Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

2006: ФИСКАЛЕН РУБИКОН В СТИЛ ОРЕШАРСКИ

На финансовия министър Пламен Орешарски доста често ще му се налага да припомня през следващата година народната поговорка Вода гази, жаден ходи. Защото, откъдето и да се погледне състоянието на публичните финанси, лошото предстои. Експертният министър от кабинета на Сергей Станишев заяви, че догодина започва поход за стопяване на дупката в търговския дефицит на страната. До края на 2006 г. този показател трябва да намалее до 12 на сто от сегашните близо 14 процента. Такова е императивното изискване на кредиторите от Международния валутен фонд (МВФ).
Презокеанските фискални съветници препоръчаха да се вдигне допълнително данък добавена стойност (ДДС), за да се стабилизира платежният баланс на България.
По този начин чрез инструментите на данъчното облагане ще се свие потреблението, препоръчват експертите на МВФ. Новината беше подсказана преди месец от двамата заместници на финансист №1 Орешарски - Георги Кадиев и Любомир Дацов. От трибуната на Народното събрание при обсъждането на бюджет 2006 г. на първо четене червеният финансов подгласник на министъра обяви, че Фондът ни притиска да увеличим данъка-убиец. В началото на ноември 2005 г. Дацов пък каза в интервю за вестник БАНКЕРЪ, че тази стъпка е наложителна заради икономическата ситуация в държавата. А след като на старта вече е и бюджетната процедура за 2007 г., то най-вероятно вдигането на ДДС не е само хипотеза на правителствените финансисти.
Факт е обаче, че със ставка от 20 на сто България е страната с най-тежкия ДДС в Европа. Той е единен, висок и отгоре на всичко - бясно неприятен за платеца, коментира финансистът Емил Хърсев. У нас сме свидетели на невероятен данъчен терор, упражняван върху всеки, който иска да си възстанови ДДС, казва той. Има отлагателни срокове за възстановяване на налога, непризнаване на данъчен кредит и др., които не съществуват в практиката на други държави, нито са описани във финансовата литература.
Ортодоксалните икономисти коментират, че правителството едва ли ще бъде готово да поеме политическия риск, както и да плати съответната политическа цена от едно бъдещо повишаване на ДДС. Ако не за друго, то поне защото такава мярка допълнително би напомпала цените на стоките. В същото време през 2006 г. се очаква инфлацията да надхвърли 6% заради увеличените акцизи на цигарите, алкохола и горивата.
Все още не е ясно какво предстои на данъчния фронт и по отношение на
корпоративния налог през фискалната 2007-ма
Изглежда, снижаването му е под въпрос или се пази като резервен вариант при други екстремални промени в областта на косвеното облагане. Орешарски подсказа, че намаляването на данък печалба с 2-3% е било обмисляно още при съставянето на бюджета за 2006 година. Но финансистите предпочели по-сериозно да редуцират осигурителната тежест. Както е известно, от началото на следващата година осигуровките падат с 6 на сто, което спестява на работодателите около 630 млн. лева. Хората на Орешарски очакват и се надяват, че свободните ресурси ще се насочат към технологично обновление на предприятията, към инвестиции и модернизация на производствата, така че нашенските фирми да могат да посрещнат конкурентния натиск на Европейския съюз (ЕС). Освен това очакванията на експертите във финансовото ведомство са заплатите на работниците да се повишат и по-голямата част от доходите им да останат на светло. Ако бизнесът не реагира по този начин и се окаже, че НОИ губи тези 630 млн. лв., те ще бъдат покрити от държавния бюджет. Но при това положение догодина ще трябва да се направи преоценка и да се предприемат съответните мерки, заяви в прав текст пред БАНКЕРЪ Георги Кадиев.
Разчетите показват, че заради падането на осигуровките дефицитът в Националния осигурителен институт (НОИ), който трябва да бъде покрит от държавния бюджет, ще стане от порядъка на 1.2-1.3 млрд. лв., или 30 на сто от всички разходи, които институтът прави по изплащането на пенсиите. От друга страна, тезата, че като бъдат намалени осигурителните вноски, ще се подобри събираемостта им, е напълно погрешна, смятат експерти в бранша. Според данните на НОИ в резултат на частични реформи в осигурителната система от 2000 г. досега бизнесът е спестил над 500 млн. лева. Всички тези мерки обаче не са дали положително отражение върху събираемостта на приходите в НОИ.
Ситуацията около приходите в хазната неизбежно ще се нагнети и заради
пришпорения старт на Националната агенция за приходите (НАП) от 1 януари догодина
За запознатите с механизма на действие на подобни институции отдавна е ясно, че влизането на НАП в действие само би предизвикало хаос в приходната администрация. Близо 270 данъчни звена в страната трябва да преминат към 28-те регионални поделения на приходната агенция. Засега готовност за такова гигантско преместване все още няма. А това излага на риск приходите от данъци и осигуровки в хазната, съответно стабилността на бюджета като цяло. Освен това в НАП трябва да бъдат назначени и 893 служители от НОИ. Част от данъчните служители пък трябва да минат на работа в митниците, за да поемат акцизите, както предвижда новият Закон за акцизите, който влиза в сила от 1 юли 2006 година. Колкото и битово да звучи, при положение че сградата на бул.Цариградско шосе си остава незавършена, за служителите просто няма как да се осигурят работни места.
Рискове за бюджета съществуват - показва го и опитът на други държави (Унгария, Хърватска, Латвия), да напълнят осигурителните си каси чрез създаването на мегаприходни институции. Според изследване на Международната организация на труда (МОТ), вместо да се повиши и да се поевтини събираемостта на вноските, мярката е довела до повишаване на разходите, като парите са били налети за институционалното доизграждане и укрепването на данъчната администрация.
В същото време анализът на фискалната 2005 г. показва, че
хазната отново е натрупала бюджетен излишък от порядъка на 1.1 млрд. лв.
или 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата. Излишните пари в касичката на правителството от преизпълнение на приходите всъщност са около 830-840 млн. лв., показват данните на финансовото ведомство. Останалите средства са част от капитала на компанията Публични инвестиционни проекти ЕАД, която акумулира 340 млн. лв. от хазната.
Но докато Законът за бюджета допуска дефицит в размер на 0.5% от брутния вътрешен продукт, споразумението с Фонда изисква излишък от 1 на сто от брутния вътрешен продукт. Но той не може да се харчи свободно, освен ако правителството не реши да наруши споразумението с МВФ. Затова то няма да може да разполага със свободните пари, за да ги преразпределя. Догодина това ще му бъде забранено и заради промените в Закона за устройство на държавния бюджет, според които кабинетът ще може да харчи без санкция от Народното събрание до 1.5% от приходите в консолидираната фискална програма, и то ако има преизпълнение.
По всичко личи, че и бюджет 2006 е с двойно дъно, като предварително е заложен излишък от около 1.3-1.4 млрд. лв., които ще бъдат събрани в повече от българските граждани и ще бъдат прибрани в резерва. За бюджетен излишък от 3 на сто от прогнозирания БВП на страната (или над 1.36 млрд. лв.) и за 2006 г. продължава да настоява и МВФ. Кредиторите от Вашингтон обвързват това свое искане с дефицита по текущата сметка в правопропорционална зависимост, т.е. ако отрицателното салдо по текущата сметка се влошава, възможно е да се настоява и за по-голям излишък.
Идеята е до болка позната - да се вържат сметките на макрониво и да се намалят до минимум рисковете за бюджета. Само че не е ясно докога фирмите и гражданите ще изтраят теста за издръжливост на фискалния рубикон, който се задава.

Държавната компания Публични инвестиционни проекти (ПИП) ЕАД беше създадена по идея на финансовия министър Милен Велчев в края на миналата година с пари от фискалния излишък. Целта беше въпросната компания да изгражда и реконструира пътища, железопътни линии и да осъществява различни проекти за енергийна ефективност и за опазване на околната среда. През 2005 г. със средства от дружеството се възстановява част от инфраструктурата, която пострада при наводненията през лятото. Някои обекти вече са въведени в експлоатация, а други се доизграждат - републиканска и общинска инфраструктура, хидромелиоративни съоръжения. Досега по финансирани от държавната компания проекти ефективно са изразходвани 220 млн. лв., но след като капиталът й бъде усвоен ефективно, тя ще бъде закрита, заяви Орешарски.

За 2006 г. капиталовите разходи на бюджета ще са 2.2 млрд. лв., или с 30.9% повече в сравнение с 2005 година. В разбивката на финансовия план се посочва, че най-голям ръст на капиталовите разходи има в Министерството на културата - 125%, в Министерството на икономиката и енергетиката - 108 на сто, и в правосъдното министерство - 110 процента. Сумата 2.197 млрд. лв. за тази цел ще се събере, включително и от безвъзмездните фондове на ЕС, от които ще дойдат 558 млн. лева. Предвижда се инвестиционните разходи да са за сметка на съкращаване на средствата за административна дейност, и на текущите нелихвени разходи, които прави бюджетът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във