Банкеръ Daily

Свят

Започна гласуването в чужбина за нов хърватски парламент

Сградата на Хърватският събор - еднокамерният парламент на страната

Гласуването за нов парламент на Хърватия започва от чужбина. Десетите поред избори в страната започнаха с отварянето на първите секции в Австралия, съобщава агенция Хина. Ще бъдат избрани 151 депутати. От тях 140 от десетте изборни района в страната, три от гласувалите в чужбина хървати, и осем от националните малцинства. 

Изборният ден започна в 23 ч. снощи хърватско време в три града на Австралия - Канбера, Сидни и Мелбърн. Малко по-късно започна и гласуването в хърватското консулство в Пърт.
Въпреки коронавирусната пандемия хърватите ще гласуват днес и утре в над 42 страни, където Хърватия има дипломатически мисии. Разкрити са 112 избирателни секции зад граница. Последна ще отвори секцията в Лос Анджелис - в 16 ч. хърватско време днес.
Близо 185 000 хървати са се регистрирали да гласуват в чужбина на изборите.

Управляващите в Хърватия предизвикаха предсрочните избори, а в средата на май хърватският парламент се разпусна. Редовният вот трябваше да е едва през есента. Но тъй като опозицията се опитва да постави под съмнение възможностите на правителството на премиера консерватор Андрей Пленковичсправянето да се справи с коронавируса.

Две са основните политически партии - управляващият Християндемократичният съюз (HDZ), и социалдемократите, от които е президентът и бивш премиер на страната Зоран Миланович. Именно той в началото на тази година победи в президентските избори номинираната от HDZ Колинда Грабар-Китарович, която дотогава бе държавен глава на Хърватия.

През 1991 г., една година след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна република.

Държавният глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор (Hrvatski sabor).

Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември всяка година.

Извън редовните заседания Съборът може да заседава извънредно след искане на Президента на Хърватия или на хърватското правителство. Председателят на Хърватския събор също има право да насрочва извънредни заседания.

Начело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместници и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във