Банкеръ Daily

Управление и бизнес

192 български фирми ползват преференциалното тарифно третиране с Република Корея

Вече 192 български фирми се възползват от преференциалното тарифно третиране, предвидено в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея.  Това съобщи директорът на Агенция „Митници“ Павел Тонев, който разговаря с посланика на азиатската страна Ли Хо-шик.
Те са обсъдили и сътрудничеството между двете митнически администрации, което се осъществява в рамките на това споразумение. „Това е първото от вида си споразумение за свободна търговия, прието от ЕС, като с него се премахват почти всички мита в търговията между държавите членки на ЕС и Южна Корея“, подчерта Тонев. Основното оперативно сътрудничество между двете митнически администрации е по повод проверката на преференциалния произход.  

От началото на настоящата година се забелязва и засилване на търговските потоци, както в посока внос от Република Корея, така и като износ от България.

След спада през пандемичната 2020-а, през миналата година общият стокообмен с Корея е на стойност 419.1 млн. щ. д. и бележи ръст от 58.4% спрямо 2020-а. При българският износ увеличение е със 127.8%  и възлиза на 251 млн. щ. долара. Внос бележи ръст от близо 9% до 168.1 млн. щ. долара. А търговското салдо е положително за България за пръв път от седем години и възлиза на 82.9 млн. щ. долара.

Водещите стоки по износа ни са били: пшеница и смес от пшеница и ръж (99.6 млн. щ.д.); царевица (63.4 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (23.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (7.3 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (4.4 млн. щ.д.); двигатели (4.3 млн. щ.д.) и други.

Във вноса са преобладавали: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (19.5 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините  и апаратите  от NN 8469 до 8472 (13.3 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.6 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (11.2 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (8.4 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.9 млн. щ.д.) и други.

Според експертите, съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.

По данни на БНБ нетната позиция в  края на миналата година (общата сума на корейските инвестиции в България) е в размер на 71.8 млн. евро. От икономическото министерство коментират, че достигнатото ниво на тези вложения у нас все още не отговаря на възможностите на страната.

Директорът на Агенция „Митници“ отбеляза, че двете администрации имат традиции в комуникацията и на високо ниво, включително в инициативата Азия - Европа.
Посланик Ли Хо-шик е изразил задоволство от досегашното сътрудничество и ще продължи да се работи в посока още по-голямо активизиране на търговския и културен обмен между двете държави, включително и по линия на митническата дейност.
От 2011 г. търговското споразумение между ЕС и Южна Корея премахна митата върху почти всички продукти (98,7%), включително рибарството и селскостопанските продукти. С него бяха премахнати и нетарифните бариери за износа на ключови продукти от ЕС за Република Корея, като например автомобили, фармацевтични продукти, електроника и химикали. Не на последно място пазарите на услуги, както в ЕС, така и в Република Корея, до голяма степен са отворени за предприятия и инвеститори. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във