Банкеръ Daily

Свят

Войната беляза президентските избори във Франция

В неделя французите ще определят конкурента на Макрон за балотажа

Уличиха Макрон, че дори имитира стила на Зеленски

На 10 април Франция ще избира президент – в момент, когато всички погледи са обърнати към войната в Украйна. Неминуемо това повлия на кампаниите на кандидатите, тъй като следващият стопанин на Елисейския дворец ще има решителна дума за френските позиции за украинската криза, както и за европейската сигурност и трансатлантическото сътрудничество.

Руската инвазия в Украйна напълно промени плановете на настоящия президент Еманюел Макрон за първата половина на 2022 година. Те предвиждаха той максимално да се възползва от френското председателство на ЕС, като капитализира успехите си у дома. Войната обаче ги преобърна, тъй като той е един от последните европейски лидери, поддържащи канал за комуникация с руския президент Владимир Путин. В началото на войната това, изглежда, му носеше полза и рейтингът му достигна и дори надмина 30 на сто. Безплодните му опити да се опита да върне руския лидер към здравия разум обаче не остават незабелязани във Франция и според последните проучвания подкрепата за него се е смъкнала на 26,5 на сто – едва с 5 на сто пред главния му конкурент, лидерката на Националния сбор Марин Льо Пен, която събира 21,5 на сто.

В центъра на кампанията си от 2017-а

Макрон постави Европа,

а идеята за европейска стратегическа автономност, или европейски суверенитет, бе водеща в политическите му действия. Тя предвиждаше засилване на инвестициите в ключови сектори като производство на електронни чипове, космически технологии, отбрана, както и повече регулации за онлайн платформите и дигиталните гиганти. Други водещи цели на френския президент са постигане на европейска енергийна самостоятелност, големи инвестиции в европейските технологични лидери и подсилване на бойните способности, както и взаимодействието на европейските армии.

През 2018-а Макрон заяви, че НАТО е в състояние на "мозъчна смърт". Поводът бе застоят, в който бе изпаднало развитието на организацията заради сблъскващите се интереси на нейните страни членки. Колкото и парадоксално да е, именно той е най-големият "трансатлантик" от всички кандидати за президентския пост във Франция. От началото на украинската криза Макрон неведнъж е изтъквал необходимостта от силно присъствие на НАТО в Европа. След срещата си с американския президент Джо Байдън в Рим в края на 2021-ва той получи от него официална подкрепа за по-силна европейска отбранителна стратегия.

Ако може да се формулира с едно изречение стремежът на

Марин Льо Пен – основния конкурент

на Макрон, той е оставане на Франция в ЕС, но без съобразяване с правилата на съюза. В своя трети и може би последен опит да влезе в Елисейския дворец лидерката на френските националисти се застъпва за евроскептична и самостоятелна френска външна политика, базирана на идеята за национална идентичност.

Макар че в продължение на много години Льо Пен подкрепяше идеята за излизане на Франция от ЕС, след Брексит позициите й се промениха, а днес тя призовава за фундаментална трансформация на ЕС в "Европа на нациите", което предполага обратно прехвърляне на наднационалните правомощия на европейските институции към столиците на страните членки. Льо Пен се застъпва за поставяне на френското право над европейското и отказ от върховенството на правото на ЕС – тя самата определя ЕС като "нелегитимна наднационална структура". Противопоставя се и на всякакви общоевропейски отбранителни инициативи и се застъпва за възстановяване на националния граничен контрол. Нееднократно критикувала "германската доминация" в продължение на години, Льо Пен би ограничила френско-германското сътрудничество.

За никого не са тайна симпатиите на Льо Пен към Путин

Трансатлантическите отношения също вероятно ще пострадат при победа на Льо Пен, тъй като тя смята, че френската отбрана е френска работа и е обещала да извади Франция от интегрираното командване на НАТО.

След като настояваше за по-тясно сътрудничество с Москва, войната в Украйна я принуди да направи крачка назад. Льо Пен настоява да се даде приоритет на дипломатическото решение, като изтъква, че икономическите санкции могат да навредят на покупателната способност във Франция.

За кандидата, комуто проучванията отреждат засега третото място,

радикално левия Жан-Люк Меланшон,

тази година също ще е трети пореден опит за влизане в Елисейския дворец. През 2017-а той се класира трети с 19,6 на сто от гласовете, съвсем малко зад Льо Пен, която получи 21,3 на сто. Неговата кампания обаче пострада от войната в Украйна, тъй като преди нея защитаваше Путин и оправдаваше струпването на руските сили по украинската граница с аргумента, че и САЩ биха направили същото в подобна ситуация. Меланшон не желае излизане от ЕС, но и той смята, че Франция трябва да не се съобразява с всичко, което идва от Брюксел. Застъпник е за напускане на военните структури на НАТО и за прекратяване на френско-германското военно сътрудничество, включително за общ изтребител на ЕС.

Той дори стига дотам, че поставя под въпрос ангажимента на Франция към отбраната на други държави членки на ЕС с аргумента, че не разбира защо Франция трябва да се намесва, за да защити балтийските държави в случай на руска инвазия.

Най-големият проблем за Валери Пекрес,

кандидатката на дясноцентристката партия "Републиканците", е, че не предлага нищо, което съществено да се различава от политиката на Макрон. Когато тя обяви кандидатурата си, изглеждаше, че ще може да си възвърне вота на десноцентристите, който традиционно подкрепят "Републиканците", но на изборите през 2017-а предпочетоха Макрон. Въпреки това тя не успя да се разграничи от президента, чиято либерална икономическа политика и отбранителна стратегия значително наподобяват нейните собствени предложения. В момента повечето социологически проучвания показват, че Пекрес ще получи между 8 и 9 процента от гласовете.

Независимо в какъв ред ще се класират кандидатите, е ясно, че ще се стигне до балотаж, който трябва да се проведе на 24 април. Несъмнено в него ще участва Еманюел Макрон, под въпрос е името на другия кандидат. Най-вероятно това ще е представител на по-евроскептичните тенденции във френския политически спектър. Така вторият тур на президентските избори ще се превърне в своеобразен референдум за отношението към ЕС, трансатлантическите връзки, отношението към Русия (и съответно Украйна) и като цяло – доминиращите либерални ценности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във