Банкеръ Daily

Свят

„Титан“ – титаническият победител на фестивала в Кан

Филмът „Титан“ на многообещаващата френска режисьорка Жюлия Дюкурно (1983) спечели „Златна палма“ на 74-ия фестивал в Кан. Драмата бе определена за победител на официална церемония на сцената на Големия театър „Люмиер“, с водеща Дория Тилие.

Към нея се присъединиха председателят на тазгодишното жури – американският режисьор, сценарист и актьорът Спайк Лий (1957) и членовете му – френската актриса и режисьорка Мати Диоп, сънародничката й – певицата Милен Фармер, американската актриса Маги Джилънхол, австрийската режисьорка Джесика Хауснер, френската актриса и певица Мелани Лоран, бразилският режисьор Клебър Мендонса Фильо, френският актьор Таар Раим и южнокорейският актьор Канг-хо Сонг.

Спайк Лий и Шарън Стоун обявиха носителя на "Златната палма". Победителката Жюлия Дюкурно бе лаконична: „Има толкова много красота и емоции, които не могат да бъдат предадени по традиционните начини, които познаваме. Благодаря на журито, че ни прикани да бъдем по-различни във кинопреживяванията си и в живота. Благодаря и на журито, че позволи на чудовищата да станат част от фестивала“.

Коментарът й е разбираем, имайки предвид, че немалко филмови критици се произнесоха твърде сурово за филма й. Някои от анализите звучаха по следния начин: „Филмът шокира, разбива, направо опустошава с радикалния си ужас – това е съвременна версия на страховита приказка. Преди години такъв филма никога нямаше да бъде допуснат до конкурса, защото е сериозна провокация срещу „добрия вкус“. Но днес сякаш този критерий е отпаднал“.

Други оправдаваха Дюкурно: „Това е стилът й – преди пет години тя бе забелязана в Кан с канибалския си трилър „Сурово“.

Сюжетът на „Титан“ е следният: Момиче с титаниева пластинка в главата, поставена й след инцидент, при който лекарите се борят за живота й, се превръща в убиец, с когото е по-добре да не се срещаш в някоя тъмна уличка. Съдбата й я среща с шеф на пожарната, който в продължение на десет години търси изчезналия си син и го открива в нейно лицето. Причината – тя всячески иска да се превърне в момче и поне на външен вид е успяла да постигне целта си. Еротичният й фетиш са предните капаци на колите, където си представя, че прави любов и забременява. В ролята на момичето е Агата Русел, а в ролята на пожарникаря – Венсан Линдон. Въпреки че тъкмо героят на Линдон трябва да е олицетворение на мъжествеността, филмовата критика недоумява защо в един от кадрите той се впуска в странни танци с млади пожарникари.

Вероятно, за да омилостиви критиците, журито връчи Голямата награда на фестивала на два по-нескандални филми – „Герой“ на Асгар Фархади и „Купе №6“ на Юхо Куосманен.

„Герой“ е образец на традиционното иранско кино. Режисьорът Фархади, който вече има две награди „Оскар“ – за „Раздяла“ (2011) и „Продавачът“ (2016) и неособено успешен опит за съвместна работа с холивудски звезди, сега отново снима филм за живота на обикновените иранци.

В „Герой“ виждаме мъж, хвърлен в затвора заради дългове и интриги около изгубена чанта със златни монети. Макар и да разбирате, че за премеждията му е виновно лицемерното иранско общество, някак не му съчувствате истински. Но въпреки този недостатък на филма, Фархади си заслужава наградата. Получавайки я, той коментира: „Бях на тринадесет години, когато направих първия си късометражен филм. Оттогава пиша сценарии и снимам филми, въпреки трудностите, въпреки натиска. Продължавам да задавам въпроси на обществото около себе си и да повишавам информираността какво е то“.

„Купе №6“ се завъртва около историята на млада финландка, която бяга от загадъчната си любовна афера в Москва, взимайки влак за арктическото пристанище Мурманск. Билетът й е за „Купе № 6“ – спален вагон, в който е настанен и руски миньор. По време на дългото пътуване двамата разбират какво е да копнееш за нормална човешка връзка.

Взимайки наградата, финландският режисьор Юхо Куосманен обясни, че филмът му е не само за отношенията между двама души, но има амбицията да разкаже всички истории за взаимоотношенията между хората.

Наградата за най-добър режисьор отнесе Леос Каракс за „Анет“. За сценарий – японецът Риусуке Хамагучи за „Карам си колата“. Наградата на журито си поделиха филмите „Памет“ на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул и „Коляното на Ахед“ на израелския режисьор Надав Лапид.

За най-добър актьор бе обявен Кейлъб Ландри Джоунс, който играе във филма „Нитрам“ на режисьора Джъстин Кързел, а за най-добра актриса – дебютантката Ренате Рейнсве за ролята й в „Най-лошият човек на света“ на норвежеца Йоаким Триер.

В конкурсната програма „Особен поглед“ големият победител стана руският „Разтваряйки юмуци“ на режисьорката Кира Коваленко, с продуцент Александър Роднянски, който има зад себе си 50 международни и национални награди в областта на киното и телевизията. В „Особен поглед“ участваше и българският „Жените наистина плачат“ на Мина Милева и Весела Казакова.

В авторитетното издание Screen International отделиха специално внимание на българския филм, в който освен че са замесени и трите сестри Казакови, участва и единствената ни актриса, номиринара за "Оскар" - Мария Бакалова. Британските кинокритици сравниха „Жените наистина плачат“ с румънския „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“, който през 2007 г. бе награден със „Златна палма“ в Кан.

Милева и Казакова показват суровото патриархално отношение към по-слабия пол в България, онагледявайки го с живота в едно семейство с две лели и две дъщери. Всекидневието на една от главните героини Вероника (Биляна Казакова) е сведен изцяло до грижи за бебето й. Съпругът ѝ напълно отсъства от дома, а по телефона единствено й нарежда да си стои вкъщи, където й е мястото. Едната й племенничка – Лора – не е прегледана от лекар, защото е ХИВ-позитивна. Другата - Соня пък взривява семейната идилия с новината, че приятелят й е ХИВ-позитивен, с дете и женен. Коментирайки тягостната история, от Screen International подчертават, че филмът е по-скоро боен вик на съпротива, в който невероятно впечатление правят „яростната“ игра на актриса Ралица Стоянова и „изключителната“ Мария Бакалова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във