Банкеръ Daily

Свят

Вълната от глобалната икономическа криза ще залее и България

При сътресения в Германия, цялата общност ще пострада, защото търговията й в рамките на ЕС представлява 53% от износа на страната.

Външнотърговските споразумения на Европейския съюз са в застой, а над Германия е надвиснала рецесия, която може да повлече след себе си целия континент. Сред страните, които ще пострадат тежко е и България.

Прогнозите на редица международни институции, че Германия е на прага на рецесия, бяха потвърдени преди седмица и от „Дойче банк“. Страната е сериозно засегната от растящите цени и кризата с руския газ, която може да предизвика спиране на някои производства през зимата. Заплахата от спиране на доставките на руски газ може да предизвика налагане на строги мерки за пестене на енергия, което ще удари тежко бизнеса и ще наложи съкращения на работници.

Правителството и потребителите подкрепяха икономиката до юни, но експерти предупреждават, че домакинствата скоро ще изчерпят своя потенциал за разходи. Потребителските цени в най-мощната икономика в Европа се повишиха със 7,5% през юли, което е доста над двупроцентната цел на Европейската централна банка. Кризата вече се усеща и на битово ниво. Според изследване на компанията  за пазарни проучвания "Еpap", със седалище в Хановер, 90% от германците се опасяват, че продуктите ще продължат да поскъпват. По тази причина много от тях се презапасяват с основни стоки като с олио, брашно и тоалетна хартия. В същото време равнището на безработица се повиши до 5,4% през юли заради украинските бежанци, които се присъединиха към пазара на труда.

Санкциите на САЩ и Запада срещу Русия доведоха до рязко покачване на цените на всички видове енергия, което пък предизвика покачване на инфлацията до върхове, каквито не са достигани от няколко десетилетия, а централните банки рязко повишиха лихвените проценти. Това се отрази най-вече на силно зависимата от руска енергия Германия. При сътресения там, цялата общност ще пострада, защото търговията й в рамките на ЕС представлява 53% от износа на страната. Затова прогнозите са, че тази година икономическият растеж на повечето държави в Европа ще бъде под 1%. Освен това високата инфлация ще отвори дългосрочни проблеми като например ограничени възможности за финансиране на бизнеса и невъзможност на домакинствата да си плащат дълговете.

Несигурност през зимата 

Миналата седмица бе съобщено, че икономиката на САЩ се е свила за второ поредно тримесечие, което означава, че страната е в техническа рецесия, въпреки че Вашингтон все още не е обявил това официално. Междувременно Федералният резерв съобщи през седмицата, че инфлацията в САЩ е достигнала 9,1 % на годишна основа през юни, което е рекорд от 1981 година.

В еврозоната също бе поставен нов рекорд през юли - 8,9%. България не е изолиран пазар и се силно зависима от търговията с ЕС, която пък е обвързана със САЩ, което означава, че тази ситуация ще й се отрази светкавично.

През април руския енергиен гигант „Газпром“ спря газа за България и Полша. Бившият премиер Кирил Петков увери, че ще има достатъчно газ за  зимата и няма опасност от криза, но ако Москва ограничи доставките до минимум, пазарът в ЕС ще се свие и българските предприятия, които разчитат на природен газ може да се наложи да ограничат производството или да спрат работа, което ще предизвика криза на пазара на труда. Това може да се случи и ако цените скочат драстично.

Преди месец бившият финансовият министър Асен Василев успокои, че благодарение на актуализирания бюджет за тази година, дори при най-лошия сценарий, ако тръгнем към рецесия, в бюджета има достатъчно буфери. С актуализацията на държавния бюджет лимитът за нов дълг през годината беше увеличен до 10,3 млрд. лева, като до момента са поети 1,8 млрд. лева от вътрешния пазар.

"Няма да има апокалипсис"

Рецесията обаче не е единствената щета, която може да сполети българската икономика. Другият проблем е намаляването на средствата, които ще получи България по Плана за възстановяване и устойчивост. В началото на юли Европейската комисия съобщи, че общата сума на българския план ще бъде намалена с 578 млн. евро, за да бъде актуализирана спрямо реалното отражение на пандемията върху българската икономика. Изчисленията са на база данни за икономическия растеж, публикувани от ЕК. Вместо 6.27 млрд. евро България ще разполага с 5.69 млрд. евро, за да се възстанови от пандемията чрез реформи и изпълнението на проекти до 2026 г. От министерство на финансите обясниха тогава, че страната ни трябва да получи над 1,3 млрд. евро по плана още през есента.

Намаляването на парите за България в комбинация с политическата криза, непредсказуемите избори, които ни очакват на 2 октомври, завръщането на коронавируса и войната в Украйна означава, че заявените реформи може да не видят бял свят. Мудното изпълнение на проекти и ниският административен капацитет може да доведе до ново орязване на парите или пък Брюксел да ни накара за връщаме средства. Българският план бе скалъпен от правителството на Бойко Борисов и преправен от правителството на Кирил Петков. Не случайно Комисията ни върна плана за преработване, като най-голяма част от забележките бяха във връзка с реформите и проектите в секторите енергетика и върховенство на закона.

Всичко това идва да покаже, че новите управляващи, които и да са те, трябва да се погрижат парите от бюджета да се раздават на компаниите срещу реформи и да се въведе строга отчетност.

В обръщението си към българските граждани при предаването на управлението на служебния кабинет на 2 август Кирил Петков подчерта, че "условия за апокалипсис в България няма“. Той допълни, че на служебното правителство се оставя излишък в бюджета от 1,5 млрд. лв., подсигурени 13 милиарда от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, които са обвързани с приемането на антикорупционно законодателство и мерки.

Какво става със свободната търговия?

В борба с текущите кризи Брюксел забави програмата за свободна търговия и заложи на едностранните търговски мерки.  В началото на 2021 г. ЕК представи нова търговска стратегия за външната си търговия. Повече от година след това обаче няма почти никакви резултати заради геополитическите конфликти, които надделяха над търговията.

Въпреки че през юни се наблюдава известно движение заради започването на преговори за свободна търговия с Индия  и приключването на преговорите с Нова Зеландия, много други са на пауза.

Споразумението за свободна търговия с Чили бе блокирано от Франция миналата година. Още няма резултати и от преговорите с Австралия и Мексико. С двамата най-големи партньори -  САЩ и Китай, пък е най-малко възможно да се постигне пробив. Със САЩ липсва съгласие по някои основни преговорни точки, а инвестиционното споразумение с Китай е заседнало от май 2021 г., когато бе блокирано от ЕП, след като Пекин наложи санкции на няколко евродепутати. Сделка с Великобритания и страните от  Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, също не се очаква.

Очевидно е, че глобалната картина става все по-зловеща и трудно може да се повлияе на сегашните събития. Въпросът е да се направи възможното, за да се минимализират щетите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във