Банкеръ Weekly

Свят

В Турция се страхуват от путинизация

Ердоган очаква Турция да стане президентска република.

С наближаващите парламентарни избори в Турция все по-голям интерес предизвиква въпросът дали сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган ще успее да облече в законова рамка властта над страната си, която и в момента упражнява почти еднолично.

През 2014-а Ердоган се съобрази с правилата на своята политическа сила - умерено ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) - които не му позволяваха да се кандидатира за четвърти пореден мандат като министър-председател, и смени властовата си позиция, като стана президент. Този ход беше планиран отдавна - още през 2007-а ПСР успешно проведе референдум за конституционна реформа, според която президентът вече да се избира пряко от народа, а не от парламента, както беше дотогава. И така миналата година Ердоган спечели първите преки избори за държавен глава, проведени според новия закон.

Президентът на Турция досега е бил смятан повече за церемониална фигура, стояща над политиката и изпълняваща ролята на национален обединител. Въпреки това Ердоган продължава да контролира управляващата партия и да направлява правителството на своя наследник на премиерския пост Ахмет Давутоглу, който преди това беше негов външен министър. Само през тази година президентът е председателствал две заседания на кабинета, като същевременно открито агитира за ПСР за предстоящите избори на 7 юни..

Това, на което се надява 61-годишният турски политик, е ПСР да спечели такава победа на вота, че да може да продължи конституционните промени и да смени системата на управление на Турция, като я превърне в президентска република. Начело с него, разбира се. По собствените му думи той очаква от 550-те места в новия парламент 400 да бъдат заети от депутати, подкрепящи конституционната реформа.

"Сегашната система свърши, каквото можа", каза неотдавна Ердоган в своя реч и за пореден път подчерта, че само президентското управление ще осигури възможността за бързо взимане на решения, нужни за превръщането на Турция във велика държава: "Ако искаме да продължим напред, трябва да променим системата".

Критиците на Ердоган смятат, че той се надява на политическо устройство, в което няма лостове за контрол върху властта на държавния глава, каквито има в демократичните държави. "Той иска президентска система без спирачки и баланс - коментира политологът Ченгиз Актар от университета "Бахчешехир" в Истанбул. - Това ще означава путинизация на Турция."

Междувременно Ердоган фактически вече упражнява властта, като се е заобиколил със собствен кабинет в сянка, съставен от доверени съветници. А след като през миналата година в страната бе проведена мащабна чистка в полицията и в съдебната система, при която овакантените места бяха заети от хора на Ердоган, опозиционните политици изразяват опасения, че е в ход нездрава концентрация на власт.

"Президентът се опитва да създаде конституционна диктатура, като овладее цялата власт", обяви и Селяхатин Демирташ, лидерът на най-влиятелната кюрдска политическа формация - Народната демократична партия. Турция я чакат тежки времена, ако някой, който не признава конституцията днес, наложи утре едноличната си власт под претекст, че въвежда президентски режим, предупреди Демирташ. Впрочем той е един от малцината, които могат реално да направят нещо, за да спрат амбициите на Ердоган. Работата е там, че за да се прокара конституционната реформа, ПСР трябва да вземе най-малко 367 места в бъдещия парламент. В сегашния тя има 312 депутати, и то при положение че на изборите през 2011-а взе почти 50% от вота. В момента проучванията на електоралните нагласи показват подкрепа от между 40 и 45% за ПСР и това обяснява тоталната мобилизация на Ердоган и подчинените му структури. Точно тук идва ролята на Народната демократична партия -  ако нейният лидер успее да мобилизира достатъчно гласове от кюрдите, които съставляват почти 20% от населението в Турция, тя ще прескочи предвидения от закона 10-процентов праг за влизане в парламента и ще обърка сметките на управляващите. Усетили силата си, хората около Демирташ вече обявиха, че предизборната им програма ще се превърне в "кошмар за султана..."

Несъгласни с курса, по който е поел Ердоган, има и в самата управляваща партия. Бившият турски президент Абдулла Гюл, чийто мандат приключи миналата година и който е сред основателите на ПСР, се изказа твърде резервирано за плановете за конституционна реформа. Гюл обяви, че Турция се нуждае от по-добра парламентарна система, а не от по-силна президентска институция, с което влезе в пряко противоречие с плановете на наследника си. Още по-рязък беше вицепремиерът Бюлент Арънч, също съосновател на ПСР, който рязко разкритикува намесата на Ердоган в мирните преговори с кюрдските бунтовници от ПКК и определи коментарите на президента като "емоционални забележки".

В крайна сметка изборните резултати и конституционната реформа ще зависят от това, дали избирателите ще пожелаят да бъдат управлявани занапред с твърда ръка, или ще предпочетат да спрат амбициите на президента си. Докато все още е във властта им да го направят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във