Банкеръ Weekly

Свят

Уреден мач в Сирия

Наистина ли Тръмп ще ги изтегли?

Ударите на западните сили в Сирия, целящи да накажат режима в Дамаск за предполагаемата употреба на химическо оръжие, скоро ще бъдат напълно забравени. Те не придвижиха в никаква посока процеса в Сирия, а ситуацията се усложнява от неяснотата около намеренията на Доналд Тръмп - дали ще изтегли американските войски от страната и ако да, кога ще го направи?

Начинът, по който бяха проведени "ударите", навежда на мисълта, че предназначението им е било да оставят колкото е възможно по-малка следа. Ако имаше някакъв ефект от тях, то той беше за вътрешна консумация. Независимо дали химическите атаки действително са дело на силите на Башар Асад, или са провокация на противниците му, западните лидери могат да изтъкнат, че са демонстрирали на тирана, че не може да върши такива безобразия безнаказано. От своя страна Асад се похвали колко вражески ракети е свалила противовъздушната му отбрана и той и руските му съюзници получиха поредна възможност да заклеймят Запада.

Акцията бе проведена на границата на минималното задължително усилие, за да може въобще да бъде наречена акция. От сирийска страна нямаше нито една жертва, материалните загуби изглеждат незначителни, а пък Русия сякаш забрави за гръмките си предупреждения не само да сваля ракетите, но и да унищожава "носителите" им. Това, което трябваше едва ли не да е началото на Третата световна война, остави впечатление за "уреден  мач". Нещо повече - като че ли участниците гледаха по най-лекия начин да отметнат случката с химическата атака, сякаш е дошла в неудобен за всички момент.

Събитията в Сирия пред последните седмици следват една неумолима логика. След като на практика "Ислямска държава" бе победена, правителствените сили се съсредоточиха върху районите, заемани от останалите бунтовнически сили, и на първо място около анклавите край столицата Дамаск. Те биват ликвидирани един по един, като онези бунтовници и семействата им, които не желаят да останат под властта на Асад, биват прехвърляни в северната част на страната - където има по-големи територии, заемани от опозиционни сили. Химическата атака, която предизвика ударите, бе именно в един от тези анклави - Дума, но тя по никакъв начин не възпря започнатия процес на ликвидация и изселване.

Успоредно с това в северната част на Сирия турски сили окупираха пограничния район Африн, до неотдавна заеман от кюрдите, и посредством него консолидираха териториите под властта на покровителстваните от тях опозиционни сили, които често са обвинявани във фундаментализъм и връзки с "Ал Кайда". Точно в тези обширни и вече съединени територии се изселват бунтовническите семейства от предградията на Дамаск - като това преселение вече наброява десетки хиляди души. Процесът върви методично, териториите, заемани от двете противникови сили, се консолидират и това, изглежда, удовлетворява и покровителите им: от едната страна - Русия и Иран, от другата - Турция.

Има обаче едно голямо неизвестно в това уравнение и това са намеренията на Съединените щати и техния президент Доналд Тръмп. Освен от правителствените войски и т.нар. бунтовници една голяма част от сирийската територия е контролирана от покровителстваните от САЩ Сирийски демократични сили, ядрото на които са кюрдски формирования. Наред с част от пограничните райони с Турция те заемат цялата територия източно от река Ефрат, включително и най-голямото сирийско нефтено находище - край Дейр ез-Зор. Именно там през февруари американските въздушни сили унищожиха близо 200 руски наемници, които се опитаха да овладеят петролни съоръжения.

Както "БАНКЕРЪ" е писал, единственият шанс за Съединените щати да запазят сериозно влияние върху случващото се на сирийска територия е да поддържат съюза си с кюрдите. През последните месеци обаче  американците не са особено принципни в приятелството си, след като оставиха Турция безпрепятствено да окупира Африн. Действително те изразиха безпокойство от случващото се, но сякаш по-скоро като за очи - точно както удариха Асад заради химическата атака. Изглежда, че и американците нямаха нищо против "опозицията" да консолидира територията си. В същото време източно от заемания от нея район те са стъпили здраво, имат бази, а хеликоптерите им патрулират около демаркационната линия между покровителстваните от Турция сили и кюрдите. С което сякаш демонстрират, че това, което се случи в Африн, няма да се повтори на изток.

На този фон Тръмп упорито повтаря, че ще изтегли военните си от Сирия. Казваше го още по време на предизборната си кампания, но напоследък го споменава през ден. След ракетния удар, в който участваха и Великобритания и Франция, между него и френския президент Еманюел Макрон дори се разрази мини скандал, след като Макрон съобщи, че в телефонен разговор го е убедил да се откаже от изтеглянето. Говорителката на Белия дом незабавно потвърди намерението на шефа си да върне войските си у дома възможно най-скоро. Изявленията на Тръмп повдигат въпроса - нима той с лека ръка ще опразни стратегически територии, богати на петрол, след като неотдавна силите му категорично са показали, че държат на тях, влизайки в директен сблъсък с руснаци?

На 17 април "Уолстрийт джърнъл" даде своя версия: в момента администрацията се опитва да сформира арабски сили, които да заменят американските военни. По въпроса вече е била установена връзка с Египет и това е било направено от новия съветник по сигурността на Тръмп - Джон Болтън - известен като "ястреб" и яростен противник на Иран. А останалите страни, към които той се е обърнал, са Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар - все негативно настроени към ислямската република.

Ако приемем, че Тръмп изпълни заканата си на 12 май да изтегли САЩ от ядреното споразумение с Техеран, вкарването на противници на Иран на сирийска територия изглежда логичен ход с оглед на по-нататъшни враждебни действия. Сформирането на такива сили обаче изглежда сложно, а и дали американският президент е предвидил реакцията на кюрдите, които все още номинално са негови съюзници?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във