Банкеръ Daily

Свят

Западните Балкани са "на пауза" в европейската чакалня

Премиерите на България и Северна Македония Стефан Янев и Зоран Заев

Европейският съюз няма да отвори нови глави от преговорите със Сърбия, нито да започне преговори с други страни от този регион на този етап. Според Белград перспективата на Западните Балкани към Европейския съюз е оставена "на пауза". 

"Искат – искат, не искат – не искат, благодаря им“, коментира по този повод сръбският президент  Александър Вучич, цитиран от белградската медия "Политика". 

Сръбските официални лица твърдят, че всичко, което се иска от Брюксел, е изпълнено, но просто няма положителна реакция от другата страна. Според Вучич обаче Сърбия ще продължи да работи в същата посока - заради себе си. „Ние сме на европейския път“, добави той в изявление преди няколко дни, след като беше разкрито, че членовете на ЕС отново не са успели да постигнат консенсус и някоя от страните от Западните Балкани да се помести от мъртвата точка по своите европейски интеграционни пътища.

В края на май Брюксел публикува негативен доклад за Сърбия.  Основните критики от Еврокомисията са за силен натиск върху съдебната система и прокуратурата в Сърбия, явно оспорване на международни присъди за военни престъпления, както и липса на ясна стратегия за борба с корупцията. В глави 23 и 24 от доклада се обсъжда по-специално широкото популяризиране на държавните решения в сръбските медии и използването на данни от съдебни разследвания в таблоидни медии.

Към Сърбия е отправено предупреждение, че трябва да сътрудничи изцяло на Механизма на Международния наказателен съд, както да приема и прилага изцяло неговите решения и отсъждания.

Медийната среда в Сърбия също е силно разкритикувана в доклада на ЕК. Случаите на заплахи и насилие срещу журналисти са все така често явление и в доклада изрично пише, че е нужно средата за безпрепятствена свобода на изразяване да се засили, особено на практика.

Министърът по европейската интеграция Ядранка Йоксимович намира утеха в предстоящата междуправителствена конференция, насрочена за вторник в Люксембург. Според нея Сърбия разбира провеждането на междуправителствената конференция „като частична валоризация на постигнатото до момента и стимул за по-нататъшно укрепване на нашия курс на реформи“. Отново на тази конференция, според пенсионирания дипломат Зоран Миливоевич, Белград трябва да получи отговор как се движи политиката на разширяване на Европейския съюз. „Това е много важно заради бъдещата ориентация на Сърбия, но и поради ясната позиция по отношение на нейните външнополитически приоритети и стратегически цели. Въпросът за европейската перспектива се превърна във фраза, която вече не означава нищо. Трябва да слезем на земята, да видим къде сме и какво сме, а не да живеем в някакви илюзии“, посочва той.

Съдбата на Северна Македония и Албания, които вървят в пакет също е неясна. Миналата седмица премиерът на Северна Македония беше на посещение в София. Той се срещна с премиера Стефан Янев и с президента Румен Радев.

Заев предложи пет варианта за компромисно решение на спора с България, като единият от тях съдържа варианта да се каже, че българи и македонци говорят на същия език, който обаче международно е признат като два различни езика.

Заев подчерта, че за Скопие има само една алтернатива и тя е ЕС. Домакините го увериха, че подкрепят евроинтергацията на Западните Балкани, но историческата комисия трябва да каже думата си.

Според анализатори темата за Западните Балкани ще влезе в европейския дневен ред отново през октомври. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във