Банкеръ Daily

Свят

Ватиканът затяга коланите

Докато европейските държави увеличават разходите, за да подкрепят поразените си от пандемията икономики, Ватиканът е принуден да затяга бюджетната дисциплина заради намалелия брой посетители и секналите дарения към Свещения град - държава. Най-малката независима страна в света предприема поредица от извънредни бюджетни мерки, включително намаление на заплащането на кардиналите, отмяна на ремонтите на сградите, които не са неотложни и ограничаване на международните пътувания.

През март папа Франциск обяви, че от началото на април всичките кардинали ще получават с 10% по-ниско заплащане заради "извънредната здравна обстановка, предизвикана от разпространението на COVID-19, засегнало всички източници на приходи на страната". Самият папа е изключен от това правило, защото той не получава заплата.

Префектът на секретариата по икономика Хуан Антонио Гереро Алвес, коментира, че тазгодишните разходи на Ватикана ще са "най-ниските в историята на Светия престол". Това е в рязък контраст с другите европейски държави, които помпат усилено пари в стопанствата си. 

През миналата седмица МВФ призова всички държави от еврозоната да направят допълнителни разходи в размер на 3% от БВП, за да смекчат натиска на пандемията. Рим обяви на 15 април, че ще похарчи още 40 млрд.евро в подкрепа на борещия се за оцеляване бизнес и на икономиката. Ватиканът, чието постоянно население е под 1000 души, не е член на Европейския съюз и на еврозоната, но използва еврото като официална валута и емитира собствени евромонети. 

Гереро Алвес призна през март, че Ватиканът няма възможност да действа като другите страни заради миниатюрната си големина и и липсата на данъчни приходи. В коментар пред държавната информационна агенция отецът обясни: "ако сме държава като останалите, ние щяхме да увеличим дълга си и да предприемем фискални мерки". Той добави, че в случая на Светия престол "ако не посъпват дарения, освен максимално възможните спестявания могат да се използват единствено резервите". Ватиканът никога не е обявявал публично размера на финансовите си резерви, в които влизат огромни недвижими имоти по света и други инвестиции, контролирани от мениджъра на държавната хазна APSA.

Водещият икономист на "Оксфорд икъномикс" - Никола Нобиле - потвърди, че Светият престол няма вариант да харчи пари, за да защити стопанството си от пандемията. Просто защото е малка, отворена икономика, която разчита на външни приходи, предимно от туризъм - най-поразения от пандемията сектор. Музеите и изложбите във Ватикана останаха затворени през по-голямата част от годината, лишавайки отците от най-важния им източник на постъпления. 

В началото на последната продължителна ресеция в Италия през 2012-а броят на туристите в страната са паднали с 1.7% в сравнение с 2011-а. През миналата година обаче, със забраната на туризма в продължение на месеци заради карантините, посетителите са намалели с 59.1%, сочат официалните данни.

Ватиканът обяви, че очаква общите приходи да намалеят с 30% - до 213 млн. евро, през 2021-а в сравнение с 2019-а - година преди заразата от COVID-19 да порази Европа, а дефицитът да достигне 49.7 млн. евро през 2021-а дори след орязването на разходите. За сравнение, през 2019-а недостигът е бил в размер на 11 млн. евро.

Ако от сметките се извадят даренията от католиците по света, които са паднали по време на пандемията успоредно с приходите от недвижимите имоти и търговските дейности на Светия престол, тазгодишният дефицит ще се качи до 80 млн. евро, пресмятат отците. Той ще бъде попълнен от резервите. Както и от външни донори, към които Ватиканът започва все по-често да поглежда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във