Банкеръ Daily

Свят

Заблуда е, че Западът дава повече пари в ЕС от Изтока

В дъното на дебата за бюджета на Европейския съюз лежи една голяма самозаблуда, пише румънската евродепутатка Клотилд Арман за "Политико".

Историята, в която богатите западноевропейски страни вярват, е хубава: Те са героични души, които помагат на по-бедните си източни съседи, разчитащи на евросубсидиите и на благосклонността на т.нар. нетни платци в ЕС. Обичат също да обрисуват тези страни като неблагодарни получатели на помощи, изтъквайки евроскептичната реторика на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан и полският неофициален управляващ Ярослав Качински.

Голямата макроикономическа картина обаче разказва друга история.

Противно на масовото мнение, повече пари изтичат от изток на запад, а не в обратната посока.

Когато източноевропейските страни започнаха да се присъединяват към Европейския съюз, бе сключена сделка. Техните правителства се съгласиха да премахнат търговските бариери, така че западните компании да получат достъп до множеството нетърпеливи да получат най-доброто от новия си капиталистически начин на живот потребители. Срещу това западните правителства обещаха да прехвърлят пари на изток, така че бившият Източен блок да може да изгради инфраструктурата, от която отчаяно се нуждаеше.

Потекоха инвестиции на изток. Бивши държавни лицензи се продаваха за смешни пари и западните компании се сдобиха със сериозни дялове от всеки сектор на източните икономики. В резултат на това изтънчени западни стоки влязоха в източните домакинства, а за най-недоразвитите райони бяха подписани тлъсти чекове.

Това бе приветствано като успех. Работеше магията на "кохезионната политика" на ЕС: Изтокът започна да догонва останалите от клуба. Големите "печеливши" от този развой обаче бяха западноевропейските страни, някои от които сега стискат кесиите си и настояват, че не могат вече да "плащат значително повече за ЕС от това, което получават".

А всъщност парите, които западните страни изпращат в Източна Европа чрез бюджета на ЕС, бледнеят в сравнение с печалбите на западните компании от източните им инвестиции.

Между 2010 и 2016 г. Унгария, Полша, Чехия и Словакия получиха еквивалента на от 2 до 4 процента от своя БВП под формата на еврофондове. Капиталът, който изтече от тези страни през същия период, обаче се равняваше на от 4 до 8 на сто от техния БВП.

Западноевропейските компании реализираха големи печалби и от финансираните от ЕС обществени поръчки в Източна Европа. Високоскоростната жп линия, прекосяваща балтийските страни, е проектирана от испански, германски и френски фирми. Белгийска компания пък получи първия голям договор за строителство.

Лично наблюдавам тази динамика, когато съм си у дома в Румъния, където супермаркетите принадлежат на френските вериги Carrefour и Auchan. Телефонният ми оператор е френски. Водата, която тече от чешмата ми, е осигурена от френска компания. Сметките си за газа плащам също на френска мултинационална компания чрез банка френска собственост.

Придвижването на богатство от изток на запад се изразява и в изтичането на мозъци на квалифицирани работници, засегнало целия регион – тежка цена, която не фигурира в екселските таблици на преговарящите за бюджета на ЕС.

Да вземем за пример здравния сектор. Никакви еврофондове не могат да компенсират 10-те процента румънски доктори, които всяка година напускат страната, за да лекуват пациенти на запад. Между 2009 и 2015 г. страната вече е изгубила половината си лекари. Скоро след присъединяването на Полша над 60 процента от студентите медици предпоследна и последна година споделиха, че планират да работят в чужбина. В България те достигат 90 на сто.

Добре би било в преговорите за следващия седемгодишен бюджет европейските преговарящи да видят голямата картина. Преговорите не бива да се се ограничават само до обществените средства и да се превръщат в кавга между "нетни контрибутори" и "нетни бенефициенти".

Идеята, че в бюджетната игра на ЕС има "губещи" и "печелещи", е икономически неправилна – всички сме нетни бенефициенти от единния пазар на ЕС. Тя е и политически опасна. Брексит вече ни показа, че когато политиците от основните политически сили започнат да говорят, че "си искат парите обратно", популистите издигат лозунга, че страните им трябва "да си върнат контрола".

ЕС е една голяма сделка, от която печелим всички – стига никой да не забравя да играе ролята си и да си плаща за нея.

Кохезионната политика на ЕС не е благотворителност. Крайно време е западните политици да кажат на избирателите си колко са спечелили страните им от разширяването на блока на изток.

Facebook logo
Бъдете с нас и във