Банкеръ Daily

Свят

Заради САЩ, Брюксел ускорява създаването на собствена армия

Всички страни-членки ще спечелят от обща отбрана.

Шаш и паника, защото Вашингтон обърна гръб на най-важния си трансатлантически съюзник, намирайки си намери нови и по-перспективни, според него, партньори? Рано е да се каже, както обичаше да се измъква от конкретните въпроси бившият ни премиер Симеон Сакскобургготски. Засега има само едно категорично последствие от тази лоша новина: в момента ЕС е толкова единен и амбициран да докаже "защо е на тоз свят роден", колкото доста отдавна не е бил.

 

Ентусиазмът за геостратегическа автономия и силно присъствие на световната сцена напомнят за златния период на общността, когато реализираше славни проекти – единният пазар, разширяването, еврото. Така че въпросът на въпросите днес е не дали Европейският съюз ще успее да се наложи като незаобиколим фактор, а дали бюрокрацията, лобисткото задкулисие и партийни интереси не отклонят вятъра на промяната към задънената улица на високопарната логорея и нищоправенето.

Две са причините за шока, в който Европа изпадна за известно време.

Най-напред САЩ, Великобритания и Австралия обявиха ново партньорство в сферата за сигурност. То е фокусирано върху Индо-Тихоокеанския регион и, според специалното изявление на Белия дом по случая от 15 септември, цели "увеличаване на обмена на информация между страните по линия на военните и външнополитическите ведомства, както и сътрудничество в киберпространството, в развитието на изкуствения интелект и редица други ключови технологии". Споразумението е мащабно, скъпо и дългосрочно. И... някак случайно, в него Европейският съюз тотално липсва.

Вторият шамар изплющя почти веднага, също изневиделица: Австралия отмени споразумението от 2016 г. за поръчката на 12 френски конвенционални подводници, 

струващи общо 56 млрд. щ. долара.

Вместо това, Канбера ще се "обзаведе" най-малко с осем "англо-амеликански" ядрени подводници, чиято цена все още се пази в тайна.

За разлика от предишни самосиндикални забежки на Чичо Сам, този път дори еврочиновниците се почувстваха засегнати и обвиниха САЩ в предателство. Нещо повече - те осъзнаха, че в американските очи Европа продължава да си изглежда жалка и смешна, въпреки всичките големи приказки и щедри очаквания след влизането на Джо Байдън в Белия дом.

Председателят на Европейският съвет Шарл Мишел директно обвини САЩ в нелоялност и призова ЕС "да се погрижи по-добре за себе си, без да разчита на външна помощ. Елементарните принципи между съюзници са прозрачност и доверие, те вървят заедно. А тук какво виждаме? Ясна липса на прозрачност, и лоялност“, заяви той пред журналисти в Ню Йорк, където бе заради годишната сесия на Общото събрание на ООН.

Шарл Мишел подчерта, че този ход на Вашингтон ще ускори европейските усилия за изграждане на собствен отбранителен капацитет. И уточни, че този процес не е насочен срещу съюзниците на Европейския съюз. "Ако ние сме по-силни, нашите съюзи също ще са по-силни“, обясни той.

Председателят на Съвета не скри колко е разочарован от Байдън, който когато встъпи в длъжност, обеща да подкрепя съюза с ЕС след конфликтите при неговия предшественик Доналд Тръмп.

Тръмп поне беше наистина ясно - и тонът, и съдържанието, и езикът.

Всички знаехме, че според него ЕС не е полезен партньор и съюзник“, каза Мишел.

За Еврокомисар № 1 Урсула фон дер Лайен европейската отбрана също вече се оказа първа точка в дневния ред на Съюза. Според нея геополитическите заплахи пред блока продължават да стават все по-сериозни и по-сериозни, а напредъкът по въпроса с решаването на най-наболелите проблеми - от скромен по-скромен. Тя призна, че е крайно време ЕС не само да изгради и развие свои собствени военни "инструменти", но и да започне да ги прилага в международните отношения без да разчита на САЩ и НАТО. За целта Фон дер Лайен заяви, че ще организира тематична среща на върха с френския президент Еманюел Макрон, който е най-големия радетел на идеята за обща европейска армия и стратегическа автономия. 

Председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер също е съгласен, че Европа незабавно трябва да започне изграждането на свои собствени сили за отбрана. "Байдън категорично заяви, че неговата страна не иска повече да бъде световен полицай. Какво ще стане обаче, ако Китай или Русия решат да поемат тази роля?", риторично попита Вебер. И подсказа част от верните отговори: заради все по-нарастващите заплахи от тероризъм в ЕС, международната полицейска организация "Европол"

задължително трябва да стане "истинско европейско ФБР".

Ръководителите на страните в ЕС са наясно, че нито една държава членка не е достатъчно голяма, за да се справи сама с предизвикателствата в областта на сигурността. През 2017 г. Франция и други страни в ЕС започнаха работа по общ военен проект, а през ноември 2018 г. германският канцлер Ангела Меркел заяви пред Европейския парламент, че „трябва да работим по визията един ден да създадем истинска европейска армия“.

Подобряването на капацитета за отбрана обаче е свързано не само със заделянето на повече пари, но и с тяхното ефективно използване. Взети заедно, държавите членки в ЕС имат втория най-голям бюджет за отбрана в света след САЩ.

По всеобщо мнение обаче всяка година над 26 млрд. евро се пропиляват поради дублиране, прекален капацитет и пречки за участие в държавни поръчки. В крайна сметка, в ЕС се използват шест пъти повече отбранителни системи и технологии, отколкото в САЩ, без това да носи някакви конкретни ползи и за отделните държави членки, и за ЕС като общност.


Кой колко плаща за отбрана в ЕС 

В годишния доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира се съобщава, че през 2020 г. страните по света са продължили да увеличават военните си разходи и са похарчили почти 1.98 трилиона долара.

За миналата година военните разходи на САЩ са нараснали с 4.4% и са ударили тавана от 778 млрд. долара (39% от глобалните военни разходи). На второ място се нарежда Китай - с 252 млрд. долара за въоръжаване и модернизиране на армията си.  На трето място е Индия - със 73 млрд. долара, следвана от Русия - с 61.7 млрд. долара и Великобритания - с 59.2 млрд. долара. От държавите членки на ЕС, шампион за 2020 г. е Германия - с 52.8 млрд. щ долара (увеличение с 5.2 на сто).

Къде сме ние? На опашката, естествено. През 2020 г. България намали военните си разходи с 44%, защото през 2019 г. увеличаването на "армейските харчове" със 130% - заради осемте американски изстребители - било тежко ненормално. Според европейските и натовските стандарти би трябвало да инвестираме в отбрана най-малко 2% от БВП, но засега ние харчим едва 1.6 на сто. Нищо, че като пари сумата изглежда умопомрачителна - 1.843 милиарда лева...


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във