Банкеръ Daily

Свят

Защо богатите са такива гадняри? (2)

Кристофър Райън, Wired

Алтруизмът е дълбоко вкоренен в човешката природа, твърдят учените

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ПЪРВА ЧАСТ

В Ню Йорк бях развил психологическа защита срещу отчаянието, което срещах по улиците. Казвах си, че има социални служби за бездомните, че просто харчат всичките си пари за дрога и пиене, че вероятно сами са се докарали дотук. Но никое от тези неща не работеше при индийските деца. Там няма приюти, където да ги приемат. Виждал съм ги да спят на улицата, скупчени едно връз друго, за да се топлят, като кученца. Те нямаше да изхарчат парите ми неразумно. Дори не ми искаха пари. Просто гледаха храната ми като изгладнели същества, каквито си бяха. А мършавите им телца бяха ясно доказателство, че не се преструват на гладни.

Няколко пъти купувах по няколко самоса и им ги давах, но храната изчезваше за миг, а аз оставах от още повече деца (често и възрастни), протягащи се към мен, докосващи ме, търсещи погледа ми, умоляващи. Наясно съм с цифрите. С парите за еднопосочния си билет от Ню Йорк до Делхи можех да спася цели фамилии от дълговете, които им тежат от поколения. С похарчените от мен пари по ресторанти в Ню Йорк през изминалата година можех изпратя в училище няколко от тези деца. Да му се не види, с бюджета си за едногодишното си пътешествие из Азия

можех да построя училище.

Ще ми се да мога да ви кажа, че съм направил някое от тези неща, но не съм. Вместо това развих психологическа защита за игнориране на ситуацията. Научих се да не мисля за неща, които мога, но няма да направя. Спрях да изобразявам на лицето си каквито и да било изражения на съчувствие. Научих се да прескачам тела по улицата – на мъртви или спящи хора – без да ги поглеждам. Трябваше да се науча на тези неща, защото се налагаше – или поне така си казвах.

Проучване, проведено в Университета в Торонто от Стефан Коте потвърждава, че богатите са по-малко щедри от бедните, но нещата са по-сложни от това че богатите просто стават стиснати. По-скоро дистанцията, създадена от разликата в доходите, изглежда че прекъсва нормалния поток на човешката доброжелателност. Коте открива, че "индивидите с по-високи доходи са по-малко щедри само когато живеят в район с голямо имуществено неравенство или когато неравенството с експериментална цел е представено като относително голямо". Богатите са по-малко щедри, когато неравенството е най-голямо – откритие, което опровергава идеята, че хората с по-високи доходи просто са по-големи егоисти. Ако търсещият помощ човек не изглежда много по-различен от нас, вероятно ще му помогнем. Но

ако изглежда твърде отдалечен

(икономически, културно), е по-малко вероятно да му подадем ръка.

Социалното разстояние, отделящо богатия от бедния, подобно на много други разделящи ни социални разстояния влиза в живота на хората след появата на земеделието и последвалите го йерархични цивилизации и затова е психологически толкова трудно да се накараш да игнорираш гладуващите дечица, застанали толкова наблизо, че да подушват чинията ти с къри. Налага ти се да накараш да млъкне вътрешния ти глас, призоваващ за справедливост и равенство. Този древен настоятелен глас го заглушаваме с висока цена за психологическото си благосъстояние.

Неотдавна един богат приятел ми каза: "За да постигнеш успех, трябва да казваш "да", но за да го задържиш, трябва много пъти да казваш "не". Ако ви възприемат като по-богат от заобикалящите ви, трябва много пъти да казвате "не". Непрекъснато ще ви отправят искания, предложения, оферти и молби – независимо дали сте в Старбъкс в Силициевата долина или в уличка в Калкута. За нашия вид не е естествено да отхвърляме да отхвърляме искрен зов за помощ. Невробиолозите Джордж Мол, Джордан Графман и Франк Кругър от Националния институт за неврологични разстройства и инсулти са използвали уреди за функционален ядрено-магнитен резонанс, за да демонстрират, че алтруизмът е дълбоко вкоренен в човешката природа. Резултатите от работата им показват, че дълбокото удовлетворение, което повечето хора изпитват от алтруистично поведение, не се дължи на благосклонен културен пласт, а

произлиза от архитектурата на мозъка.

Когато доброволците в изследванията им поставят интересите на другите пред своите собствени, един примитивен дял от мозъка, нормално асоцииран с храна и секс, се активира. Когато учените измерват вагалния тонус (който е индикатор за усещането за сигурност и спокойствие) у 74 деца в предучилищна възраст, те откриват, че тези, които са дарили жетони, за да подпомогнат болни деца, имат много по-добри показатели от онези, които са запазили всичките си жетони за себе си. Според водещия изследовател Джонас Милър откритията показват, че "от ранна възраст сме програмирани да развиваме чувство за сигурност от грижата си за другите". Но Милър и колегите му откриват също, че независимо от всичко вроденото предразположение на нашия вид към благотворителност се влияе от социалните ни роли. Децата от богати семейства споделят по-малко жетони в сравнение с децата от не толкова заможни семейства.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Facebook logo
Бъдете с нас и във