Банкеръ Daily

Свят

Туризмът в Европа се задъхва, България залага на балнео- и винените дестинации

В България са на лице и необходимите условия и ресурси за превръщането и в атрактивна дестинация за винен туризъм. Ключова предпоставка е, че  може да предложи типични български сортове грозде за вино – мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид и червен мискет.

Измъченият от пандемията туристически сектор в Европа тъкмо взе да излиза от кризата и се сблъска челно с последиците от руската инвазия в Украйна, горещините, "традиционните" горски пожари, "дежурните" стачки по летищата, "новата" ковид (по-скоро омикрон) вълна, умопомрачителното поскъпване на храните, горивата и... всичко останало.

България, съвсем очаквано, следва общата тенденция. Очакванията са, че актуалният летен сезон сериозно ще пострада заради отсъствието на руски и украински туристи. Затова "черноморските" хотелиери отново залагат на добрия стар български курортист, а останалите се надяват да привлекат повече чужденци с все по-атрактивните напоследък разновидности на бизнеса, познати като СПА и уелнес, винен и селски туризъм, археологически и културни дестинации...

Проблемен сезон в цяла Европа

Според последните данни на "Евростат", като цяло туризмът в Европейския съюз е инкасирал зашеметяващо отрицателни резултати заради двугодишната пандемия. Затова съвсем логично е национално ориентираният туризъм да се представи доста по-добре от международния. Миналото лято, например, спадът на задграничните почивки е бил 45%, докато вътрешният туризъм е отчел увеличение от 4 процента.

Проблемът е, че в момента и тези, които желаят да пътуват са изправени пред сериозни предизвикателства. Туристическата индустрия в Европа тъне в хаос на фона на стачки, изгубен багаж, скок на цените и хиляди анулирани полети. В последните дни авиокомпаниите бяха принудени да отменят хиляди полети поради стачни действия, недостиг на персонал и лоши метеорологични условия.

На 17 юли в Италия, която е една от топ дестинациите на континента,  започнаха стачки на авиодиспечери и екипажи на нискотарифни авиокомпании, което постави на изпитание над 70 000 пътници. Стачкуващите настояват за подобряване на условията на труд и решаване на проблема с острата липса на персонал, който е с 25% по-малко, отколкото преди три години. По време на пандемията много европейски туристически компании съкратиха голям брой служители. Сега вече работят на пълен капацитет, но не назначават нови. По официални данни заради намаления трафик в Европа са били освободени 191 000 заети в сектора. Другото предизвикателство са заплатите – европейските пилоти в нискобюджетните компании получават по 10-15 евро за полет.

В същото време германският превозвач "Луфтханза“ обяви, че планира да съкрати поне още 2000 полета до края на август, с което общият брой на отменените полети на авиокомпанията ще достигне почти 6 хиляди. Преди него "Бритиш Еъруейз“ отмени 13% от полетите си, а летище „Хийтроу“ в Лондон поиска от авиопревозвачите да не продават допълнителни билети за пиковия летен сезон.

За капак във Франция, Гърция, Испания и Португалия, които са най-предпочитаните европейски дестинации, бушуват огромни горски пожари. Причината е гореща вълна, която заля голяма част от континента. Заради рекордно високите температури активните пожари в Испания са над 30, а в Гърция над 100. Белгия и Германия са сред страните, които очакват горещата вълна да ги удари през следващите дни.

България търси алтернативни варианти 

Горски пожари бушуват и в България, която се опитва да спаси летния си сезон. В същото време туроператорите твърдят, че германските и руските туристи масово избират Турция пред България. От друга страна близо до нас се водят боеве. Очакванията са войната в Украйна да се отрази най-силно на Северното Черноморие заради липсата на украинските и руските туристи.

Министерството на туризма се опита да компенсира по-малкото туристи от тези страни, като пренасочи средствата за реклама към други пазари, като например Полша, Унгария и Чехия. Тоест - нищо ново от времето на "Балкантурист“. Румънските туристи, които обикновено почиват в Шабла, Камен бряг, Дуранкулак и Каварна са намалели, като тази година са предпочени да почиват в Гърция и Турция. Засега не е ясно дали очакванията на министерството и туроператорите за спасяване на сезона ще се оправдаят.

Увеличаването на броя на заразените с ковид и поизтънелите джобове на хората заради инфлацията може да ги накара се откажат от  почивка. Трябва да се има предвид, че цените по българското Черноморие хич не са за подценяване, както установи авторът. В средния вариант една от най-предпочитаните риби – сафрид, се продава за 15-20 лева.

В Гърция същата риба струва 5 евро, но за сметка на това и тя е по-голяма, и гарнитурата е по-богата. Кафе за 5 лева и чаша бира за 8 също могат да стреснат българския летовник.  Явно идеята е, че ще щом продуктите и горивата са скъпи, а посетителите малко, ще плащат тези, които са се хванали на въдицата.

Като изключим драмата с летния сезон, чийто успех е спорен, министерство на туризма се насочи към доста правилна посока – да заложи на балнео и СПА туризма и да рекламира винените дестинации.  В момента се работи по проект с испански инвеститори. В началото на месеца министърът на туризма Христо Проданов прие испански бизнесмени, които са решили да инвестират на българския пазар. Гонсало Сивате и Алберто Лопес Родо от Инвестиционния фонд МCP (Mediterranian Capital Partners)  проявяват интерес към СПА и балнео туризма у нас, като това, което е най-важно за тях е, че може да се практикува целогодишно. Те планират да купят няколко хотела от висок клас в София и Пловдив, както и да разработят проект за балнео туризъм в комбинация с лозя, вино и екотуризъм в района на Розовата долина.

Явно тенденцията се насочва в тази посока и е крайно време България да се възползва от изобилието от минерални води и калолечебни находища, където безспорно има какво да предложи. Страната ни разполага с над 550 находища с 1600 извора с общ дебит 4900 л/с. Освен това в България са на лице и необходимите условия и ресурси за превръщането й в атрактивна дестинация за винен туризъм. Ключова предпоставка е, че  може да предложи типични български сортове грозде за вино – мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид и червен мискет.

В крайна сметка страната ни не може да избяга от общите условия на криза, които преживява цяла Европа. Дали ще бъде спасен този сезон или не, дали вината е във външни обстоятелства или наши собствени неуредици, не е толкова важно, колкото факта, че ако управляващите, без значение кои са те, искат силен туризъм, трябва да заложат дългосрочно на правилните модели и да налеят пари в тях. Като получим от Брюксел средствата по плана за възстановяване, ще имат тази възможност. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във