Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Истини и заблуди за търговските вериги

Много се изписа и изговори напоследък за търговските вериги. Едни ги изкарват черни дяволи, тикащи към ада всички дребни магазинери, а други виждат в тях ангели небесни, осигуряващи евтини стоки на изнемощелия български потребител. Истината, разбира се, е някъде по средата.

Безспорно е, че заради навлизането на хипермаркетите множество малки магазинчета фалираха. Родилият се през 90-те нашенски предприемач - с неговите познания, умения и похвати, просто не можа да издържи на натиска на огромните западни корпорации. Малцината по-упорити пък бяха принудени да забравят големите печалби и да сведат глава под "диктатурата". Но в същото време през периода, в който наблюдаваме най-значителното разрастване на т.нар. модерна търговия ( 2008-2013-а), се забелязва и най-сериозният ръст в оборотите. И той не може да се обясни само с повишено потребление или инфлация.

Според анализ на Института за пазарна икономика, представен през седмицата, ефектът от изсветляването на търговията на дребно се оценява на общо 5 млрд. лв. за последните десет години. А допълнително събраният ДДС е 1 млрд. лева. Но приносът на големите вериги не се изчерпва само с това. От 2007-а досега десетте най-големи търговци са внесли и близо 475 млн. лв. осигуровки върху възнагражденията на служителите си. Към това, по оценки на института, трябва да се прибавят и приблизително 78 млн. лв. платени корпоративни данъци.

Интересни са и данните за влиянието на веригите върху пазара на труда. Общото мнение е, че заради тях много хора са загубили работата си. В действителност обаче само в десетте най-големи фирми за продажби на храни, напитки и тютюневи изделия работят над 23 хил. души, което е с 6-7 хиляди повече от 2009-а и представлява около 6 на сто от всички заети в сектора. Или докато работещите в търговията като цяло са спаднали за пет години с 6.6%, тези в хипермаркетите са нараснали с 4.2 на сто.

Въпросът е каква част от намалението на наетите в тази сфера би могло да се дължи на затварянето на обекти от традиционната търговия заради експанзията на големите вериги? Ако приемем, че най-уязвими са малките квартални магазинчета - тип семеен бизнес, то загубата на заетост при тях по приблизителни оценки е около 5500 души. И ръстът на наетите в търговските вериги изцяло компенсира загубата на работни места. При това, без да се брои бумът при специализираните магазини за храни, който се наблюдава за същия период и който също предполага създаването на нови работни места.

"С други думи, нетният ефект от навлизането на големите вериги върху пазара на труда в най-лошия случай е нулев, а спадът в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети"с около 7% между 2009-а и 2013-а се дължи по-скоро на намаление в наетите извън сегмента "Храни, напитки и тютюневи изделия", отбелязват от Института за пазарна икономика.

Сравнение на работните заплати пък показва, че работещите в най-големите десет вериги получават средно с 38% по-високи брутни възнаграждения спрямо средните в търговската сфера, или 1048 лв. срещу 759 лв. на месец.

Извън еднократните инвестиции и работните места, които хипермаркетите създават, те формират 3.6% от рекламния пазар, 2% от пазара на частни охранителни услуги, създават пазар на недвижимости за над 10 млн. лв. годишно, плащат между 4 и 5 млн. лв. за почистване... Към тези числа могат да се прибавят и средно по 4.2 млн. лв. за телекомуникационни услуги, 3 млн. лв. за поддръжка на софтуер и хардуер, 2.4 млн. лв. за счетоводни и данъчни дейности, 2.2 млн. лв. за банкови услуги и други.

Естествено, в този процес трудно се включат малките и средните производители и доставчици, които сега виждат виновника за проблемите си именно в търговските вериги. Според специалистите критичният момент ще настъпи, когато големите играчи спечелят такъв пазарен дял, че традиционната търговия се види принудена да прилага подобни на техните изисквания към доставчиците, за да остане конкурентна. Днес големите фирми държат малко над една трета от цялата търговия на дребно и по-голямата част от продажбите продължава да се извършва в квартални магазинчета.

Интересен пример за реакция при създалата се ситуация е Чехия: там изискванията за веригите за количество и разнообразие на продуктите се превръщат в движещ мотив за създаването на организации на производителите на плодове и зеленчуци. Те предлагат обща инфраструктура за съхранение, сортиране и пакетиране, като така се решават проблемите с недостатъчния обем на продукцията и липсата на инвестиционен капитал у малките производители. Същите организации могат да отговорят и на пазарната сила на хипермаркетите по време на преговори.

В последна сметка проучването на Института за пазарна икономика е установило, че ефектът от развитието на търговските вериги върху традиционната търговия у нас е двустранен - от една страна, част от малките обекти не издържат на конкуренцията, но, от друга, се отварят нови възможности за специализирани магазини. "Местните производители и доставчиците са поставени пред необходимостта да се съобразяват с нови условия и да полагат повече усилия да бъдат конкурентоспособни, ефективни и иновативни. От всички тези промени най-големият победител са потребителите...", обобщават експертите.

 

Корпорации и производители се хванаха за гушите

За пореден път големите търговски вериги и българските производители се хванаха за гушите заради внесените от управляващите и приети на първо четене в парламента промени в Закона за защита на конкуренцията. На конференция за качеството на храните в четвъртък (24 април) Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия разкритикува новите правила, които трябва да уредят отношенията между големите и малките играчи на пазара.
Сега доставчиците се оплакват от неравноправни клаузи в договорите, с които големите магазини им извиват ръцете. Но според Матеев промените ще доведат до поскъпване на храните и санкции срещу страната поради нарушаване на европейското законодателство. Възможно е да се стигне и до фалит на малки и средни предприятия, тъй като търговските вериги по-лесно ще работят с големите европейски производители. По този начин ще се реши и друг проблем, от който страдат хипермаркетите - малките количества стока, която могат да им подсигурят българските производители, както и липсата на постоянство в качеството на продуктите. Матеев смята, че този проблем ще се реши, когато малките търговци се обединят и започнат да предлагат по-големи количества. Пагубна за доставчиците била и идеята за създаването на отделни щандове, на които да се предлагат само български стоки.
“Ще оцелеем и без търговските вериги, няма да се оцелее без производителите”, отговори депутатът от БСП Страхил Ангелов. Неговото мнение е, че възраженията на хипермаркетите срещу законовите промени са продиктувани най-вече от това, че ще бъдат принудени да си плащат навреме, а не каквато е сегашната практика - след месеца. Той възрази и на твърденията, че след приемането на закона ще последват фалити на фирми. „Намаляването на вашата печалба за мен не е нищо фатално”, отбеляза Ангелов.
Няма причина измененията в закона да доведат до скок на цените на продуктите в търговската мрежа, нито пък ще се понижат качеството им, изтъкна и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. “Как един артикул тръгва от европейско предприятие на една цена, а на веригата го доставя едноличен търговец на по-ниска цена”, попита Зоров и обвини веригите в източване на ДДС.
От бранша твърдят, че едва 4-5 от производителите у нас могат да отговорят на изискванията на големите магазини, отстъпките за които  понякога достигат до 75 процента. Поради тази причина и все повече търговци търсят външни пазари, където могат да реализират стоката си много по-изгодно.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във