Банкеръ Daily

Свят

Защо богатите са такива гадняри? - Четвърта част

Кристофър Райън, Wired

Крейг Улф, собственикът на CelebriDucks, смята да дари милионите си

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТРЕТА ЧАСТ

Има и изключения от тези тенденции, разбира се. Не са малко богатите хора, които проявяват мъдростта да устояват на опасните пориви, изпращани им от сполуката им, без да се поддадат на Синдрома на богатия гадняр – но такива хора са рядкост и обикновено са със скромен произход. Може би съзнаването на деградиращия ефект от богатството обяснява защо някои от хората, спечелили голямо богатство, се заричат да не го предават на наследниците си. Много милиардери, включително Чък Фийни, Бил Гейтс и Уорън Бъфет, са решили да дарят повечето си пари, преди да умрат. Според станалото прочуто изказване на Бъфет той смята да остави на децата си "достатъчно, за да могат да правят нещо,

но не и за да не правят нищо".

Същия импулс споделят и други, намиращи се по-ниско на милионерския тотемен стълб. Според информация от Си Ен Би Си Крейг Улф, собственикът на CelebriDucks – най-големия производител на колекционерски гумени патета, смята да дари милионите си за благотворителност. Това е изумително, но далеч не е толкова изумително, колкото факта, че някой може да спечели милиони долари от продажбата на колекционерски гумени патета.

Познавате ли някого, който страда от Синдрома на богатия гадняр? Може би има начин да му се помогне. Ученият Роб Уилър от Калифорнийския университет Бъркли и екипът му проведоха изследване, при което на участниците бяха раздадени пари и те бяха инструктирани да играят игри с различна сложност, които биха донесли "обществена полза".

Участниците, проявяващи най-голяма щедрост, се радвали на по-голямо уважение и съдействие от останалите и имали по-голямо влияние сред другите. "Данните показват, че тези участници, които действат в полза на тесните си интереси, ще бъдат отбягвани, няма да бъдат уважавани, дори ще бъдат мразени. Но онези, които са щедри спрямо другите,

са повече уважавани

от тяхна страна, а статусът им се издига", съобщава Уилър. Келтнър и Пиф са забелязали същото: "В нашите собствени лабораторни проучвания установихме, че малки психологически интервенции, малки промени в скалата на ценностите, леки побутвания в някаква посока могат да възстановят нивата на егалитаризъм и емпатия", казва Пиф. "Когато например им се напомнят ползите от сътрудничеството или предимствата на общността, по-богатите индивиди стават точно толкова егалитарни, колкото бедните." По време на един опит показват на участниците кратък видеофилм, само 46 секунди, на тема бедност при децата. После проверяват готовността им да помогнат на непознат, когото им представили в лабораторията, който изглеждал материално затруднен. Един час след гледане на видеото богатите участници били също толкова склонни да му помогнат, колкото и по-бедните. Според Пиф тези резултати показват, че "разликите не са вродени или категорични, а се поддават на леки промени в ценностните системи на хората, на побутвания в посока състрадание и емпатия".

Откритията на Пиф са в съзвучие с уроците,

предадени ни през хиляди поколения

от нашите събиращи храна предци, чието оцеляване е зависело от развиването на социални мрежи и взаимопомощ. Те разбирали, че егоизмът води само до смърт: най-напред социална, а след това биологическа. Докато неохобсианците се мъчат да докажат как е възможно да съществува човешкият алтруизъм, други учени оспорват гледната им точка, като задават въпроса дали от егоизма има функционална полза. "Като имаме предвид какви големи ползи има от великодушието, социалните учени все по-малко се питат защо някои хора са великодушни и все повече – защо са егоисти", казва Роб Уилър.

Повтаряното десетилетия послание "алчността е добра" има за цел да отстрани чувството ни за срам от това, че сме се облагодетелствани от възмутителни крайности на имуществено неравенство. И въпреки това срамът тлее, защото посланието е насочено срещу една от

най-дълбоко вкоренените ценности

на нашия вид. Институциите, стремящи се да оправдаят една фундаментално антихуманна икономическа система, постоянно препредават посланието, че ако спечелиш надпреварата за пари, това ще ти донесе удовлетворение и щастие. Само че ние разполагаме с 300 000 години наследен от предците ни опит, който ни казва, че просто не е така. Егоизмът може да е важен за цивилизацията ни, но това само повдига въпроса дали една цивилизация, която е до такава степен в противоречие с природата ни, има смисъл за хората, живеещи в нея.

Откъс от книгата Civilized to Death: The Price of Progress от Кристофър Райън, изд. Simon & Schuster, 2019.

Facebook logo
Бъдете с нас и във