Банкеръ Daily

Свят

Задават се опасни конфликти

Никога след Студената война не е имало такава експлозивна смес

Противниците на САЩ съзират слабост у Байдън (Ройтерс)

Новата 2022-ра се очертава опасна година. Под въпрос ще са сигурността на Европа и Азия, устойчивостта на демократичните политически системи и на отворените пазари, човешките права и едва ли не посоката на развитието на човечеството.

Никога след края на Студената война светът не е навлизал в година, в която геополитическите предизвикателства да са съчетани в такава експлозивна смес. Всякакъв опит да бъдат овладени ще срещне големи трудности, а към тях трябва да се прибавят невижданото от три десетилетия покачване на инфлацията и нестихващите трудности, предизвикани от пандемията от Ковид-19.

И все пак има три международни фактора, които представляват

най-голям източник за безпокойство за 2022-ра.

На първо място е непосредствената заплаха от руска инвазия в Украйна въпреки постоянното отхвърляне от Москва на подобни намерения. Такава заплаха тегне и над Тайван, където пък, обратно, Китай не пропуска случай да припомни, че може със сила да присъедини острова към територията си. Не е за пренебрегване и вероятността от удар на Израел срещу Иран заради все по-напредващата ядрена програма на ислямската република.

За засилването на тези опасности изглежда допринесе изтеглянето на американските сили от Афганистан, което бе възприето от света като слабост на САЩ и техен провал въпреки стремежа на Белия дом да го представи като нещо планирано и организирано. Вероятно лидерите на Русия, Китай и Иран са се почувствали окуражени от тази проява на слабост на администрацията на американския президент Джо Байдън, както и от фокусирането й върху вътрешните американски проблеми, за да преценят, че моментът е подходящ да направят стъпка в посока на осъществяване на геополитическите си планове.

В тв ефир руският президент Владимир Путин каза, че

разпадането на Съветския съюз преди 30 години

е представлявало трагедия за повечето му съграждани. "В края на краищата какво е падането на Съветски съюз?", попита той и сам отговори: "Това е падането на историческа Русия под името Съветски съюз". Думите на руския лидер изключват всякакво съмнение дали смята Съветския съюз и Русия за отделни исторически субекти, както и дали има желание да върне страната си в старите й граници отпреди 1991-ва. Въпросът е дали ще му бъде попречено да го направи.

Путин, който е гневен на това, което в неговите очи е западно настъпление срещу Русия, очерта своя червена линия, с която не само отхвърля идеята Украйна да влезе в НАТО (което реално няма как да се случи в обозримо бъдеще), но и настоява алиансът да постави ограничения върху военната си дейност в източноевропейските си страни членки.

За целта западните държави, които твърде често са проявявали стратегическа раздвоеност, трябва да си изяснят дали ще подкрепят Украйна и ще отправят съответното послание към Москва. През януари ще се проведе американско-руска среща за Украйна, но Байдън вече предупреди, че обмисля

болезнени санкции срещу Русия

и засилване на югоизточния фланг на НАТО. Дори и Русия да бъде възпряна за момента обаче, ефектът от това ще е краткотраен, ако не бъдат положени усилия за сваляне на напрежението и създаването на условия за устойчиво решение за конфликта в Украйна. Такава стъпка би могло да е реалното прилагане на Минските споразумения – независимо дали това се харесва на Киев.

Сблъсъкът между Съединените щати и Китай няма непосредственото острота на ситуацията около Украйна, но в дългосрочна перспектива изглежда непреодолим.

Китай е все по-уверен в силите си

Скоро след изтеглянето си от Афганистан САЩ оповестиха нов пакт с Австралия и Великобритания, целящ възпирането на Китай. Което бе ясна илюстрация за преместването на стратегическия фокус на Вашингтон. Една от малкото позиции, които се споделят от целокупните политически среди във Вашингтон, е, че Китай е съперникът, с когото конфликтът е незаобиколим.

Съревнованието с Китай е водещ принцип

на американската политика.

Виртуалната среща през ноември между Байдън и китайския президент Си Дзинпин донякъде смекчи изострения тон между Вашингтон и Пекин от предишните месеци. През 2022-ра предстоят зимните олимпийски игри в Пекин, 20-ият конгрес на Китайската комунистическа партия и междинните избори в САЩ, така че е в интерес и на двете страни да си осигурят спокойствие по външните фронтове, дори и да употребяват войнствена риторика за домашна употреба. Най-страшният сценарий, при който Китай се опитва да завладее Тайван, което да принуди САЩ да се притекат на помощ на острова, засега не изглежда вероятен. Въпреки това съперничеството между двамата гиганти хвърля сянка върху международните дела и увеличава опасностите в точките на напрежение в Азия.

Що се отнася до Иран, и там оптимизмът, настъпил след смяната в Белия дом, се разнесе. След като Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Техеран, Байдън изрази намерението си да възстанови договора. Започнаха преговори, но месеци бяха изгубени в спорове кой да направи първа стъпка. През юни 2021-ва пък в Иран бяха проведени избори и на мястото на прагматичния президент Хасан Рохани дойде хардлайнерът Ебрахим Раиси.

Иран втвърди позициите си

за преговорите и засили развитието на ядрената си програма. В резултат – преди шест години, когато бе сключено споразумението, Иран бе на 12 месеца от добиването на необходимия за атомна бомба материал, а днес според някои експерти става въпрос за срок от шест седмици.

Пред дипломатите сега има две възможности: или да се стремят към по-всеобхватна сделка, което няма да е лесно предвид горчивия опит от провала на първоначалното споразумение, или да потърсят временно, ограничено решение – отмяна на част от санкциите срещу замразяване на ядрената програма на етапа, на който е в момента.

Възможен е обаче провал на преговорите с катастрофални последици. Вашингтон не би могъл да понесе Иран да се сдобие с възможността за ядрено оръжие, дори и без да демонстрира притежанието му. Това ще означава или военен удар срещу ислямската република, или подкрепа за Израел да го извърши. Но ако той не лиши Иран от ядрените му възможности, само ще подейства като стимул за Техеран да ускори създаването на атомна бомба.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във