Банкеръ Weekly

Свят

За европейските милиарди трябват проекти, а не кухи обещания

Хвалбите на министър-председателя не гарантират и един цент

Бойко Борисов и Марк Рюте - премиерът с джипката и премиерът с велосипеда.

Спестовни и разточителни, северни и южни, оптимисти и песимисти, лидерите на страните от Европейския съюз се споразумяха за дългосрочния бюджет на общността (2021-2027г.) на стойност 1.824 трилиона евро, както и за 750 милиарда евро за икономическо възстановяване, предложени от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Парите обаче ще са обвързани с условия.

На петия ден от преговорите (21 юли) европейските ръководители склониха средствата за възстановяване да бъдат осигурени чрез заем от капиталовите пазари, изтеглен от Еврокомисията. От тях 390 милиарда евро ще се предоставят като безвъзмездна помощ, а останалите 360 милиарда ще са кредити. Колкото до общия дълг, неговото изплащане ще продължи до 31 декември 2058 година, тоест от следващото поколение и това ще стане чрез въвеждането на нови данъци и с т. нар. собствени ресурси на ЕС. С други думи, за наистина безвъзмездна помощ трудно може да се говори

Средствата, които са предвидени за България от новия бюджет и пакета на Фон дер Лайен "Следващо поколение ЕС" са близо 29 милиарда евро. Премиерът Бойко Борисов не пропусна да се похвали след края на Европейския съвет, че това е голям успех за нашата страна, тъй като до 2027-а тя получава с близо 1 млрд. евро повече в сравнение с предишния период и то при положение, че в новата финансова рамка са заложени с 62 милиарда евро по-малко. Решението така вдъхнови Борисов, че той не само очерта всички възможни блага, които ще ни осигурят големите европейски пари - от кохезия, селскостопанска политика, развитие на  регионите и преход, но и личния му принос към процесите в общността.

"Полагам усилия да сближавам позициите на моите приятели и от Севера, и от Юга, и от Централна, и от Източна Европа. И го казвам от позицията на държава, която е в първата тройка на най-дисциплинираните във финансово отношение и изпълнява критериите от Маастрихт. Тя е с най-нисък външен дълг. Досега всичките ни правителства са на бюджетен излишък и стабилен фискален резерв.  Именно по тази причина само преди няколко дни страната ни бе поканена с единодушие от финансовите министри на членките да влезе в Банковия съюз и чакалнята на еврозоната. А до февруари България години наред е имала растеж от 3,8 на сто", отбеляза Борисов след срещата на върха.

Министър-председателят обаче пропусна да спомене, че вместо очакваните повече от 9 млрд. евро безвъзмездни средства от пакета на Фон дер Лайен за възстановяване, са ни отредени 7. 7 млрд., както и че за тази брюкселска благодат трябва да представим реален план за реформи.

Заради постигнатата сделка вицепремиерът Томислав Дончев пък обяви, че независимо от протестите правителството остава на власт, защото трябвало да свърши още много работа по разпределянето на европейските пари. Според него европейските икономики са толкова свързани, че сепаративни мерки не биха свършили никаква работа. Освен това този план бил не само за изход от кризата, а амбициозен план за развитие на съюза.

Очевидно надеждите на управляващите у нас са шумът на парите да смекчи народното недоволство и протестиращите да си дадат сметка, какъв добър живот ги очаква. Само че няма да се получи. Нидерландсикят премиер Марк Рюте даде ясно да се разбере, че грантовете няма да отидат на вятъра. И ако някой смята, че изискването за реформи и върховенство на закона са абстрактни пожелания, сериозно се е заблудил.

Решенията за намаляване на европейските средства при нарушаване на върховенството на закона занапред вече ще се вземат от Съвета на държавите членки с т. нар. квалифицирано мнозинство. За да бъде прието обаче всяко едно решение, то трябва да бъде гласувано от Европейския парламент. А тази институция обяви за пореден път преди началото на Европейския съвет на 17 юли, че каквато и сделка да се гласува, тя няма да даде "празен чек" за нея, а ще я разгледа внимателно. И ако споразумението не включва точно и ясно изискване за върховенство на закона, то няма да влезе в сила. Председателят на парламента Давид Сасоли изрично подчерта, че общите пари няма да стигнат до държави, които отхвърлят европейските правила.

Обвързването на средствата със спазването на основните ценности на блока, като върховенството на закона, беше един от най-противоречивите въпроси в рамките на дебата за пакета на Фон дер Лайен и седемгодишната финансова рамка на ЕС. Източноевропейски държави като Унгария и Полша, срещу които продължават разследванията за нарушенията на принципите на правовата държава, се опитаха да предотвратят това обвързване. Колкото и да е странно, Бойко Борисов беше сред лидерите, които застанаха твърдо зад изискването за върховенство на закона. При все че именно за това протестират хиляди хора в България.

Без план за реформи ще получим нула

Българският евродепутат Радан Кънев разкритикува хвалбите на премиера за финансирането, което е договорено за нашата страна от бюджета на Евросъюза и фонда за възстановяване. 

"Позицията на Борисов в Брюксел беше непочтена към българските граждани. Той отиде там без да обяви позициите, които ще защитава, без публично обявена платформа, без консултации с Народното събрание и депутатите в Европейския парламент. Естествено - без национален план и експертен екип. Така си създаде алиби да нарече всеки резултат успех. Което и направи. Фондът за справедлив преход за въглищните райони е намален четири пъти, което е огромен провал и заплаха за енергийния преход, който сега трябва да се финансира с бюджетни средства", коментира Кънев.

Според него Борисов, който оповести, че ще получим 29 милиарда евро, се е изказал крайно некоректно - голяма част от тези средства могат да бъдат инвестирани единствено въз основа на Национален план за възстановяване и реформи. Такъв план ние нямаме, т.е. засега получаваме нула.

Радан Кънев съобщи също, че е въведена т.нар. Ръчна спирачка и парите за всяка държава могат да бъдат спирани, ако не се провеждат реформи по модернизация на икономиката и адаптация към “Зелената сделка”.

"Борисов се изказа (може би единствената “програмна заявка”) в полза на повече субсидии и по-малко заеми. Резултатът е точно обратния. По мое мнение това не е лош резултат. Заемите и финансовите инструменти са по-силен и по-прозрачен модел на инвестиции. Трудно обаче може да се определи като “успех”. Накратко - ако нямаш цели и програма, не можеш да отчетеш успех. Правителството завърши нула на нула. Но гражданите на България, и особено хората в Маришкия басейн, загубихме много", обобщи Кънев. 

 


Какво да чака държавата


В периода 2021-2027 г. нашата държава може да получи от ЕС близо 29 млрд. евро, като около 16,7 млрд. ще са от дългосрочния бюджет. По предварителни изчисления и прогнозни данни от инструмента „Следващо поколение ЕС“ са ни отредени 12,3 млрд. евро. Според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са безвъзмездни средства, а останалите 4.55 млрд. ще са под формата на кредити. Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро).

За България е предвиден допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика – 656 млн. евро, и за развитие на селските райони – 188 млн. евро.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във