Банкеръ Daily

Свят

Украйна пак е на прицел

Има ли ефективен инструмент за спирането на Русия?

Руски сили в близост до границата. Снимка: ТАСС

Напрежението в Украйна отново се покачва и повдига един въпрос: имат ли западните страни инструмент, с който да се противопоставят на руския натиск? Още от подписването на споразуменията в Минск преди шест години той стои на дневен ред, но при сегашните информации за струпване на руски сили в Крим и по границата с Украйна, Вашингтон и Брюксел ще трябва бързо да намерят отговора му.

 

По всичко изглежда, че този инструмент засега не е в НАТО. На 6 април украинският президент Володимир Зеленски заяви, че пътят към членството в алианса е единствения начин за прекратяване на войната в окупирания от проруски сепаратисти източен украински регион Донбас. "НАТО ще изпрати истински сигнал на Москва с план за членство на Украйна", каза украинският президент и призова страните от пакта да засилят военното си присъствие в Черноморския регион като акт на "мощно възпрепятстване" на Русия.

В отговор генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът подкрепя суверенитета на Украйна и е "загрижен сериозно" от руските военни маневри около общата граница.

По-рано Киев обвини Москва, че е

струпала хиляди войници

на северните и източните си граници, както и на анексирания през 2014 г. полуостров Крим. САЩ предупредиха, че имат готовност да се намесят и поискаха обяснения по темата от Русия. А Москва обяви, че е предупредила Вашингтон за последиците от "провокациите" на Киев в Югоизточна Украйна.

Поради един от фундаменталните принципи на НАТО - да не бъдат приемани държави, които воюват с други държави - Киев няма да намери решение на проблема с влизане в алианса. И затова е логично да обърнем взор в друга посока – отвъд Атлантика.

Голямата промяна във Вашингтон с влизането на Джо Байдън в Белия дом би трябвало да поражда надежди в Киев. Още повече, че новият американски президент вече заяви сериозния завой в американската външна политика и директно отправи обвинения към руския си колега Владимир Путин.

Малко са

конфликтите с такова отражение

върху американската външна и дори вътрешна политика като този в Украйна. Кризата повлия дори върху президентскиje избори и доведе до първото искане за импийчмънт срещу Доналд Тръмп - заради опита му да "натисне" украинския си колега Володимир Зеленски и да получи от него компромати за "украинския бизнес" на Хънтър Байдън и политическите чадъри на баща му - кандидат-президента на демократите Джо Байдън.

Впоследствие Русия поведе мощна дезинформационна кампания срещу Байдън по време на кандидатпрезидентската надпревара през 2020 година. Москва се насочи срещу него заради подкрепата, оказана от САЩ и НАТО на Украйна, както и за новите санкции срещу Русия, които той обеща да наложи, когато стане президент.

Въпреки че Байдън влезе в Белия дом обаче нито той, нито държавите членки на НАТО засега показват, че имат работеща стратегия за противопоставяне на опосредствената война на Москва за контрол над Украйна, превърнала бившата съветска република във фронтова линия за руското влияние над Европа.

Германия и Франция се опитаха

да поемат ролята на посредници между Вашингтон, Москва и Киев, но усилията им доведоха до задънена улица и в момента нито една от страните в конфликта не е близо до постигане на целите си. За САЩ Украйна се превърна в център на ескалация на напрежението в отношенията им с Русия.

В началото на март Пентагонът обяви размера на първата военна помощ за Украйна, която управлението на Байдън отпуска - 125 млн. долара. В нея са включени противоракетни радари, подобрени технологии за разчитане на спътникови снимки, оборудване за медицинска помощ и евакуация. Увеличава се и доставката на противотанкови ракети "Джавелин", които изиграха водеща роля в телефонния разговор между Тръмп и Зеленски, довел до първото искане на импийчмънт. (След като Зеленски казва на Тръмп, че Украйна е "готова да купи още ракети "Джавелин" от САЩ с отбранителни цели", Тръмп отговаря: "Аз обаче бих искал да ни направите една услуга...")

Столтенберг не може да даде гаранции на Зеленски (Сн. АФП)

По същото време Байдън направи и изявлението си, че САЩ никога няма да признаят анексирането на Крим от Русия, във връзка със седмата годишнина от руската окупация на полуострова. Затова и не би трябвало да е изненадващо, че Москва отговори със засилване на военното присъствие по границите с Донбас.

Най-вероятно политиката на санкции, налагани на Русия от САЩ и Европейския съюз, ще продължи. Още повече, че Байдън вече декларира намерения в тази посока, а Путин

подготвя руския отговор

с обвинението, че Белият дом се опитва да създаде пета колона на руска територия.

Ако трябва да обобщим, санкциите и дрънкането на оръжие като че ли изчерпват опциите за по-нататъшно оказване на натиск върху Москва.

Военна акция от страна на западните страни е немислима. Путин е наясно с това и едва ли нещо ще му попречи да продължи да марширува по нервите на САЩ и ЕС. Опитът от миналото обаче показва, че евроатлантиците може и да не са чак толкова безпомощни в противопоставянето на руските действия в Украйна.

Показателна е ситуацията от 2018 г., когато руски военен кораб влезе в сблъсък с украински патрулен катер в Керченския проток между Черно и Азовско море, при което бяха задържани 24-има украински моряци.

В нарушение на всякакви правни норми, Русия организира показен процес над пленените моряци и това се оказа от важно значение за водещата се в този момент кандидат-президентска кампания в Украйна.

Съединените щати веднага обявиха нови санкции и засилиха

присъствието си в Черно море,

но, предвидимо, това не доведе до разрешаване на случая с моряците.

По-късно обаче - през май 2019 г., сезираният от украинските власти Международен трибунал по морско право в Хамбург поиска от Москва да освободи незабавно моряците и да върне пленените морски съдове. И... това се случи само след някакви си шест месеца.

Изводът е очевиден. Макар Русия и до ден-днешен да твърди, че не признава друга юрисдикция над Керченския проток освен своята, разрешаването на тази криза показа, че силата на дипломатическия натиск, съчетана с аргументите на правото, все още върши работа.

Така че санкциите и дрънкането на оръжие нека си останат неотменима част от ситуацията около Украйна. Но ако САЩ и Европа искат да постигнат нещо повече, ще трябва да направят още нещо - да "вкарат в употреба" авторитета на международните правни институции. Острата реторика може и да вдъхваща кураж на съюзниците, но сама по себе си няма да даде очакваните плодове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във