Банкеръ Daily

Свят

Въпреки кризата, ЕС продължава да е най-големият благодетел в света

Киев, Украйна ©Goinyk/AdobeStock

Европейският съюз е продължава да е най-големият дарител в света. Години наред съюзът е основният източник на помощи за страните от т.нар. „Трети свят“. През април Европейският съюз обяви, че ще вложи 15 милиарда евро, за да помогне на бедните страни да се преборят с коронавирусната епидемия. Урсула фон дер Лайен заяви тогава, че парите ще помогнат на страните със слаби здравни системи да се справят с въздействието на COVID-19 и също така ще подпомогнат дългосрочното им икономическо възстановяване.

Брюксел се стреми да развива връзки със страните по границите си, особено с тези от Западните Балкани, които може да се присъединят в бъдеще. Страните кандидатки за момента са Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора, а потенциални кандидатки са Босна и Херцеговина и Косово. Източното партньорство е форум за сътрудничество с други шест държави - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. С всички тези страни ЕС поддържа близки отношения, като чрез различни инициативи се опитва да стимулира търговията и да укрепи демокрацията, правата на човека и върховенството на закона.

В последните месеци общността предостави финансова помощ за справяне с кризата с коронавируса, като в същото време обмисля бъдещото развитие на връзките. Общността осигурява от съществуващите ресурси около 3,07 млрд. евро за южните и източните страни съседки и още 800 млн. евро за страните от Западните Балкани и Турция. Парите бяха насочени за подпомагане на борбата с коронавируса.А Европарламентът одобри на 15 май отпускането на благоприятни заеми в размер на 3 млрд. евро за справяне с последиците от кризата. Албания ще получи 180 млн. евро, Босна и Херцеговина - 250 млн. евро, Грузия - 150 млн. евро, Йордания - 200 млн. евро, Косово - 100 млн. евро, Молдова - 100 млн. евро, Черна гора - 60 млн. евро, Северна Македония - 160 млн. евро, Тунис - 600 млн. евро и Украйна - 1,2 млрд. евро.

Сред другите конкретни мерки е и инициатива за здравна сигурност за 9 млн. евро за подобряване на капацитета на епидемиолози и други здравни работници на предна линия във всички страни съседки и кандидатки за членство.

На 17 юни Парламентът ще гласува резолюция за връзките със страните от Западните Балкани, която призовава за конкретни действия за успех на процеса на разширяване. Парламентът винаги е подкрепял възможността тези страни да се присъединят към ЕС, когато са готови. В резолюция от октомври 2019 г. депутатите изразиха разочарование, че на Албания и Северна Македония тогава не бе дадена зелена светлина за започване на преговори за членство. Те подчертаха, че процесът на разширяване играе решаваща роля за стабилизацията на Западните Балкани. След месеци забавяне през март Европейският съвет реши да стартира преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония.

На 17 юни Парламентът ще изрази в друга резолюция позицията си за бъдещето на Източното партньорство. През май 2019 г. Европейската комисия стартира консултация по темата с цел определяне на нови цели на сътрудничеството. Това доведе до публикуването през май. на общо изявление на съюза за политиката към източните съседи. Следващата стъпка е среща на върха със страните от региона на 18 юни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във