Банкеръ Weekly

Свят

Трудното за Макрон започва

Време е за реформи

Еманюел Макрон доказа, че може да печели избори. Сега обаче пред новия френски президент стои по-трудна задача - след като партията му си осигури повече от комфортно мнозинство в Националното събрание на Франция, за него няма никакво оправдание да не изпълни смелите си предизборни обещания.

Победата на "Република, напред" на втория тур на парламентарната надпревара бе наистина зашеметяваща - партията си осигури 350 от 577-те места в Долната камара на парламента. Но Макрон би трябвало да е наясно, че място за самоуспокоение няма. Най-ниската избирателна активност от установяването на Петата френска република през 1958-а показва, че избирателите нямат доверие на политическата класа и кредитът на доверие, който му оказват, е ограничен. Време няма и от действията на президента през близките месеци ще зависи дали ще остане в историята като реформатор, или като поредния играч, възползвал се от моментната ситуация.

Най-главната стъпка, тази, която е ключова за успеха на Макрон, но и най-рискована, е реформата на трудовото законодателство. Неуспешните опити на предшественика му Франсоа Оланд да я проведе го лишиха от шанса да се бори за втори мандат. Тактиката на Макрон, с която ще се опита да избегне неговата съдба, е екипът му да контактува редовно с лидерите на синдикатите, така че те да не се чувстват изключени от процеса, и от друга страна - да се действа бързо, желателно до края на лятото.

Парламентарните обсъждания на новия кодекс на труда ще започнат в началото на юли. По-точно няма да има истински дебати, а действията на депутатите ще се сведат до това да упълномощят кабинета да осъществи реформата чрез укази - нещо позволено от френските закони. За целта парламентаристите ще се лишат от лятна ваканция, като правителството се надява да издаде въпросните укази, чието съдържание още не е публично обявено, до 20 септември. След това парламентът ще трябва да ги ратифицира.

Основната опасност пред начинанието е, че доверието между управляващите и профсъюзите лесно може да рухне. Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон вече се заканва да поведе улични протести през септември. Ако те придобият масовост, това може да принуди Макрон да преразгледа съдържанието на промените и дори да оттегли подготвяните укази.

Подобна е ситуацията и с другите два кита на икономическото обновяване, планирано от новия президент - промяната на системата за обезщетения при безработица и пенсионната реформа. И в двата случая се очаква синдикална съпротива. Само от преквалифицирането на безработните, с което са натоварени, профсъюзите получават по около 30 млрд. евро на година. Що се отнася до пенсиите, бившият държавен глава Никола Саркози се опита да вдигне възрастта за пенсиониране, което предизвика огромни протести и изигра роля за неуспеха му да се пребори за втори мандат.

Всъщност противниците на Макрон вече гледат на пенсионната реформа като на златна възможност за мобилизиране на недоволство. Особено гласовита е Марин льо Пен, която на последните избори се бореше да привлече пенсионерите на своя страна.

Най-неприятното при реформирането на обезщетяването за безработица и на пенсионната система е, че те трябва да се проведат след промените в кодекса на труда. Тоест, по това време Макрон вече може да е изчерпал кредита на доверие, от който се ползва в момента, и да е изгубил част от популярността си.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във