаше в публични схватки с колежката си Емилия Масларова, настояваща за осребряване на социалните си идеи. Последният им двубой се състоя преди два месеца. Тогава Орешарски не отхвърли проектостратегията на Масларова, според която минималната работна заплата през 2007-а трябва да е между 174.80 и 219 лева. Разчетите на хората му засега показват, че догодина най-ниското възнаграждение у нас няма да надхвърли 170 лева. Ако не искаме да фалират много фирми, когато влезем в Европейския съюз, нека да запазим конкурентоспособността им, защото работните места също са елемент на социалната политика, отсече Орешарски.
Прохождането на НАП от 1 януари 2006 г.
в известна степен също е заслуга на финансовия министър, доколкото той пое изричен ангажимент да спази срока пред Международния валутен фонд. В момента Орешарски аплодира работата на приходния мастодонт, още повече че и данните за полугодието показват преизпълнение на приходите с 12 процента. Очакванията са, че до края на годината нивото им ще се задържи, въпреки че традиционно разходите нарастват през второто полугодие, обяви министърът. Все още обаче остава открит въпросът кога ще заработи информационната система на приходната институция? Ситуацията е доста рискова, тъй като от 2007 г. ДДС вече няма да се събира на границата, а вътре в страната при сделки с контрагенти от Европейския съюз. А след като капацитетът на НАП не позволява да се контролират приходите и от този данък, логично е събираемостта да бъде доста застрашена.
Парите нямат панделки
каза главният финансист на републиката в пленарната зала на Народното събрание, когато депутатите приеха с безпрецедентно мнозинство бюджет 2006. Преди това бяха гласувани и промените в данъчните закони. Експертите от неправителствения сектор изчислиха, че сметките на хазната са вързани така, че заради новите ставки населението ще плати допълнителни 82 млн. лева. Причината е в залповото увеличение на акцизите на цигари, алкохол и горива от 2006 година. То обаче не беше компенсирано в достатъчна степен с намаление на преките данъци. Единственото безспорно облекчение беше падането на осигурителната тежест с 6 процентни пункта. За сметка на това се повишиха данъчните оценки на имотите, а от увеличението на необлагаемия минимум от 130 на 180 лв. през тази година данъкоплатците печелят около 8 лв. месечно.
По всичко личи, че през есента, когато ще текат пазарлъците за данъчните ставки за 2007-а, везните отново ще наклонят към запазване на фискалното статукво в държавата.
Съдейки по данните на статистиката, че за първите три месеца на годината растежът е 5.6 процента. Прогнозите са, че тези равнища ще се задържат до края на 2006-а. Преките чуждестранни инвестиции за полугодието са 1.4 млрд. евро, а очакваните за годината - 2.4 млрд. евро. Само 2.4% инфлация е натрупана за първите шест месеца, основно заради ръста на администрираните цени като тези на тока и отоплението. Най-вероятно в края на годината тя ще е около 6.6%, тъй като през второто полугодие традиционно се покачва, а и още не се знае как енергийните цени ще се отразят върху нея.
Червен семафор единствено е
дефицитът по текущата сметка, който за първите шест месеца е 7.6 процента. Оптимистичните сценарии на финансовото ведомство в края на годината може да е около 14%, а песимистичните - около 15 процента. Това означава, че при всички случаи ще превиши заложените в бюджета за 2006-а 12% и държавните институции, общини и министерства няма да получат задържаните до края на годината 7% от месечните им бюджети. Става дума за около 345 млн. лв., които ще бъдат прибавени към излишъка на хазната, а в края на годината ще бъдат осчетоводени към фискалния резерв. Разчетите са, че бюджетният излишък ще надхвърли 3% от брутния вътрешен продукт, или около 1.5 млрд. лева. По този повод макроикономистите от неправителствения сектор отново анатемосаха фискалната политика на тройната коалиция. След като хазната е на плюс, следователно има потенциал за по-сериозно намаление на ставките от 2007-а, заявиха от опозицията.
Някои експерти пресметнаха, че догодина данъчната тежест в България няма да бъде намалена, а тъкмо обратното. Причината е, че в тригодишната бюджетна прогноза 2007-2009 г. хората на Орешарски са записали по-високо преразпределение на БВП - 41.7% за 2007-а при 40% за 2006-а. Тоест кабинетът ще събира, и респективно ще харчи повече от парите на данъкоплатците.
ДДС остава 20%, а акцизите ще продължат да растат
са досегашните сигурни гвоздеи в данъчните намерения на правителствените финансисти. Едва през октомври ще се разбере дали данък печалба ще падне от 15 на 12% от 2007-а. Очаква се също така от скалата за облагане на гражданите да отпадне един етаж - за доходите между 250 и 600 лева. Ставките ще са само две - 20% за доходи до 600 лв. и 24% за сумите над 600 лева. Екипът на финансовия министър има намерение да предложи и повишаване на необлагаемия минимум до 200 лв. на месец. Отправена беше и заявка за ново намаляване на осигурителната тежест с 2-3 процентни пункта - идея, зад която застават всички работодателски и синдикални централи и която беше подсказана на правителството от Световната банка.
Бюджетът обаче ще прибере допълнителни 200 млн. лв. заради изискванията на ЕС през 2007 г. отново да се увеличат акцизите, основно върху горивата, електроенергията и въглищата. Управляващите обсъждат и въвеждането на данък върху земеделската земя. Ставката щяла да е минимална, а целта е да се накарат собствениците да регистрират парцелите си. По предварителни разчети се очаква от този данък в общините да влязат около 60 млн. лева.

Законодателни инициативи на Министерството на финансите:
o Закон за акцизите и данъчните складове
o Закон за данък върху добавената стойност
o Данъчноосигурителен процесуален кодекс
o Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност
o Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
o Проект на закон за безмитната търговия
o Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
o Нов Закон за данъците върху доходите на физическите лица
o Нов Закон за корпоративното подоходно облагане
o Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
o Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари
o Закон за кредитните институции

ЗАПАСИ
В края на 2005 г. фискалният резерв е малко над 4.5 млрд. лева. На теория натрупването на относително голям фискален резерв, от една страна, води до по-голяма сигурност в икономиката в случай на рискове при реалното реформиране на такива бюджетни сфери като здравеопазване, пенсионна система, образование, коментират експертите от Института по пазарна икономика. Реформите трябва да бъдат насочени към децентрализация на секторите, отдръпване на държавата от неприсъщите й дейности и създаване на условия за разгръщане на пазарни взаимоотношения. Ако обаче липсва политическа воля за промените, фискалните резерви ще са съпътствани с проблеми като меки бюджетни ограничения в държавната сфера и отлагане на необходимите структурни реформи. Големият фискален резерв в края на годината неминуемо създава желание у част от управляващите и сред различните лобистки групи да харчат парите на данъкоплатците - за получаване на привилегии, за подпомагане на сектори, за различни инфраструктурни проекти и т.н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във