Банкеръ Weekly

Предизвикателствата пред германското председателство

В Берлин искат да "направят Европа отново велика"

Меркел има партньор, на когото разчита - Еманюел Макрон
S 250 3fe40088 f8a4 42f9 995c bea28a975442

Германия пое председателството на Съвета на Европейския съюз. От 1 юли, в продължение на шест месеца, страната ще ръководи дейността на Съвета и възстановяването от коронавирусната криза, стремейки се да постига съгласие между държавите членки.

 

"Никоя страна не може да се справи с кризата сама, в изолация - обяви канцлерката Ангела Меркел в Бундестага на 18 юни. - Европа се нуждае от нас, както ние се нуждаем от Европа!" Десетина дни по-късно (на 29 юни) висш германски представител сподели пред журналисти, че поемането на председателството насред породената от епидемията криза не е това, което Германия е очаквала и за което се е готвила. Председателството ни ще бъде наричано

"коронното председателство",

прогнозира той.

Германия е изправена пред тежки предизвикателства, както и предшественичката й Хърватия. Коронавирусната пандемия още не бе ударила Европа, но Хърватия пое кормилото във време на промени в ЕС - след избирането на нов Европарламент, нова Еврокомисия и Брексит – с всичката неяснота около бъдещите отношения с Великобритания. Така че сега германците ще трябва да се справят с всичката недовършена работа от хърватското председателство на фона на усилията за облекчаване на ограниченията, наложени заради пандемията, завръщането към "новата нормалност" и страха от нова вълна. Въпреки всичко, в Берлин се целят високо и дори заимстваха фраза, популярна отвъд Атлантика, обявявайки, че искат да направят Европа отново велика.

Единственият начин това да стане възможно е, като бъдат изпълнени две задачи.

На първо място, възстановителният фонд, известен с името "ЕС от следващото поколение", трябва да преживее през следващите няколко седмици препирните между европейските столици. Лидерите на съюза ще се срещнат лично през юли под зоркия поглед на Меркел, за да се опитат да постигнат постоянно изплъзващия се компромис между тях. Окончателният размер и структура – грантове или заеми – все още са предмет на обсъждане, както и критериите за изразходване на парите.

Ангела Меркел изглежда решена да запази основните характеристики на фонда. А председателката на Европейската централна банка

Кристин Лагард предупреди ръководителите,

че капиталовите пазари са спокойни, само защото очакват съвместни действия и ангажименти. Ако обаче страните членки не са в състояние да покажат солидарност, това ще срине спокойствието. Посланието е ясно: на карта са еврото и самата Обединена Европа. Лагард внушава, че действията на централната банка са изчерпани и че без допълнителна подкрепа ЕЦБ няма да е в състояние да се противопостави на онези, които играят срещу еврото.

За да избегне тази страшна перспектива, Меркел притиска лидерите да стигнат до споразумение преди летните отпуски, така че Европарламентът и националните парламенти да имат достатъчно време за приемането на пакета от мерки и той да стане оперативен още в началото на следващата година.

Скептично настроените към плана среди, главно от "пестеливите" държави от Северна Европа, по принцип приемат нуждата от възстановителен план. Но в частност се стремят максимално да го осакатят и по този начин да намалят въздействието му.

Меркел, Лагард и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен могат да останат в историята като спасителите, по-точно

спасителките на Стария континент.

Или като най-овластените жени на континента, които не са могли да убедят партньорите си, главно мъже, да погледнат отвъд тесните национални интереси.

Другото нещо, от което Ангела Меркел се нуждае, е споразумение с Великобритания, за да се избегнат по-нататъшни сътресения, след като преходният период приключи в края на годината и Острова вече не е обвързан с правилата на общността. От самото начало на сагата с Брексит, по-нататъшната интеграция на ЕС и бъдещите взаимоотношения на Великобритания с останалата част от Европа са тясно преплетени. Ако съюзът не излезе по-силен от тази драма, това може да окуражи центробежните сили в други страни членки и да постави под риск неговото съществуване като цяло. Европа може да понесе загубата на Великобритания, но загубата на Италия - една от основателките, ще е равносилна на банкрут на европейския проект.

Успехът на тези два фронта ще означава, че германското председателство е било успешно. По същество и двата въпроса са политически. Успехът на възстановителния фонд може да превърне Европа в остров на относителна стабилност. Еврото може да стане водещ кандидат за истинска

алтернативна световна резервна валута

Ще подсили позициите на Евросъюза спрямо Китай и големите мултинационални технологични компании, които все повече са възприемани като заплаха за личните данни, избора на потребителите и дори за демокрацията. Неслучайно голяма част от възстановителния фонд е насочена към инвестиции в дигиталното и устойчивото развитие.

Германия все повече е склонна да възприеме френския подход за държавна помощ на собствените компании с цел защита от чуждестранно поглъщане. В случая обаче става дума за защита на единния европейски пазар от неевропейски конкуренти, които са станали твърде силни и все по-често не се съобразяват с европейските правила за конкуренцията.

Германия е изправена пред повратен момент, в който ЕС ще преосмисли

собствените си правила за конкуренцията

и по-точно за държавната помощ. С други думи, без възстановителния фонд няма как "Европа да стане отново велика".

Досега надеждите за прогрес към изграждане на по-силна общност и в частност - по-силна еврозона, се възлагаха на банковия съюз. Банките бяха епицентърът на дълговата криза, обхванала Европа след финансовия крах преди 12 години. А сега, когато частичният фискален съюз изглеждаше близък, набраната скорост някак се изгуби.

Същата е ситуацията с напредъка в изграждането на истински съюз на капиталовите пазари. Едва ли може да се очаква какъвто и да е прогрес в тези две области през следващите шест месеца. И все пак, ако Германия и Европа искат да използват всички инструменти за подсилване на възстановителния фонд с частни финанси и наистина желаят еврото да стане резервна валута, напредъкът в изграждането на капиталови пазари и по-силна банкова система е крайно наложителен. За съжаление не е ясно дали на германското председателство ще му е останал достатъчен политически капитал, за да задвижи и тези два въпроса, след като приключи борбата за възстановителния фонд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във