Банкеръ Daily

Свят

Зелената сделка се препъна в енергийната криза

Природозащитните организации предупреждават Брюксел да не се подвежда по краткосрочни решения.

Зелената сделка, която доскоро беше основен приоритет и голямата гордост на Европейския съюз, върви стремглаво към провал заради назряващата енергийна криза в блока, предизвикана от войната в Украйна и от  прекъсването на доставките на енергия от Русия. Въпреки това, Европейската комисия продължава да повтаря, че има политическа воля да продължи неотклонно по зеления път. А еврокомисарят за зеления преход Франс Тимерманс обяви, че ще призове най-големите икономики в света да прецизират целите си за борба с изменението на климата преди тазгодишната среща на върха на ООН за климата в Египет през ноември.

Проблемът е, че самият ЕС е в задънена улица, а някои държави от източната част, сред които и България, отново се връщат към дървата за огрев като спасителен пояс за зимата. Но вече и дървата, и пелетите са скъпи. Да не забравяме още , че само за един месец Брюксел обяви сделки за увеличаване на доставките на втечнен природен газ със САЩ, Катар, Азербайджан, Египет и Израел. 

Индустрията издиша

През седмицата асоциацията на европейската тежка промишленост изпрати писмо до председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лейен, в което настоява Брюксел да намали разходите за електроенергия, за да предотврати окончателното затваряне на заводите за производство на метали, защото това би увеличило зависимостта от внос от Азия с по-високи въглеродни отпечатъци. 

Заради остър недостиг на цинк, алуминий и силиций вече се наложи стоманодобивната, автомобилната и строителната индустрия в Европа  да внасят от Китай, а китайското производство консумира  средно 2.5 пъти по-интензивно  въглерод от европейското -  2.8 повече в производството на алуминий и 3.8 пъти повече на силиций. Така че какво като ЕС има високи климатични стандарти, като й се налага да внася от места, където почти не се прилагат  такива.

Най-страшното обаче е, че промишлеността на Стария континент все повече ще се сблъсква с недостиг и изпълнението на целите за намаляване на вредните емисии с 45% до 2030 г. и за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. изглежда все по-далечно, както и преминаването към  възобновяеми източници. Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари,

ЕС е предоставил 27 млрд. евро

в подкрепа на енергоемките индустрии и на компании от енергийния сектор. Огромни пари, които също не са в състояние да запушат зейналите пробойни.

Еврокомисарите вече преразглеждат разпределението на десетки милиарди евро разходи за инфраструктура и доставки на изкопаеми горива на фона на съкращенията в доставките на газ от Русия. Комисарят по енергетиката Кадри Самсон пък свика извънредна среща на 9 септември на енергийните министри от блока, на която ще бъде обсъдено решението за замразяване на увеличението на цените на въглеродните емисии. Това може да изиграе положителна роля за страните от Източна Европа, особено за Полша, която отдавна настоява за това. За България, която не е затворила въглищните си централи, също. 

Преходът към чиста енергия е скъп

В същото време  Европейският парламент се готви да гласува следващата седмица повишаване на общата цел за увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници от 40 до 45% от производството до 2030 година. Интересно е как ще се случи това при положение, че правителствата масово инвестират в терминали за втечнен газ и отварят въглищни централи. За да защитят потребителите от драстичното поскъпване на енергията, през периода септември 2021 г. - юли 2022 г. държавите членки на ЕС вече са отделили 280 млрд. евро, но резултатите са повече от скромни. 

Инвестициите във възобновяеми източници също продължават да поскъпват, а еврочиновниците - да се правят на разсеяни по въпроса "Колко енергия от изкопаеми източници ще е необходима в краткосрочен план?"

Няма и надеждни изчисления и в още една посока -

колко точно ще струват инвестициите в нова енергийна инфраструктура

и социална подкрепа за затруднените домакинства и предприятия по време на прехода към чиста енергия.

Германското правителство, част от което е партията на Зелените, обяви на 5 септември, че ще спре увеличението на цената на въглеродните емисии на вътрешния си пазар за една година като част от пакета от 65 млрд. евро, предназначен да облекчи напрежението от рекордно високите цени на енергията. 

През 2020 г. правителството на предишния канцлер Ангела Меркел се споразумя за вътрешна цена на въглеродните емисии за стоки като бензин, мазут и газ -

мярка, която все още не е договорена на ниво ЕС.

Цената на въглерода в Германия започна от 25 евро на тон емисии CO2-еквивалент през 2021 г., нарасна до 30 евро през 2022 г. и трябва да се увеличи с 5 евро през 2023 година. Природозащитниците скочиха срещу решението с аргумента, че ако увеличаването на националната цена на вългеродните емисии се отложи  с една година, това ще има катастрофални последици за климатичните цели. 

Ако подобно решение бъде взето на европейско ниво, най-доволни ще бъдат страните от Източна Европа. 

Полският премиер Матеуш Моравецки отдавна е най-яростният привърженик на реформирането на пазара за  емисии  и настоява заради настоящата енергийна криза тази мярка да бъде замразена. Той твърди, че климатичният данък на Европейския съюз е до 60% от разходите за производство на енергия, което според него означава, че политиката на ЕС за климата е равнозначна  на скъпа енергия и високи цени. Преди няколко дни обаче обаче Фон дер Лайен отхвърли призива на Моравецки. Според нея схемата за търговия с емисии е основна част от  политиката на ЕС в областта на климата, защото

все по-скъпите разрешителни за въглеродни емисии

принуждавали електроцентралите и тежките индустрии да замърсяват все по-малко.

В същото време Европа страда  от сушата заради горещите вълни през лятото и доскоро запушения износ на украинско зърно, които увеличиха скептицизма на селскостопанските производители към зелените политики. Според изчисления на експерти по климата светът се нуждае от инвестиции в размер на 2 трилиона годишно до 2025 г., за да бъдат избегнати най-лошите негативни ефекти от климатичните промени. 

През 2020 г. българският парламент гласува за Модернизационния фонд, в който ще постъпват 2% от приходите от общото количество квоти в ЕС, където имаме запазена квота от 5.84 на сто.

Бюджетът на ЕС за зелени политики предвижда над 15 млрд. лв. за България, срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения, допринасящи за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Така индустриалните предприятия, чиято конкурентоспособност е изложена на риск заради влиянието на квотите за въглеродни емисии върху крайната цена на тока, могат да получат помощ под формата на компенсации за непреките "въглеродни" разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във