Банкеръ Daily

Свят

Знае ли Байдън какво иска от Иран

По странна логика САЩ очакват Техеран да плати цената за съживяване на ядрената сделка

Иран показа, че няма да отстъпи

Американският президент Джо Байдън влезе в Белия дом с обещанието, че ще върне страната си в Иранското ядрено споразумение, поставящо под контрол ядрената програма на Техеран. Намерението му обаче далече не се оказа лесно за изпълнение заради обтегнатите отношения между двете страни, влошени допълнително по времето на експрезидента Доналд Тръмп.

През май 2018-та, когато Тръмп изпълни предизборното си обещание да изтегли Съединените щати от сделката, ограничаваща иранската програма за обогатяване на уран, Техеран първоначално демонстрира търпение. Но след като европейските опити за опазване на споразумението по никакъв начин не облекчиха американската политика на максимален натиск и на фона на сипещите се от Вашингтон заплахи Иран промени поведението си.

От началото на 2019-та Иран обявява едно след друго определяни от него като обратими нарушения на наложените му от ядрената сделка ограничения, надвишавайки количеството обогатен уран, както и степента му на обогатяване. През февруари 2021-ва ислямската република прекрати действието на допълнителния протокол, сключен с Международната агенция за атомна енергия, позволяващ на инспекторите й да упражняват по-строг контрол над иранската ядрена програма в сравнение със стандартно практикувания.

Успоредно с указването на натиск чрез ядрената си програма Иран

засили военното си противопоставяне

на Съединените щати от средата на 2019-та насам. След поредица атаки срещу петролни танкери в Оманския залив, за които Вашингтон обвини Техеран, иранските сили свалиха американски безпилотен самолет, навлязъл според тях в иранското въздушно пространство. По-късно същата година САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран за атака с дронове и крилати ракети срещу саудитски нефтени съоръжения.

Кулминацията на напрежението бе достигната през януари 2020-та. След серия остри инциденти в Ирак между подкрепяни от Иран шиитски милиции и американски сили Тръмп нареди атака с дрон, при която бе убит най-висшият ирански военен, генерал Касем Солеймани, при пристигането му на летището в Багдад. Изправени на ръба на война, и двете страни направиха крачка назад, но без да разрешат различията си.

Наложените от Тръмп американски санкции

над търговията с Иран принудиха правителства и компании от Европа и Азия да се откажат от ангажиментите си към Техеран, което се отрази особено зле на иранския петролен износ. Последвалият икономически срив засили социалното и политическо напрежение в Иран. Вместо да повлияе на поведението на управляващите обаче, засиленият натиск от Вашингтон изглежда че засили позициите на хардлайнерите в Техеран, които спечелиха убедително парламентарните избори през февруари 2020 година.

Байдън трябва да вземе трудно решение

Поддръжниците на иранската ядрена сделка във Вашингтон и Европа се надяваха администрацията на Байдън бързо да върне САЩ в споразумението, като отмени едностранните санкции, и инициира преговори с Иран за ракетната му програма и поведението му в региона.

Вместо това обаче новата администрация постави искания, които правят почти

невъзможно съживяването на споразумението

Първо, Вашингтон настоява Иран напълно да се върне към спазването на ограниченията според споразумението, преди САЩ да се откажат от наложените от администрацията на Тръмп санкции. Има сигнали, че и европейските страни по договора са склонни да приемат американската гледна точка.

Второ, чрез изявления на държавния секретар Антъни Блинкън и други високопоставени представители администрацията на Байдън дава ясни сигнали, че ще се върне към споразумението само когато бъдат решени и другите тревожещи я въпроси, свързани с Иран. Това означава ограничаване на ракетната програма на ислямската република и промени в регионалната й политика, смятана от Вашингтон за насочена против интересите му, както и против интересите на съюзниците му в Близкия изток. На първо място САЩ искат Иран да намали подкрепата си за групировката "Хизбула", както и за режима на Башар Асад в Сирия.

И двете искания се основават на странната логика, според която Иран, който спазваше наложените от споразумението ограничения цяла година след американското оттегляне от него през 2018-та, трябва да плати цената за завръщането на САЩ в него. И това, при положение че Иран възприе стратегия на

последователни стъпки на излизане от рамките на договора,

които лесно могат да бъдат върнати назад веднага след американското завръщане. Техеран заяви, че ще го направи веднага след отменянето на наложените от Тръмп санкции.

Успоредно с това Техеран нееднократно заяви, че свързването на споразумението с други въпроси като програмата му за балистични ракети и регионалната му политика е напълно неприемливо. Администрацията на Барак Обама впрочем по време на преговорите си с Иран първоначално също се опита да обвърже тези въпроси с бъдещия договор, но впоследствие разбра, че това би направило невъзможно подписването му. Американските представители тогава стигнаха до извода, че при липса на споразумение ще продължи развитието на иранската ядрена програма, докато Иран се сдобие със завършени ядрени оръжия, освен ако не избухне мащабен конфликт в региона с непредвидими последици.

Истината е, че днес въпреки изявленията на Байдън ядрената сделка съвсем не е еднозначно приета в САЩ. Според критиците й Иран е

получил прекалено много, а е предложил твърде малко

– както по отношение на ограничаването на ядрената му програма, така и в неядрените аспекти, които споразумението не засяга. И макар че Техеран демонстрира решителност да развива ядрените си технологии, във Вашингтон има силно противопоставяне на отмяната на санкционната политика на предишната администрация, ако това ще означава съживяване на споразумение, което мнозина смятат за изначално дефектно.

Американските близкоизточни съюзници и особено израелският премиер Бенямин Нетаняху също настояват пред Вашингтон да запази силовия подход към Техеран, вместо да прави икономически или дипломатически отстъпки. Тази ситуация демонстрира трудностите, пред които е изправен Байдън, и то не само по отношение на Иран. Техническите аспекти по отмяната на санкциите на Тръмп са в прерогативите на Байдън, а Техеран не би и приел друго решение. Новата американска администрация обаче ще срещне много силен политически и дипломатически отпор, ако се реши на тази стъпка. А време няма – ако ще се предприема нещо, е желателно да е преди президентските избори в Иран през юни, които се очаква да бъдат спечелени от твърдолинейните консерватори.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във