Банкеръ Daily

Свят

Търговските споразумения, по които Брюксел работи

През февруари евродепутатите  одобриха споразумения за свободна търговия и защита на инвестициите между ЕС и Виетнам. Търговското споразумение ще влезе в сила до края на лятото на 2020 г. и е само един пример за договор в областта на търговията, по който работи ЕС. Прочетете на какъв етап са преговорите с отделните страни и какъв е смисълът от споразуменията.
 

Защо търговските споразумения са важни

Търговските споразумения са ключов фактор за икономическия растеж и са ключов елемент в търговската политика на ЕС. През 2018 г. страните в Европейския съюз заедно са били вторият най-голям износител на стоки и услуги с дял от 15,5% от световния износ ‒ малко зад Китай (15,8%) и далеч пред САЩ (10,6%). ЕС е бил също така вторият най-голям вносител през 2018 г. с дял от 13,7% от световния внос ‒ зад САЩ (15,8%), но пред Китай (13%). Премахването на препятствията пред търговията открива нови възможности за бизнеса, стимулира създаването на работни места и увеличава избора за потребителите.

Някои критици на свободната търговия изтъкват, че повишената конкуренция води до загуба на работни места в отделни сектори. Икономическата теория и практика показват обаче, че тези споразумения създават повече заетост, отколкото разрушават.

Друг аргумент срещу конкретни търговски споразумения е опасението, че те могат да намалят стандартите за качество, например в областта на храните. В действителност фактът, че ЕС е такъв голям пазар, го поставя в добра позиция да наложи своите стандарти на чуждестранни компании. Изискванията за безопасност на внасяните продукти са винаги приоритет за Европейския парламент и всеки опит за отслабването им може да стане причина депутатите да отхвърлят определено споразумение.

Освен това търговските споразумения са начин да бъдат постигнати подобрения в страни извън ЕС в области, които не са пряко свързани с търговията. Преговарящите от името на ЕС често включват клаузи за правата на човека и правата на работниците, за да насърчат желани социални изменения в страните-търговски партньори.
 

Много видове споразумения


Европейският съюз сключва различни видове търговски договори с различните страни - в някои случаи те се наричат споразумения за асоцииране, за партньорство или за сътрудничество.
 В редица случаи става въпрос за намаляване на митата, с които се облагат вносните стоки. В други случаи митата се премахват изцяло и се определят еднакви мита за вноса на стоки от трети страни.

Уеднаквяването на изискванията към определени видове стоки също е много важно за насърчаване на търговския обмен, тъй като това гарантира, че стока, произведена някъде другаде, отговаря на стандартите на местния пазар. Освен всичко друго, ЕС се стреми и към сключване на споразумения за насърчаване на инвестициите. Това може да стане с двустранно или многостранно приемане на общи правила как да се процедира при възникване на спорове между дадено правителство и инвеститори от друга страна.

Европа


Преговорите за споразумение с Великобритания следва да приключат през 2020 г. Прочетете повече за бъдещите отношения с Обединеното кралство.
 

Северна Америка


Споразумението за свободна търговия и инвестиции с Канада, известно като СЕТА, влезе в сила на предварителна база на 21 септември 2017 г. То ще влезе изцяло в сила, когато бъде ратифицирано от всички страни в ЕС.

Споразумението със САЩ за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) предизвика много спорове заради опасенията от понижаване на изискванията към определени видове стоки, както и заради клаузата за разрешаване на инвестиционни спорове. Преговорите по него спряха в края на 2016 г.

Азия


Парламентът одобри през декември 2018 г. търговско споразумение с Япония, което влезе в сила от февруари 2019 г. През фервуари 2020 г. беше одобрен договор за свободна търговия с Виетнам; той ще влезе в сила по-късно през 2020 г.

С Китай се водят преговори за улесняване на инвестициите. Процесът бе стартиран през ноември 2013 г., а последният кръг преговори се проведе през януари 2020 г.

На дневен ред са и споразумения с други страни:

 

        Малайзия (правителството на Малайзия все още не е взело решение дали да възобнови преговорите)

        Индонезия (нов кръг от преговори се проведе през март 2020 г.)

        Тайланд (ЕС е готов да поднови преговорите)

        Филипините (не е определена дата за следващия кръг от преговорите)

        Мианмар (преговорите са спрели от 2017 г.)

        Индия (двете страни продължават да поддържат редовни контакти)

Океания


Европейският съюз започна преговори за търговско споразумение с Австралия на 18 юни 2018 г. На 21 юни 2018 г. стартираха преговори и с Нова Зеландия. От тогава се проведоха още срещи по темата и с двете страни.
 

Латинска Америка


Със страните от Меркосур е постигнато принципно споразумение, но то трябва да бъде одобрено от Съвета и Европейския парламент. В преговорите с Мексико бе постигнато политическо съгласие на 21 април 2018 г. То обаче трябва да бъде одобрено от Съвета и Европейския парламент Водят се преговори с Чили - последният кръг преговори бе проведен през май 2020 г. чрез видеоконференция.

Южно Средиземноморие и Близкият Изток


Със страните от Южното Средиземноморие и Близкия Изток се договарят различни видове споразумения, включително споразумения за асоцииране с осем страни, които се очаква да стимулират търговията с промишлени стоки. Освен това текат консултации с отделни страни за разширяване на споразуменията в области като селското стопанство и хармонизиране на промишлените стандарти.
 

Търговия с услугите


Преговорите за многостранно споразумение за търговията с услуги (TiSA) включваха 23 страни-членки на Световната търговска организация, сред които е и ЕС. Заедно страните в преговорите представляват 70% от световната търговия с услуги. Преговорите бяха спрени в края на 2016 г., като все още предстои да бъде взето решение за следващите стъпки.
 

Ролята на Европейския парламент


Договорът от Лисабон определя, че Европейският парламент трябва да даде съгласието си, за да може дадено търговско споразумение да влезе в сила. Депутатите настояват също така да получават актуална информация по хода на преговорите.

Парламентът вече показа, че не би се поколебал да наложи вето, ако съществуват сериозни опасения относно условията на дадено споразумение. Например, той отхвърли Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) през 2012 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във