Банкеръ Daily

Свят

Защо богатите са такива гадняри (3)

Кристофър Райън, Wired

Дори когато печелят явно незаслужено, победителите се държат като гадняри

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ВТОРА ЧАСТ

Психолозите Дачър Келтнър и Пол Пиф извършват наблюдение над кръстовища със знак "Стоп" във всички посоки и откриват, че хората в скъпи коли засичат другите шофьори четири пъти по-често от онези в по-скромни автомобили. Когато учените застават като пешеходци, чакащи да пресекат, всички шофьори на евтини коли зачитат правото им да минат, докато 46,2 на сто от онези с по-скъпите коли спазват правилника – дори когато са установили визуален контакт с чакащите да пресекат пешеходци. Други проучвания на същия екип показват, че по-богатите са по-склонни да хитруват в редица ситуации и игри. Келтнър например установява, че по-богатите хора са много по-склонни да твърдят, че са спечелили компютърна игра, дори когато играта е така настроена, че да е невъзможно да бъде спечелена. По-богатите били по-склонни да лъжат по време на преговори и да оправдават неетично поведение по време на работа, като например да лъжат клиенти, за да спечелят повече. Когато Келтнър и Пиф оставят буркан с бонбони до входа на лабораторията си със знак, че всичко, което бъде пуснато в него, ще бъде дадено на децата от близкото училище, откриват, че по-богатите

по-често крадат бонбони.

Учени от Психиатричния институт на щата Ню Йорк наблюдават 43 000 души и установяват, че богатите много по-често от бедните са склонни да излязат от магазин със стока, за която не са платили. Тези открития (както и това с шофьорите на кръстовището) може би отразяват факта, че богатите по-малко се тревожат от законови последици. Ако знаеш, че можеш да си позволиш освобождаване под гаранция и добър адвокат, минаването на червено от време на време и свиването на някое сникерсче не изглежда толкова рисковано. Но егоизмът има по-дълбоки корени от тези съображения. Коалиция от неправителствени организации, наречена Независим сектор, установява, че хората с годишен доход под 25 000 долара даряват средно 4 на сто от доходите си, докато онези с доход над 150 000 долара даряват едва 2,7 процента (въпреки данъчните облекчения, получавани от богатите за благотворителност, които са недостъпни за хората с по-ниски доходи).

Съществуват причини да се смята, че

слепотата за страданията на другите

е психологическа адаптация към дискомфорта, причинен от крайното неравенство в доходите. Майкъл Краус и негови колеги откриват, че хора с по-висок социално-икономически статут всъщност са по-малко способни да разчитат емоциите в лицата на другите. Не става дума, че по-малко са се интересували какво им съобщават тези лица – просто не са виждали знаците. А невробиологът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Кийли Мъскател открива, че мозъкът на богатите показва много по-слаба активност в сравнение с мозъка на бедните при гледане на снимки с раково болни деца.

В книги като "Змии в костюми: когато психопатите ходят на работа" и "Тестът за психопати" се твърди, че много от характерните черти на психопатите са приветствани в бизнеса: безпощадност, удобно отсъствие на социално съзнание, пълно фокусиране върху "успеха". Но докато

психопатите може идеално да подхождат

за някои от най-доходоносните професии, тук твърдя нещо друго. Не става дума само, че безсъвестните хора е по-вероятно да забогатеят. Аз твърдя, че когато си богат, корозира и онова, което е останало от съвестта ти. Иначе казано, смятам, че вероятно богатите участници в изследването на Мъскател са се научили да бъдат по-малко чувствителни към снимките на болни деца от опита си от това да са богати – както аз се научих да игнорирам гладуващите деца в Раджастан, за да си продължа комфортно ваканцията.

В свое есе, озаглавено "Екстремното богатство е вредно за всички – особено за богатите", Майкъл Люис отбелязва: "Става все по-ясно, че проблемът не е в това, че хората, които са от приятната страна на неравенството, страдат от някаква морална недъгавост, даваща им пазарно предимство. Проблемът е причинен от самото неравенство: то предизвиква химическа реакция у привилегированото малцинство. Тилтва им мозъците. Прави така, че по-малко да се интересуват от когото и да било, освен от себе си, и по-малко изпитват моралните чувства, нужни, за да си порядъчен гражданин".

В крайна сметка

отслабената емпатия е саморазрушителна.

Води до социална изолация, която се свързва с рязко увеличение на рисковете за здравето, включително инсулт, сърдечни заболявания, депресия и деменция.

В едно от любимите ми изследвания Келтнър и Пиф решават да подправят игра на "Монопол". Психолозите така я нагласят, че един от играчите да има големи преимущества пред другите от самото начало. Провеждат опита със стотици участници, като за всеки от тях е определено с хвърляне на монета дали да "богат" или "беден" в играта. Избраните на случаен принцип "богати" играчи започват с два пъти повече пари, получават двойно при всяко завършване на обиколка на таблото и хвърлят два пъти заровете вместо веднъж. Никое от тези предимства не е скрито от останалите играчи. И двете страни са напълно наясно колко е несправедлива ситуацията. И въпреки това "печелещите" играчи проявяват издайническите симптоми на Синдрома на богатия гадняр. Много по-склонни са да проявяват

доминантно поведение

– като да удрят с пионките си по таблото, шумно да възхваляват уменията си и дори да изяждат повече соленки от наблизо поставена купичка.

След 15 минути експериментаторите молят участниците да обсъдят преживяното от тях по време на играта. Когато богатите играчи говорят за това как са спечелили, те се фокусират върху блестящите си стратегии, а не върху факта, че цялата игра е така нагласена, че да е практически невъзможно да загубят. "Това, което установихме с десетки опити с хиляди участници из цялата страна, е, че че с нарастването на равнището на богатството на някого способността му за състрадание и емпатия намалява, а усещането, че всичко му се полага по право, и егоистичната му идеологията се засилват", споделя Пиф.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във