Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Биберонът "Белене" отново е на мода

След известно затишие най-големият енергиен проект - АЕЦ "Белене", отново влезе в дневния ред. При това точно на мястото на събитието - с изнесено заседание на ресорната парламентарна комисия в малкия крайдунавски град. Организаторите обаче явно не бяха преценили, че отдалечеността на Белене няма да спомогне за популяризиране на дебата и заради липсата на микрофони и камери се наложи участвалите в него депутати да разясняват в телевизионните студиа за какво са си говорили.

"Ние сме държава, която има ниско потребление на електроенергия, бедно население, нямаме развито селско стопанство. Ако искаме да останем такава, може да се върнем по-назад - да извадим файтоните и впрегатните волове и да орем с тях. Ако искаме да се върнем към промишлено земеделие, ще ни трябват помпени станции, каквито имахме навремето. Само те консумираха по 2000 мегавата електроенергия. За да се развиваме, ни трябва електричество", заяви по една от националните телевизии заместник-председателят на парламентарната енергийна комисия и депутат от "Коалиция за България" Явор Куюмджиев.

Неговият опонент - бившият икономически заместник-министър Валентин Николов, а сега депутат от ГЕРБ, пък веднага отбеляза: "Ясно е, че проектът няма да стане. Цялото това говорене е кука, хвърлена преди изборите, за да се хванат на нея всички шарани."

Факт е, че до неотдавна темата "Белене" беше пълно табу за управляващите. Официалната позиция бе, че в момента върви арбитражна процедура с руската компания "Атомстройекспорт" и не бива да се говори излишно за втора атомна. Дори внесеното през февруари предложение на "Атака" за обсъждане в пленарната зала на строителството й беше изтеглено. А националистите настояваха да се отмени решението на предишното Народно събрание от 29 март 2012-а за прекратяване на строежа и да се задължи правителството да предприеме съответните действия за построяването на централата. Всъщност голямата спирачка тогава бе твърдото "не" на коалиционния партньор ДПС, който и дума не иска да чуе за рестарт на атомния проект. Без него БСП и сега не може да събере необходимото мнозинство, за да възроди "Белене", което признава и самият Куюмджиев . "ДПС е против проекта в момента и го подкрепя само "Атака"- изтъкна той. - С гласовете на "Атака" имаме общо 106 гласа, а как може с тях Народното събрание да вземе решение?"

За "червените" обаче "Белене" е удобен биберон, особено преди европейските избори. За инициирания именно от тях референдум за централата през януари 2013-а бяха платени над 20 млн. лв., но откакто дойдоха на власт, не последва никакво развитие. И ето че изведнъж изплува и любимата, особено на по-старите социалисти, тема за атомната енергетика и още една любима - за възраждането на българското земеделие с поливните му системи.

Подобни носталгични заигравки обаче съвсем не стоят на място при сериозните проблеми пред АЕЦ "Белене". На БСП й е пределно ясно, че: липсва инвеститор, който да даде необходимите за изграждането й 10 млрд. евро и колкото сметки да се правят цената няма да намалее. А и ако строителството не започне, скоро ще изтече валидността на изготвената през 2004-а оценка за въздействие върху околната среда. Това ще наложи изготвянето на нова, което още повече ще забави проекта.

Междувременно "Белене" продължава да тежи на Националната електрическа компания, чиито дългове се оказват една от най-пазените тайни в държавата. През седмицата депутати от ГЕРБ, водени от бившия министър Делян Добрев, отидоха лично в Министерството на икономиката и енергетиката да искат справка за задълженията й към края на 2013-а и края на март 2014-а. "Информация не получихме, като оправданието беше, че заместник-министърът няма мандат от министъра да ни даде тези данни, но стана ясно, че те са се чули по-рано и са уговаряли детайли за нашата среща", обясни Добрев. По думите му поисканите документи и справки са готови и отказът да бъдат предоставени най-вероятно е свързан с размера на задълженията: "Притеснява ги това, че в рамките на десет месеца задълженията са нараснали в рамките на 600-700 млн. лв., което означава по 60-70 млн. лв. месечно."

Добрев предположи, че публичното обявяване на информацията може да бъде забавено за след европейските избори, но от НЕК избързаха с отговора. Според него от 2009-а до юни 2013 г. задълженията на компанията са нараснали с 605 млн. лева. Но тази сума не включва допълнителните близо 400 млн. лв., дължими по заема, отпуснат от БНП "Париба" за АЕЦ "Белене", който бе с падеж края на май 2013-а.

"Вследствие на водената политика в горепосочения период се наблюдава тенденция на увеличаване на размера на задълженията на НЕК. Към 31 декември 2011-а при общ размер на задълженията от 2.238 млрд. лв. те са се увеличили с 12.3% и достигат 2.552 млрд. лв. към 31 декември 2012 година. Задълженията на компанията към 30 юни 2013-а са 1.897 млрд. лв. и представляват близо 75% от общия годишен размер на задълженията към 31 декември 2012-а, което е показател за липсата на финансова обезпеченост на сключените договори с различни контрагенти от страна на НЕК. Не е бил създаден и механизъм, по който да се определят приоритетните плащания на задълженията по сключени контракти, както и техният размер", се казва в официалното съобщение на Националната електрическа компания.

Интересното е, че единственото, което се споменава за дълговете към днешна дата, е, че те са намалели близо четири пъти спрямо задълженията към юни 2013-а. Странно защо обаче от НЕК пропускат факта, че сега вече те се поделят с обособения като самостоятелно дружество Електроенергиен системен оператор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във