Банкеръ Daily

Свят

"Видрица" е една от последните български ръкописни книги от Възраждането

"Диарбекирските спомени" на поп Минчо Кънчев са приети в Държавна агенция "Архиви" - Стара Загора като първият личен фонд в архива. Документите са със статут на "особено ценни и уникални" 

На днешния ден можем да си спомним за поп Минчо Кънчев Стоянов - свещеник и революционер, деец на националноосвободителното движение, съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги "Видрица". Той е една от иконите на българското Възраждане и движението за национална независимост.

Минчо Кънчев е роден в 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, днес Коларово, тогава в Османската империя. Учител е в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Привлечен е към революционното дело. По-късно като инспектор на селските училища в Старозагорско разпростира мрежата на революционните комитети из целия регион. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзакляние е арестуван и заточен в Диарбекир. Поп Минчо Кънчев е освободен чак през 1878 година с общата амнистия след Руско-турската освободителна мойна.

Минчо Кънчев е автор на "Видрица" - една от последните български ръкописни книги през периода на Възраждането. Част от книгата са "Диарбекирските спомени", които през 1955 г. са приети в Държавна агенция "Архиви" - Стара Загора. Регистрирани са като фонд 65К и представляват първият личен фонд в архива. Документите са със статут на "особено ценни и уникални" и дават изключително важни и правдоподобни сведения за развитието на революционното движение в Старозагорския край.

Поп Минчо Кънчев умира на 21 октомври 1904 година в родното си село.

"Видрица" е ръкописна книга на българския революционер и общественик от края на XIX век поп Минчо Кънчев. Тя представлява един сборник от житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция. Ръкописът, който се състои от повече от 2200 страници, е една от последните български илюстровани ръкописни книги. Съхранява се в Българския исторически архив в Народната библиотека в София.

Думата "видрица“ означава малка каца, ведро. В тази връзка авторът сам пояснява избора на заглавието по следния начин:

"Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочее, и прочее, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "Видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, войводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее."

Книгата представлява ценно пряко свидетелство за епохата на Българското Възраждане с историческите данни, които предоставя за хайдутството, за делото на  Васил Левски, за Старозагорското въстание и заточенията в Диарбекир. Наред с тях са представени битът, моралът, обичаите и празниците на българите от XIX век.

Първите опити да бъде публикувана част от книгата прави още Христо Ботев, но без успех. Отделни откъси са издадени едва през 70-те години на миналия век, а през 1983 година издателство "Български писател" публикува първата част на книгата в 20 000 тираж. Ръкописите са разчетени и обработени от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Тихомир Тихов. Тази първа част обхваща периода от началото на XVIII век до 18 май 1878 година. През 1985 година последва ново фототипно издание също в 20 000 тираж. През 1995 година, по повод 160-годишнината от рождението на поп Минчо Кънчев, е издадена и втората част на "Видрица", но в силно съкратен вид, в тираж 4000 броя. Тази втора част обхваща последните години от живота на Кънчев, от май 1878 до юни 1901 година.

Пълното издание на книгата излиза едва в 2006 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във