Банкеръ Daily

Свят

Ураганът Тръмп наближава Европа

Американският президент през погледа на "Шпигел"

Бурята още не е започнала, но облаците се трупат и далечен тътен се чува. Такова е усещането за развитието на отношенията между Съединените щати и Европейския съюз след влизането на Доналд Тръмп в Белия дом. Поредица от действия на новия президент показват, че сблъсъкът наближава, а усещането за заплаха е най-силно в Германия.

Затова не е изненадващо, че авторитетно издание като "Шпигел" откри по безпрецедентен начин огън по американския държавен глава. В редакционна статия главният редактор на списанието Клаус Бринкбоймер обяви, че Германия трябва да се изправи срещу 45-ия американски президент, който, по думите му, е "патологичен лъжец и расист". Тръмп се опитва да извърши преврат отгоре и иска да наложи нелиберална демокрация, дори по-лошо - иска да подкопае баланса на властите, бяха обвиненията на Бринкбоймер. И за подсилване на остротата им ги придружаваше илюстрация: фигурата на Тръмп, държаща в едната си ръка окървавен нож, а в другата - главата на Статуята на свободата.

Една от посоките, откъм които се очаква ударът по Германия, е икономическата. Главният търговски съветник на американския президент - Питър Наваро, обвини германското правителство в манипулиране на обменния курс на еврото и експлоатиране на останалите държави от еврозоната. Думите му, че Берлин "продължава да експлоатира останалите страни от ЕС, както и САЩ, чрез прикрита дойчемарка, която е силно подценена", бяха отправени скоро след обвиненията, че Китай е разрушил американската индустрия чрез нечестни търговски практики. Така най-верният американски съюзник в Европа бе поставен на равна нога със страната, заемаща през последните години ролята на основен геополитически антагонист на Съединените щати.

На пръв поглед може да се приеме, че обвиненията на Вашингтон към Берлин имат чисто икономическа мотивация и не бива да се правят политически изводи от тях, още повече че според експерти те не са лишени от основания. При по-внимателно вглеждане обаче остава впечатлението, че не икономиката стои в дъното на атаките на новата американска администрация срещу Германия, а по-скоро тя е претекст, зад който се крият други, дълбоки причини, най-вероятно идеологически.

Това, че Тръмп определи изявения противник на европейското единство Тед Малок за американски посланик в ЕС, подсказва, че агресивната атака срещу германската търговска политика е част от целенасочена стратегия. Изявленията му, че Европейският съюз се нуждае от "дресировка", сравняването му със Съветския съюз, предупрежденията, че "не би заложил на еврото", както и директните му предупреждения, че Доналд Тръмп няма да толерира Европа, доминирана от Германия на Меркел, би трябвало да са разсеели всякакви предположения, че Белият дом има чисто икономически несъгласия с Берлин. Истинската цел на атаките срещу германската икономическа политика - и най-вече представянето като нейни жертви не само на Щатите, но и на другите европейски държави, е разбиването на Евросъюза - как другояче да си обясним съчетанието от обвинения за евтино евро със заканите на Малок, че не би заложил на общоевропейската валута?

Европейските политици реагираха. Още преди срещата на върха в Малта на 3 февруари председателят на Европейския съвет Доналд Туск изпрати писмо до европейските лидери, в което определи като "притеснително" поведението на администрацията на Тръмп, и постави новите позиции на Вашингтон сред най-големите заплахи за ЕС - наред с Китай, Русия и радикалния ислям. Той посочи също, че е необходимо общността да предприеме "огромни стъпки", за да остане цяла. "Най-вече промяната във Вашингтон поставя Европейския съюз в трудна ситуация, като новата администрация, изглежда поставя, под въпрос последните 70 години на американската външна политика", написа Туск.

Към неговите призиви се присъедини и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като обяви, че "с Тръмп или без Тръмп Европа трябва да продължи по своя път". Въпросът обаче е доколко призивите на водещите еврочиновници могат реално да повлияят на ситуацията? Неслучайно онзи същият скандален Тед Малок си позволи да квалифицира Юнкер като "кмет на Люксембург", вероятно визирайки разминаването между високия пост, заеман от него, и реалната му способност да организира отговор на външната заплаха, надвиснала над съюза.

Ситуацията, пред която е изправена Европа, е наистина безпрецедентна. През всичките години от Втората световна война европейските демокрации и ЕС са срещали безрезервна подкрепа от Вашингтон - независимо от коя партия е бил издигнат стопанинът на Белия дом. Същото в частност се е отнасяло и за Германия, като партньорството между бившия американски президент Барак Обама и федералния канцлер Ангела Меркел може да бъде определено като перфектно - както в политически, така и в идеологически план. Но истината е, че през всичките тези години и Европейският съюз, и Германия изцяло разчитаха на подкрепата на задокеанските си покровители. Сега общността е принудена да докаже волята си за единство в една враждебна среда. Изходите са два. Единият е да се справи с изпитанието, което ще покаже, че е готова за самостоятелен живот, а и ще проправи път за процеси на задълбочаване на обединението. Другият е да престане да съществува като единен субект - дали де факто, или де юре, няма особено значение.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във