Банкеръ Weekly

Свят

Тромавата брюкселска машина се раздвижи

Валдис Домбровскис ще спасява европейските икономики с план за 1.5 трилиона евро

Валдис Домбровскис
S 250 06a55e10 5104 49a2 9b0f 91e3c1506334

Тежката криза, породена от пандемията, раздвижи тромавата машина на европейските институции и им преподаде добър урок по приспособимост и визионерство. Вече всички държави от общността са наясно, че е най-добре сами да произвеждат суровини и стоки, защото Китай и Индонезия са евтини варианти, но които излизат скъпо в моменти като сегашния. На фона на тези глобални прозрения Източна Европа, която поради по-ограничените си възможности в сравнение със Запада, изглежда по-слабо засегната и с повече шансове да промени политиката си на производство и доставки в бъдеще.

Европейските институции проумяха, че колкото и средства да насочат в борбата със заразата, възстановяването след нея ще е още по-скъпо. Еврокомисията излезе от обичайната официална рамка и си постави амбициозната задача – дългосрочен бюджет 2021-2027-а. Споровете между нея, Европейския парламент и националните правителства колко и от какво да спестим вече са минало.

Дългосрочният бюджет

Заместник-председателят на комисарите Валдис Домбровскис обяви, че Евросъюзът може да финансира фонд за възстановяване в размер до 1,5 трлн. евро с облигации, гарантирани от държавите членки. Опасенията му са, че рецесия вследствие на пандемията от коронавируса е неизбежна и може да е по-голяма от тази след финансовата криза през 2009 година. Затова и отговорът трябва да е амбициозен бюджет, който ще бъде приет през 2021-а.

"Финансовите министри очертаха следващите стъпки от фазата на възстановяване като приеха, че следващият многогодишен бюджет на ЕС, който ще бъде гласуван през 2021 г., ще играе централна роля в икономическото възстановяване. Европейската комисия вече подготвя изменено предложение за него като той ще бъде амбициозен, зареден със силен инвестиционен компонент, така че да можем сега да реагираме на кризата и да планираме финансирането за етапа на икономическо възстановяване," заяви Домбровскис.

Миналата седмица европейските министри на финансите се договориха за пакет от мерки на стойност половин трилион евро, с който да облекчат удара от пандемията. Те обаче оставиха нерешени редица въпроси как да бъде споделена финансовата тежест. Отложено бе и решението с какво ще се плати за фонда за преходно възстановяване, тъй като това засяга директно спора за съвместното издаване на дълг.

Действително със заеми или бондове на стойност 1,5 трилиона евро икономическото възстановяване на Европа ще бъде подпомогнато. Но на този етап е сигурно само, че дефицитът и дългът в държавите от общността рязко ще скочат, след което публичните финанси ще трябва отново да се стабилизират. Казано с други думи, правителствата неизбежно ще бъдат принудени да намалят разходите и да увеличат приходите си. Не бива да се забравя основното - Европейският съюз отпуска и пренасочва средства, но те са заеми, а заемите трябва да се връщат.

Изтокът и Западът

Необходимостта от спешни мерки дойде след информацията, че индустриалната активност в Германия вероятно ще се срине. Коронавирусната пандемия е повлияла на пазара на труда и над един милион работници вече са попаднали в схемата за "съкратено работно време". На практика германската икономиката е навлязла в рецесия още през март и се очаква тя да продължи до юни или юли. Притеснени от срива на най-богатите, източноевропейските икономики изглежда са най-мобилизирани.

„В момента и за Изтока, и за Запада е важно да избегне продължителна рецесия и голяма депресия с трайни последици”, коментира Раду Магдин, анализатор и консултант на премиерите на Румъния и Молдова. Според него източноевропейските страни трябва да се три пъти по-гъвкави, да затегнат банковите правила в периода на пандемията, за да се гарантира, че парите, които ще получат от ЕС, ще бъдат насочени към реалната икономика. В случая принципът проба - грешка няма да работи, защото са поставени на карта хиляди бизнеси и милиони работни места. Необходимо е Европейската инвестиционна банка бързо да създаде фонд за изплащането на около 200 милиарда евро заеми на компании, които са пострадали. Проблемът е, че само държавите от еврозоната ще могат да теглят кредитна линия на стойност 2% от годишния си БВП, при условие, че средствата ще отидат за икономически стимули. Което предизвиква логичния въпрос доколко ефективна ще е тази мярка? Точно сега съвсем не му е времето Старият континент да се дели на евространи и маргинали. Пък и Еврокомисията и Европарламентът нееднократно обявяваха, че защитата на работните места и на дребния бизнес е приоритет в цялата общност.

При всички положения през следващите седмици и месеци Брюксел ще трябва да стъпва много, много внимателно..

 


Еврокомисията одобри помощ от 1.5 млрд. лв. за  заплатите в България


Европейската комисия одобри на 15 април схема за субсидиране на заплатите у нас на стойност 1,5 милиарда лева (приблизително 770 милиона евро).

"В тези трудни времена е изключително важно да бъде запазена заетостта в секторите, които са особено силно изложени на икономическите последици от пандемията от коронавируса. Това е важно за препитанието на много работници и ще позволи на европейската икономика да се възстанови бързо след кризата. Българската схема, която одобрихме, ще помогне на хиляди работници да запазят работните си места, а на предприятията да възобновят дейността си веднага щом обстоятелствата го позволят. Работим с държавите членки, за да гарантираме, че това се прави в съответствие с правилата на ЕС", отбеляза изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията.

Помощта ще позволи на българските власти да финансират 60 % от разходите за заплати (включително социално-осигурителните вноски), плащани от работодателите. Мярката е ограничена до фирмите, които са от най-силно засегнатите сектори като търговия на дребно, туризъм, пътнически транспорт, култура, спортни дейности, дейностите за развлечение и отдих и други.

Предвижда се за предприятията, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти, да бъде отпусната помощ до 25 000 евро за три финансови години, за ангажираните с рибарството и аквакултурите - 30 000 евро, също за три години и 200 000 евро за работещите във всички останали сфери. Същевременно се обръща внимание държавите членки да избягват прекомерното натрупване на мерки за подкрепа за едни и същи компании, а да насочат помощта към действително нуждаещите се..

Facebook logo
Бъдете с нас и във