Банкеръ Daily

Свят

Западът може и да опитоми талибаните

Ще възстановим икономиката, обяви Забихула Муджахид

Колкото повече време минава от победата на талибаните в Афганистан, толкова повече те демонстрират, че не са "онези" талибани. Те са различни, конструктивни, почти толерантни – в рамките на Шериата. Направо опитомени. И се нуждаят от финансиране.

Най-лесният източник на доходи за една държава са природните й богатства – каквито например са нефтът и ценните полезни изкопаеми. Следващият вариант са донорите, ако виждат в нея важни геополитически интереси. Когато и те не са налице, остава третият вариант – да се намерят донори, които нямат стратегически интерес. Те обаче идват с определени условия и определени очаквания за резултатите, които ще дадат вложенията им.

Каква е възможността талибаните да осигурят финансиране на властта си от природните ресурси? Според различни изчисления в Афганистан има минерали на стойност 1 трилион долара. Проблемът е, че те са под земята, а за разработката им ще е нужно и време, и пари, с каквито страната не разполага. Доходите й са

главно от опиум и сива икономика

и с тях талибаните биха могли да крепят положението, както при предишното си управление през 90-те, но за инвестиции в развитие са крайно недостатъчни.

Вторият въпрос е дали Афганистан е стратегически важен за големите световни сили. Има една държава, за която значението му е извън съмнение – Пакистан. Затова и талибаните получаваха и продължават да получават финансиране, разузнавателни данни, дори и военна експертиза от Пакистан. Но безусловната външна подкрепа за тях се простира дотам.

С Китай е по-сложно. От една страна, Афганистан е включен в неговата грандиозна инициатива "Пояс и път". От друга, той не е незаобиколим – връзката към Персийския залив и Африканския рог се осъществява през Пакистан и Иран, а на север директно граничи със средноазиатските бивши съветски републики. Тоест в интерес на Пекин е Афганистан

да не бъде източник на нестабилност.

Но нищо повече.

Русия е заинтересована талибаните да се разправят с "Ислямска държава" в северната част на Афганистан и да контролират износа на тероризъм и дрога към постсъветското пространство. Само че едва ли и това би могло да доведе до сериозни руски инвестиции – ако въобще Москва може да си позволи такива.

Накратко, като оставим настрана опасенията Афганистан да не стане отново база на международния тероризъм, никой няма откровени стратегически интереси в страната.

Всъщност талибаните са в много сходна политическа и икономическа ситуация като през първия период на управлението им през втората половина на 90-те години – основният им източник на приходи е сивата икономика и помощта от Пакистан. Доколко обаче са склонни да приемат тогавашната си линия на поведение като погрешна и са готови да избегнат повторението й?

Ако отговорът е "не", талибаните ще се върнат към старата линия, от която Западът се ужасява. Но ако смятат предишната си стратегия за неправилна – а засега дават признаци именно за това – тогава западните страни могат да се окажат в силна позиция. Показателни са изявленията на лидерите им като Забихула Муджахид.

"Трябва да възстановим икономиката

на Афганистан и затова имаме нужда от специалисти и експерти. Те трябва да се съберат и да разработят пътна карта за икономическото възраждане на страната. Трябва да създадем и атмосфера за привличане на чуждестранни инвестиции", каза Муджахид на пресконференция в Кабул, като отново изтъкна, че няма да се прилагат никакви санкции спрямо онези професионалисти и фирми, които са сътрудничили на чужди сили в Афганистан. Ръката е подадена.

Талибаните се опитват да задържат специалистите

Ако западните държави решат да се ангажират с талибаните, те ще могат да поставят условия, които обаче трябва да са изпълними. Като база може да послужи прагматичното управление, което талибаните налагаха на заетите от тях територии по време на последната война. Според експерти то се е основавало на военните и политически нужди. В някои райони например са позволявали на момичетата да продължат да учат и дори са позволявали на неправителствени организации да осигуряват базови услуги. В сегашните си изявления талибанските лидери продължават да се придържат към тази линия на поведение.

Разбира се, няма как на новата власт в Афганистан да се налагат ценностите на

западната демокрация и либерализма.

Необходимо е да се намери такъв баланс, при който сътрудничеството да е възможно.

В момента обаче нито САЩ, нито ЕС са заявили готовност да признаят властта на талибаните, като обвързват едно такова решение с по-нататъшното поведение на управниците в Кабул. Афганистанските валутни резерви на съхранение в САЩ са замразени, МВФ спря изплащането на спешните средства, Световната банка също спря помощта си. За да не се стигне до бедствие, талибаните ще трябва бързо да намерят пари за заплатите на държавите служители и да гарантират, че жизненоважната инфраструктура (вода, електричество, комуникации) ще може да продължи да функционира.

"Всичко ще зависи от тяхното поведение",

заяви американският президент Джо Байдън.

Още докато воюваха, талибаните изглежда бяха наясно със ситуацията, която ги очаква, и лидерите им инструктираха военните командири да управляват отговорно заетите територии. Затова и когато влязоха в Кабул, вместо да обявят изцяло свое управление, потърсиха контакт с бивши опоненти като експрезидента Хамид Карзай. Не тръгнаха и да избиват служители на предишната власт, а обявиха амнистия и ги призоваха да се върнат на работа.

Може наистина да са избрали линията на прагматизма?

Facebook logo
Бъдете с нас и във