Банкеръ Weekly

Свят

Тръмп вдигна мерника на Иран

Иранците се отказаха от ядрените си мощности, но само временно.

Споразумението, според което през 2015-а Техеран се съгласи да прекрати ядрената си програма срещу вдигането на санкциите от западните държави, е изложено на все по-голям риск. Причината е искането на американския президент Доналд Тръмп за неговото цялостно преразглеждане, като на иранската страна бъдат поставени значително по-строги изисквания.

На 12 януари Тръмп за пореден път удължи замразяването на наложените от Съединените щати санкции срещу Иран, което влиза в споразумението, но изрично подчерта, че го прави за последен път, и постави срок: ако до 120 дни то не бъде преработено, американците ще излязат от него. Същевременно американското финансово министерство въведе нови санкции срещу пет ирански физически лица и девет организации. Преди това, през ноември, Тръмп удължи наказателните мерки, приети от САЩ срещу Иран още през 1979-а на фона на Ислямската революция и атаката срещу американското посолство в Техеран.

Американският президент подлага на остра критика иранското ядрено споразумение още от предизборната си кампания, като според него то открива пред Техеран възможност за създаване на ядрено оръжие, а и вдигането на повечето икономически и финансови санкции срещу ислямската република й позволява значително да укрепи позициите си в региона.

Още когато се водеха преговорите преди 2015-а, от всички, които участваха в тях - Съединените щати, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Иран - именно американците бяха най-неотстъпчивите. Днес обаче, със заплахата да изтегли страната си от един международно признат договор, който според всички останали от подписалите го функционира, Тръмп не само поставя под въпрос международния авторитет на Съединените щати, но и отваря път към ситуация с непредвидими последици.

Ултиматумът му не дойде неочаквано, тъкмо напротив - той вече на няколко пъти се закани на споразумението. Но сега заплаши, че повече отстъпки няма да прави и единственото му условие да не "скъса" документа е Конгресът и европейските държави да накарат Техеран да изпълни неговите нови условия. Заплашвайки с прекратяването на американското участие, ако Европа не натисне Иран, Тръмп на практика прехвърля отговорността за спасяването на споразумението на съюзниците си. Проблемът е, че това може да доведе не до опазването, а до прекратяването на сделката.

Най-важното условие на Тръмп е Техеран да се съгласи да приеме ограниченията върху ядрената си програма безсрочно. Всъщност, според критиците на сделката отвъд Океана, точно това бе главният й дефект - че рано или късно ислямската република ще се върне към производството на ядрено оръжие. Само че ако за критиците е дефект, от гледна точка на Техеран вероятно е било условието, заради което се е съгласил да сложи подписа си под договора.

Истината е, че през предишните години, когато позицията на Вашингтон беше за прекратяване на ядрената програма завинаги, Иран усвои обогатяването на уран, инсталира хиляди центрофуги и създаде реактор за тежка вода, способен да произведе плутоний, достатъчен за производството на много атомни бомби. Същият този реактор сега е запълнен с бетон. Така че истинският избор през 2015-а беше между споразумение, ограничаващо ядрената програма за много години и осигуряващо международни инспекции завинаги, или нищо - нито ограничения, нито инспекции.

Когато се водеха преговорите около иранската ядрената програма, стана ясно, че санкциите не могат да възпрат Иран. Той не само се подготвяше за производство на атомни бомби, но постигна значителен напредък в разработването и на балистични ракети, и влиянието му сред шиитите нарасна. В действителност един от стимулите за подписването на споразумението бе, че сред международната общност се засили безпокойството, че по-нататъшната изолация на Техеран ще доведе само до по-голяма дестабилизация на тази част от света.

Последвалият развой на събитията, при който Иран укрепи присъствието си в Сирия и Ирак и упражнява голямо влияние върху събитията в Йемен и Катар, едва ли е удовлетворил Съединените щати и главните им съюзници в региона - Израел и Саудитска Арабия. Техеран обаче също има причини да бъде разочарован от сделката. Независимо от раздвижването големият икономически бум, на който иранците се надяваха, не се състоя. САЩ са един от факторите това да не се случи - още от времето на предизборната си кампания Тръмп се заканваше на ядрената сделка, което неминуемо е уплашило и продължава да плаши много от потенциалните инвеститори в ислямската република.

Така или иначе, Техеран засега заявява, че ако Вашингтон се оттегли от сделката, но останалите страни по нея не го направят, той ще продължи да се съобразява с условията й. При тази ситуация изглежда, че ключът за оцеляването на споразумението се крие в Европа. Неслучайно през последните дни Старият континент бе обект на засилен американски дипломатически натиск, включващ и обиколка на държавния секретар Рекс Тилърсън. Усилията му да издейства преразглеждане на сделката ще срещнат голям отпор, след като от повечето европейски столици, включително и от Лондон, вече заявиха, че Техеран спазва условията на договора. Същевременно в медиите се прокрадват сведения, че Европа ще се опита да "омилостиви" Тръмп, като се съгласи на съвместни действия по иранската програма за балистични ракети, която не е предмет на сделката от 2015-а. Във всеки случай на Стария континент помнят 2003-а и американския натиск за войната в Ирак и сега ще се опитат да защитят по-добре интересите си.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във