Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Инвестиции по чехли

Помните ли онези 200 млн. долара, които през май тази година един арабски шейх с диш-даш и черни джапанки депозира в Българската народна банка? И да сте ги забравили, няма страшно - то и самият шейх едва ли помни тогава да ни ги е давал. Погледнато от дистанцията на времето, сумата май влезе и остана единствено в главата на министър-председателя Бойко Борисов. Само той твърдеше някога, че премиерът на Катар Хамад бин Джасим бин Джабр ал Тани е оставил като гаранция въпросните средства в БНБ. Други следи за парите няма. А и как да има, след като едва този четвъртък (27 септември) официално се появиха първите арабски милиони. Е, не 200, а 50, и не в БНБ, а в Българската банка за развитие, но пак е нещо.


Какво обаче ни топли нас това? Както днес ги има, след шест месеца (б.а. за колкото е срокът на депозита) парите могат да бъдат изтеглени, ако не предложим достатъчно качествени проекти, в които да бъдат вложени. А както виждаме, българските агнета и пилета още чакат на границата някой катарец да ги повика, ама не става.


Дори строителството на уж сигурния скоростен път Русе - Свиленград (апогея на сътрудничеството ни с арабите) вече е под въпрос, след като през седмицата се разбра, че турската страна излиза от проекта. Решението, по думите на министър Лиляна Павлова, все още е неофициално. Съобщено й било по време на работни срещи. Колегите от Турция се оттеглят, защото на този етап не намират достатъчно интерес, за да се включат в този процес, отговори Павлова на въпрос за мотивите за отказа. Че ако южните ни съседи нямат интерес от подобно начинание, кой тогава би имал? Катарците ли? Нима техните тирове закъсват всяка зима на Хаинбоаз или Шипка? Или пък друг, а не пътуващите от и за Турция ще плащат таксите, за да ползват трасето?


Каквито и да са въпросите, проектът легна на сърцето на Борисов и дори бе обявен за приоритет на ГЕРБ, така че сега отказване няма. Поне до изборите. Затова и министър Павлова побърза да успокои вълнението с думите, че до края на септември ще са готови предпроектните проучвания, а се подготвя и меморандум между България и Катар, който да регламентира участието им. На базата на този документ щяла да бъде създадена и проектна компания.


От другата страна на Атлантика и президентът Росен Плевнелиев изрази оптимизъм, че компанията за реализацията на проекта ще докаже ефективността му. От прессекретариата на държавния глава дори съобщиха, че строителството е било обсъдено на срещата на Плевнелиев с емира на Катар Хамад бин Халифа Ал-Тани в Ню Йорк. Работи се съвместно и за осъществяването на катарски инвестиции в земеделието и други сектори. Очаква се до края на годината да бъде взето решение за първия пилотен проект, който Катар ще реализира у нас, твърдят президентските пиари.


Дано да е така. Остава само някой да извади едни 1.5 млрд. евро (но този път истински), колкото се предполага, че ще струва скоростният път, и всичко ще е на шест. Преди това обаче Плевнелиев ще отиде да пробва как е катарският плаж (по примера на други наши държавни мъже), тъй като емирът го е поканил на посещение.


Ако нещо ме притеснява, то е, че колкото и чифта розови очила да си слагат управниците ни, едва ли ще успеят да видят наяве арабските милиони. Още повече че катарците показват добронамереност и обещават на едро не само у нас. През март и македонският президент Никола Груевски се върна от Доха с пълна кошница инвестиционни намерения. За да изглежда всичко съвсем истинско и икономическа делегация от Катар посети Скопие, чиято цел бе да конкретизира моделите за по-близко сътрудничество и реализиране на проекти в енергетиката, туризма и строителството. Общо взето, copy-paste на българските въжделения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във