Банкеръ Daily

Свят

За наводненията във Венеция не са виновни само климатичните промени

„Защо Венеция изчезва?”

Така озаглавеният текст на журналиста Джеф Гудъл, публикуван в американското списание Ролинг Стоун“, напомня за гнева на онзи литературен критик от вица „Млад поет написал стихотворение, озаглавено „Защо съм жив?”, и го пратил за мнение на прочут критик. След време получил писмо със следния отговор: "Защо си жив ли?! Защото не ми го донесе лично..."

Няма как да не ни обземе подобно настроение, след като дни наред гледаме кадри от наводнена Венеция, съчувстваме на намиращите се там хора, страдаме за съсипаните красоти. И изведнъж се появява статията на Джеф Гудъл! Досущ като среднощен крясък. Или коварен удар под пояса, дошъл от нищото.

Историята е поучителна и затова няма да я преразказваме. А пък ако някой се припознае в разказа на Гудъл (или между редовете на текста му) - проблемът си е него. Макар че не е точно така, защото сметката я плащаме всички.

„Във вторник вечерта (12 ноември - бел. ред.), когато водата във Венеция достигна застрашително високи нива, представителите на регионалния съвет на Венето се бяха събрали в заседателната си зала, с изглед към Канале гранде. Учудващо имаше кворум и те успяха да отхвърлят мерките за борба с климатичните промени. „Само две минути след това залата бе залята с вода”, разказва Андреа Дзанони, член на съвета. И колегите му са принудени да газят в около метър мътна вода от Венецианската лагуна.

Дали това е просто съвпадение? Или има Бог, който - спор няма - е жена, смееща се истерично:

Колко глупави могат да бъдат хората – нали уж трябва да се справят с кризата с климатичните промени?!

Но това, което се случи тази седмица във Венеция, хич не е шега работа. В резултат на силните бури в Адриатическо море, градът бе залят с вода над 1.80 метра. Това бе най-тежкото наводнение за повече от 50 години. Туристите си правиха селфита в базиликата „Сан Марко”, газейки във вода до кръста (един човек преплува едноименния площад пред базиликата и вероятно е бил първият, но със сигурност не и последният). Осемдесет и пет процента от града бяха наводнени. Имаше регистрирани два смъртни случая. А за колко още не знаем… Придошлата вода нанесе невероятни поражения. Неизчислими са щетите по най-емблематичните сгради в града с близо 1000-годишна история. В това число пострада и базиликата „Сан Марко”.

„Това е ефектът от климатичните промени“, обяви кметът на Венеция Луиджи Брунаро, правейки обиколка из наводнения град.

Но има и нещо друго – нещо повече от климатичните промени и неудържимата мощ морската стихия. Нагледен пример как

лошото инженерно проектиране в комбинация с алчността и некомпетентността

могат да превърнат кризата с климатичните промени в още по-страшен ужас.

Да не бъдем наивни - венецианците векове наред се борят с наводненията. Градът, който е разположен в плитка лагуна на ръба на Адриатическо море, принципно е имал защита срещу бурите. Това са били блатни бариерни острови, наричани „barene“.

Те са обособени още през XII век, когато с тях венецианците успяват да задържат приливните вълни. Освен това, когато започвали да строят нови сгради, те ги изграждали върху стълбовете и основите на по-стари постройки. В резултат на това градът постепенно ставал все по-висок и по-висок.

Но ситуацията се променя през 60-е години на миналия век. Тогава започва да се прокопава Canale dei Petroli - канал, който да осигури възможност на петролните танкери да достигнат до Порто Маргера. Това е дълбоководно пристанище близо до Венеция.

Плавателният канал променя динамиката в приливните и отливните вълни в лагуната.

Дава възможност на бурните вълни от Адриатическо море да достигнат по-бързо и по-надълбоко в града. Освен това ускорява унищожаването на лагуната, тъй като разширява входа й откъм морето. Това допълнително увеличава риска от високи приливни вълни. И - внимание! - през последните години каналът е допълнително разширен и прокопан още по-надълбоко. С цел през него да минават и круизни кораби. И романтичният град на Тициан и Джорджоне се превърна в най-обикновен кичозен капан за туристи.

Да добавим и изпомпването на подпочвени води за задоволяване на нуждите от питейна вода и за промишлени цели. Това е практика не само във Венеция, но и в много други крайбрежни градове. И от десетилетия предизвиква потъването й.

Когато преди време бях във Венеция, за да събера малко повече информация за книгата си, посветена на покачването на морското равнище - „The Water Will Come” („Водата ще настъпи”), разговарях с Пиерпаоло Кампострини, експерт по опазване на забележителностите в града. По думите му, изпомпването на подпочвени води било спряло и потъването на Венеция вече не било проблем.

Кампострини освен това ми разказа: „В миналото Венеция нямаше проблеми с покачването на морското равнище. Ние просто строяхме града върху високи основи.

Дворецът, в който сме сега, е построен през XV век, а под него "лежи" дворец от XIII век.

А какво е имало под него – само можем да гадаем. Някога не са изпитвали сантименти към миналото. Не са имали грижи и тревоги, че трябва да пазят старите сгради. Просто са издигали нови на върха на старите. И така градът непрекъснато се е издигал. Но вече, естествено, не можем да продължим по същия начин. Сега имаме ограничения, които ни се налагат заради запазването на културните ценности. Ние не искаме да губим красивата ренесансова архитектура, която притежаваме. Събарянето и надграждането не са опция. Трябва ни друг начин да я спасим.“

През 2003 г. е основан консорциум, в който влизат строителни и инженерни фирми, имащи за задача да изградят бариери на входа на лагуната - защитна преграда пред Венеция. Консорциумът се нарича MOSE – акроним от MOdulo Sperimentale Elettromeccanico. Името му съвсем умишлено напомня на Мойсей - библейският герой, който разделя Червено море и превежда еврейския народ през него. Разработени са серия високотехнологични бариери, които трябва да лежат на дъното на лагуната. А когато започне буря, те трябва да се напълнят с въздух, да се издигнат нагоре и да изградят временна стена, която да защити града.

Идеята била MOSE да се превърне в технологично чудо, амбициозен инженерен проект, демонстриращ как прогресивно мислещите инженери и политиците могат да спасят едно от съкровищата на цивилизацията ни.

„Едно „Ферари” на морското дъно”!

Така бе наречен MOSE от климатолога Пиер Велинга от университета във Вагенинген, Холандия. Това стана преди няколко години, по време на конференция във Венеция, на която и аз присъствах. Но не беше ясно дали думите му трябва да се приемат за комплимент.

Макар и да е мъдро решение на инженерната мисъл, MOSE се оказа пълен провал.

Подводните обвивки са корозирали, по пантите са се залепили миди. По време на тестовете преградите не се издигат над водата така, както е предвидено. От снимки, направени с подводни дронове, се вижда, че и шлюзовете са ерозирали.

Това е „антология на ужасите“, казва италианският журналист Роберто Джовани, имайки предвид извършените пропуски по проекта MOSE от страна на инженерите.

Проектът е опорочен и от корупционни машинации, и от надвишени разходи.

През 2014 г., по различни обвинения, свързани с корупция и подкупи, са арестувани 35 човека - политици, предприемачи и държавни служители. Сред тях е и бившият губернатор на областта Венето Джанкарло Галан. Не трябва да се изненадваме -

цената на системата от бариери се е увеличила от 1.7 милиарда долара на повече от 6 милиарда долара.

Трябваше да бъде завършена през 2011 г., но сега, поради редицата пропуски, няма да заработи поне до 2022 година.

Но най-големият проблем на MOSE е, че бариерите бяха проектирани за друга реалност. Такъв свят вече не съществува. Нивата на морето се покачват и бариери ще трябва да се вдигат все по-често и по-често. Това е проблем, тъй като лагуната се нуждае от непрекъснат обмен с морето, в противен случай ще се превърне в клоака (във Венеция повечето септични резервоари за отпадни води се изпразват тъкмо в лагуната). Но още по-лошото е, че системата от бариери е създадена, за да защити града при покачване на морското равнище с около два фута (или 62 сантиметра), което някои учени смятат, че може да се случи още през 2050 г. След това 6-милиардното „Ферари” на дъното на морето ще е напълно безполезно. Ако някога изобщо проработи.

Венеция не я чака розово бъдеще.

След наводненията тази седмица най-вероятно ще се подновят усилията да се нанесат временни „поправки” от страна на инженерите.

Ще се издигнат, например, водоустойчиви прегради, които да спрат покачването на водата над нивото на някои от архитектурните съкровища в града.

Има планове площад „Сан Марко” да бъде повдигнат няколко фута по-високо. Но в дългосрочен план единственият начин Венеция да бъде спасена, е да се изгради такава стена, която за постоянно да я отдели от лагуната. Това ще убие живота в лагуната и ще превърне града в своеобразен „Дисниленд” - тематичен парк, изцяло откъснат от природата.

Печална участ за славно и историческо място като Венеция. Но за трагедията сме си виновни ние. Ние сме тези, които причинихме този ужас на собствения си свят.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във