Банкеръ Weekly

Свят

Турция укрепва плацдарма си в Кипър

S 250 1a7febc8 dffa 4f74 aa0b c1f98d33364c
S 250 1792402f 12e1 46f3 83a3 bcb818a2c92e
S 250 b9485963 e666 4195 9952 e9ecd0facbcd

Почти 2.3 млрд. турски лири (около 325 млн. евро) предоставя Турция на признатата само от нея Севернокипърска турска република за икономическо възстановяване след коронакризата и покриване на бюджетния й дефицит. Подписаният в края на май т. г. „Протокол за икономическо и финансово сътрудничество” между тях обаче си беше далеч по-конкретен и... политически целесъобразен: или на 11 октомври населението в окупирания Северен Кипър гласува за кандидат-президента на Анкара, или...

 

Двумесечната предизборна кампания започна на 12 август, макар че кандидатите за поста ще бъдат официално обявени едва в средата на септември.

Самите избори също са със странен „статут”. От една страна те се провеждат в  непризната от международната общност „държава”. От друга страна, става дума за територия, която - макар и окупирана и поставена под контрола на Турция през 1974 г. -

през 2004 г. става част от Европейския съюз.

Защото, ако някой случайно е забравил, Република Кипър е приета за пълноправен член на Общността с цялата си територия.

С други думи, кипърските турци са граждани на ЕС и имат еднакви права с жителите на останалите 26 държави членки. В същото време обаче въпросните права изобщо не важат в родината им, защото правото на ЕС е суспендирано, а управлението се подчинява единствено на Анкара.

Международната общност признава като легитимен официален представител на кипърските турци т. нар. „лидер на кипърската турска общност”. В структурата на непризнатата Севернокипърска турска република обаче той се нарича президент и след месец и половина 

ще бъде "пряко избран от народа".

И още един парадокс има, чийто последици трудно могат да бъдат предвидени. В предстоящия вот ще участват около 200 000 регистрирани избиратели, но резултатите от него трайно ще бележат както отношенията между кипърските гърци и турци, така и върху бъдещето на целия Кипър, върху отношенията между Турция и Европейския съюз, върху отношенията между Турция и останалите държави в региона.

„Президентските избори са жизненоважни не само за бъдещето на кипърските турци, но и за подсигуряване на новите искания на Анкара в цялото Източно Средиземноморие“, заяви директно турският вицепрезидент Фуат Октай.

Отражение върху вота обаче ще дадат икономическите трудности в окупираните територии, изострени от спада на турската лира и

неадекватното поведение

на т. нар. севернокипърско турско правителство за овладяване на коронавирусната епидемия.

Изборът на кипърските турци ще бъде повлиян и от ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие заради провокационните сондажни действия на Турция. В средата на септември изтичат обявените (засега) срокове за газови и сеизмични проучвания на корабите й „Явуз” и „Барбарос Хайредин паша” в части от кипърската икономическа зона. Двете кипърски общности и Анкара спорят за „споделяне” на управлението, експлоатацията и приходите от общите природни ресурси край острова, но засега без резултат.

Според чуждестранни наблюдатели, през октомври кипърските турци

ще гласуват в своеобразен референдум

- дали окупираните територии да останат под пълния контрол на Турция, или ще изберат европейския начин на живот във федерален Кипър.

Двама са основните изразители на тези тенденции, които водят в социологическите проучвания още от началото на годината: Мустафа Акънджъ - президент на т. нар. Севернокипърска република, и Ерсин Татар - премиер на кипърските турци и лидер на близката до Ердоган дясна националистическа Партия на националното единство.

На острова за никого не е тайна, че

Анкара не иска Акънджъ да бъде преизбран.

Той спечели изборите през април 2015 г. като независим кандидат, но подкрепен от левите партии. За него бъдещето на Кипър е в обединението му като федерация, с политическо равенство на двете й съставни части и с ротационно председателство.

Ветеранът политик неведнъж е подчертавал, че схемата "Две отделни държави в ЕС", за която настояват неговите опоненти, не е осъществима на този етап.

След серия проблеми около преговорите с турския външен министър Мевлют Чавушоглу, най-сериозният му разрив с турското ръководство дойде през октомври миналата година. Тогава Акънджъ публично не одобри турската военна намеса в Сирия и дори я сравни с турската „мирна операция” (т.е. с окупацията на Северен Кипър) през 1974 година. Позицията му разяри Ердоган, който заяви, че "Акънджъ е излязъл извън границите и трябва да си знае мястото".

„Не мога да стана марионетка”,

заяви той през май в отговор на обвинението, че е във война с Турция.

Фаворит на Ердоган е кипърско-турският националист Ерсин Татар, чиято амбиция е да победи с гласовете на всички десни партии.

Татар е твърд привърженик на окончателното разделение на Кипър и създаването на две отделни държави. „Дойде време за постоянно разделяне след години неуспешни мирни преговори. Реалността е, че на острова имаме две държави и два равни народа, които живеят един до друг”, гласи позицията му, заявявана многократно и по време на предизборната кампания. 

Според Татар много важно е

запазването на турската армия и гаранциите на Анкара,

благодарение на които мирът властвал в Кипър от 1974 година.

„Родината Турция беше с нас във всички критични моменти. Не можем да съществуваме без турска подкрепа“, категоричен е той и обещава и занапред "Турция и кипърските турци да действат в региона като едно цяло”.

От изхода на изборите през октомври зависи дали ще могат да се възобновят преговорите между двете кипърски общности или идеята за федерация окончателно ще бъде погребана. Преговорите бяха прекратени през лятото на 2017 г. след

провала на международната конференция

по кипърския въпрос в Швейцария.

Анкара насърчава двустранно решение извън рамките на ООН. Целта на Турция е чрез изборния резултат да си гарантира сигурен плацдарм за по-нататъшната си "газово-петролна" експанзия в Източното Средиземноморие, обяснявана като "защита на законните ѝ права и интереси”.

 

КАРЕ

Северен Кипър с две дойки - Анкара и Брюксел

Турската финансова инжекция за 2020 г. на стойност около 325 млн. евро (кредити и безвъзмездна помощ), "предписана” с Протокола за икономическо и финансово сътрудничество между Турция и т. нар. Севернокипърска турска република, ще подсили отбраната, инфраструктурата и реалния сектор.

Срещу тези пари обаче Турция налага на кипърските турци своите изисквания. До края на октомври властите в окупираната територия трябва да представят в Анкара икономическа програма за периода до края на 2021 година. Трябва да подготвят и тригодишен икономически план с мерки за структурна трансформация, макроикономически цели и стратегически реформи.

Европейският съюз също подкрепя финансово кипърските турци. От 2006 г. насам, по специалната програма за обединение на Кипър чрез насърчаване на икономическото развитие на общността на кипърските турци и икономическата интеграция на острова, са отпуснати над 520 млн. евро. 

А през май, Европейската комисия организира спешна финансова помощ за кипърската турска общност и заради коронакризата. Мерките са на стойност 11 млн. евро, плюс 5 млн. евро за медицинско оборудване.

Бранислава Бобанац

Facebook logo
Бъдете с нас и във