Банкеръ Daily

Свят

Уругвай - бляскавата южноамериканска перла

На днешния ден през 1825 г. Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.

В края на XIX век Уругвай завършва формирането си като демократична държава и постига забележителни икономически и социални успехи. Уругвай става една от първите страни, установили правото на развод със закон (1907 г.), както и правото на жените да гласуват. Също така е втората държава в света, която със закон регламентира задължително и безплатно основно образование (1877 г.).

В икономиката се възприема политика на държавен протекционизъм на местните стоки, за сметка на вносните европейски такива. Всичко това дава отражение и в други сфери - перфектна инфраструктура, здравеопазване и образование на европейско ниво, най-високата сграда в Латинска Америка за дълги години (Паласио Салво - 1925 г.), най-големият стадион в света ("Сентенарио"), двукратен световен шампион по футбол (1930 и 1950 г.) - всичко това дава основание страната да стане международно известна като „Американската Швейцария“ през този период.

Уругвай, официално Източна република Уругвай (на испански: Republica Oriental del Uruguay) е държава, разположена в южната част на Южна Америка. Граничи с Бразилия на север, с Аржентина на запад и юг и с Атлантическия океан на югоизток чрез брегова линия от 670 километра. Страната има площ от 177 400 кв. км и е в югоизточната част на Южна Америка.

Произходът на името на страната идва от езика на племето гуарани и означава "Реката на птичката уру". Уру е вид малка местна птица, която живее по бреговете на река Уругвай.

Преди идването на испанците и португалците, земите на днешен Уругвай са обитавани от индианци, главно от племето чаруа. Първото сериозно селище, основано от европейците, е Колония дел Сакраменто (1680 г.) - важна крепост, издигната на източния бряг на Рио Плата, многократно превземана ту от португалци, ту от испанци.

По-късно, през 1726 е основан и Монтевидео, като основно пристанище в естуара на Рио Плата. Монтевидео (на испански Montevideo) е столицата на Уругвай. Той е най-големият град в страната и нейното главно пристанище. В града живеят около 1.3 млн. души, което е около 35-36% от населението на страната. Намира се на 120 км от Буенос Айрес.

Климатът е умерен, със средна годишна температура то 16°С. Зимите са влажни, облачни и ветровити, а лятото е по-сухо и с по-малко вятър. Разположен е в перфектен залив и разполага с естествено пристанище. Монтевидео е градът с най-добри условия за живот в Латинска Америка и сред 30-те най-сигурни града в света.

През 1822 г. Бразилия окупира територията на днешен Уругвай. След продължилата близо шест години Бразилска война, през 1828-а Уругвай извоюва своята независимост и се формира като държава.

Това е най-малката страна в южната част на Южна Америка. Отличава се с хълмисто-равнинен и платовиден релеф. Основа на икономиката й е животновъдството. Страната е разположена в югоизточната част на Южна Америка, между Бразилия и Аржентина.

На юг има широк излаз на Атлантическия океан, който оформя северния бряг на големия естуар Рио де Ла Плата (исп. "Сребърна река" ). Централните части на страната са заети от хълмистата равнина около река Рио Негро, ляв приток на река Уругвай, която очертава изцяло границата с Аржентина.

На юг се намира най-високата й точка - връх Пан де Асукар (501 м). Географското положение и излазът на Атлантически океан обуславят субтропичния океански климат с мека зима (юли, 10-12С) и топло лято (средните температури за януари са 22-24 градуса С). През зимата до някои части на Уругвай достигат студени бури от юг, наречени пемперос, които предизвикват силно застудяване. Главни реки в страната са Уругвай, Рио Негро. Растителността е предимно субтропични тревисти савани, а на изток - от палмови гори.

Рио Негро (португалски: Rio Negro, испански: Rio Negro, буквално "Черна река", изговаря се по-близко до Риу Негру) е река в Южна Америка. Приток е на река Амазонка и се влива близо до Манауш. Дълга е 2 400 километра. Португалците нарекли Рио Негро "Черната река", защото водата й е с тъмнокафяв цвят на кафе. Той се дължи на гниенето на листата, паднали от дърветата в джунглата. След като Амазонка и Рио Негро се срещнат, водите им не се смесват веднага, а поради бързината на течението в продължение на 80 км текат успоредно, оцветени в два различни цвята. На около 20 км преди да се влее в Амазонка, на северния бряг на Рио Негро е разположен град Манауш, един от най-големите самотни градове в света.

Без съмнение най-популярният танц в Уругвай, както и в целия район на Рио Плата, е тангото и по-малката му сестра - милонгата. За разлика от меланхоличното танго и веселата милонга, Уругвай има и изцяло свой национален музикален стил - кандомбе, в който значително по-силно са застъпени африканските ритми и ударните инструменти.

Две от най-известните световни имена в музиката на Уругвай все пак са свързани с тангото. Херардо Матос Родригес е композиторът на най-известната и свирена в света мелодия за танго "Ла Кумпарсита". Най-известният и добър според мнозина певец на танго в света за всички времена пък е Карлос Гардел, трагично загинал при самолетна катастрофа.

Уругвайската литература се заражда в първото десетилетие на 19 век с Бартоломе Идалго и неговите патриотични поеми. Сред модерните автори изпъкват Хуан Карлос Онети - един от най-големите екзистенциалисти и модернисти, пишещи на испански език, според нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса. Като "уругвайският Едгар Алън По" пък определят Орасио Кирога - световноизвестен уругвайски драматург и писател, оставил в испаноезичната литература на 20 век изящни, макар и често плашещи разкази и истории.

Facebook logo
Бъдете с нас и във