Банкеръ Weekly

Дилеми

Тръмп между службите и Русия

"Хакерският ни отдел", посочва Путин. (Карикатурата е на Стив Сак от американския вестник Star Tribune.)

След като службите за сигурност на САЩ запознаха Доналд Тръмп с доклада, според който руски хакери са се намесили в президентските избори, екипът на бъдещия стопанин на Белия дом за първи път с половин уста призна, че наистина е извършена такава намеса. Рейнс Прибъс, бъдещият шеф на кабинета на новия президент, сподели в интервю за "Фокс нюз", че Тръмп е приел доводите на службите. По думите на Прибъс той "разбирал", че Москва стои зад проникването в електронната поща на ръководството на Демократическата партия.

В доклада си ФБР, ЦРУ и АНС отбелязват с "висока степен на сигурност" (термин, който рядко се използва в тези среди), че руският президент Владимир Путин е наредил провеждането на кампания за повлияване върху президентските избори в Съединените щати през 2016-а.  А две от трите агенции със същата степен на сигурност допълват, че целта на въпросната кампания била подпомагането на Тръмп. Както посочва роденият в Русия американски политически коментатор Макс Бут, обикновено е трудно да накараш трите независими една от друга служби да се съгласят дори че 2 + 2 = 4, и това прави единодушието им за хакерските атаки още по-забележително.

Преди обнародването на документа директорът на Националната разузнавателна служба Джеймс Клапър, както и други висши служители на разузнаването бяха извикани на изслушване в Сената. Там Клапър заяви, че САЩ никога по-рано не са се сблъсквали с "толкова агресивна и целенасочена кампания за намеса в наш изборен процес" и че "само най-високопоставените руски официални лица" биха могли да санкционират кражбата и разгласяването на данните, свързани с президентските избори. Но при това шефът на американското разузнаване подчерта, че няма доказателства хакерските атаки да са повлияли на резултата от вота.

След като бе запознат с класифицираната версия на доклада и заключенията му, Тръмп, който до неотдавна твърдеше, че сървърите на демократите преспокойно може да са хакнати от някой 180-килограмов дебелак, излежаващ се на дивана си, бе принуден да направи официално изявление. В него той отново омаловажи намесата на Русия, като подчерта, че и Китай, и други страни, външни групи и хора постоянно се опитват да проникнат в кибер инфраструктурата на американски държавни институции и частни организации. Изтъкна и липсата на доказателства за повлияване върху изборния резултат, тъй като няма регистрирано хакване на апаратите за машинно гласуване. С нито една дума бъдещият президент не изрази и неодобрение от руското вмешателство, дори напротив - написа в Туитър, че "добрите отношения с Русия са добро, а не лошо нещо" и че "само глупаци" биха помислили обратното.

Моментът, в който Тръмп ще има правомощията на дело да направи нещо за американско-руските отношения, обаче наближава. С влизането му в Белия дом на 20 януари новите санкции срещу Русия, въведени от администрацията на Барак Обама заради хакерските атаки, няма да изчезнат от само себе си. И той ще бъде изправен пред труден избор. Ако ги премахне безусловно, рискува да потвърди отправяните срещу него обвинения, че е "човекът на Путин" в Америка - което няма да се хареса на политическите среди, включително и в Републиканската партия, на чиято подкрепа разчита. Другият вариант е да замълчи по този въпрос, да започне да протака решаването му, но така косвено ще потвърди и заключенията надоклада, и правилността на действията на толкова критикуваната от него (и от Кремъл) администрация на Барак Обама.

Трудно е да се прогнозира решението на новия президент, но в полза на тезата, че Русия не бива да очаква толкова лесни отстъпки, е изборът на Тръмп за нов шеф на Националната разузнавателна служба. Последното, което може да се каже за Дан Коутс, е, че е в топли отношения с Москва - тъкмо напротив, от 2014-а на него му е забранено да стъпва в Русия като отговор на западните санкции за Крим. Самият Коутс определи това като чест.

Когато говорим за позициите на Доналд Тръмп, не бива да забравяме и друго - до избирането му за президент той поддържаше нужната риторика, за да спечели надпреварата, и не би могъл след успеха си да я изостави - още повече пред обвиненията, че дължи успеха си на чужди сили. След 20 януари обаче той вече ще е действащ държавен глава и този въпрос ще принадлежи на историята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във