Банкеръ Weekly

Свят

Тежка есен очаква Европа

Експерти предвиждат увеличаване на заразените и още проблеми за икономиките

Европейците бързо свикнаха с мерките.
S 250 474c4ed0 77fe 4892 9431 b837e172eeb0

Пандемията промени изцяло живота в Европа и по света. Въпреки спешните мерки за борба с вируса и дългосрочната подкрепа за възстановяване на икономиките, прогнозите са мрачни и континентът е на прага на тежка есен. 

Още през март институциите на Европейския съюз и държавите членки се договориха да облекчат фискалните правила и да мобилизират най-малко 25 млрд. евро от бюджета на общността за справяне с проблемите, предизвикани от коронавируса. Тогава обаче никой не беше наясно докъде ще стигне заразата и колко ще пострадат икономиките на страните членки.  На 21 юли европейските лидери се споразумяха за заем от 750 милиона евро. Както вече е известно, 390 милиарда евро от този фонд за възстановяване ще са безвъзмездни, а 360 милиарда евро ще са кредити. Тези пари ще са допълнение към новия седемгодишен бюджет в размер на 1.074 трилиона евро, Тези средства обаче може да се окажат недостатъчни.

Повечето вирусолози са единодушни, че през есента броят на новите инфекции от Ковид-19 може да се увеличат, въпреки че избягват термина “втора вълна”. Други пък, по-смели, като тези от Института “Роберт Кох” в Берлин, твърдят, че ще има не само втора вълна, но и трета, четвърта, та може би дори и осма. Европейските страни вече регистрират ръст на заразените и експертите са загрижени от вероятността през есенните месеци епидемията да съвпадне с обичайния грипен сезон.

“С отварянето на границите очаквахме да видим повече заразени. При по-добро планиране, тестване и проследяване на капацитета на болниците,  местните власти са по-подготвени да наложат необходимите мерки в сравнение с началото на епидемията. Много хора се фокусират върху пътуванията, но всъщност рискът не е в тях. Рискът се крие в контакта между хората, който може да се случи преди, по време или след пътуването”, казва пред "Еурактив” специалистът от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията Анастасия Фарис.

Европейският консултативен орган по здравеопазването се обедини със службите за морска и авиационна безопасност на ЕС, както и с железопътните агенции, за да контролира разпространението на COVID-19 в самолетите, круизните кораби и влаковете. А Еврокомисията бързо задели 48,25 млн. евро за 18 изследователски проекта, по които се включиха 151 научни екипа от целия съюз. По-късно бяха отпуснати още стотици милиони евро за лечения и диагностика. При все това евродепутатите настояват за повече средства за превенция. 

Капацитетът за тестване на държавите членки, който драстично се увеличи от началото на пандемията, ще бъде подложен на изпитание, тъй като летовниците ще трябва да минават тестове след завръщането си от лятната почивка. Няколко страни, включително Белгия и Унгария, започнаха задължителни тестове за  пътници, завръщащи се от определени дестинации.

Икономиките ще поемат най-тежкия удар 

Прогнозата на Европейската комисия е икономиката на общността  да се свие с 8,3% през 2020 г. и да отбележи растеж от 5,8% през 2021-а. Тоест намалението ще е по-голямо от очакваните през пролетта на тази година 7,7% за еврозоната и 7,4 на сто за ЕС като цяло. Растежът през 2021-а също ще е по-слаб от първоначалните предвиждания.

Впрочем Международният валутен фонд дава още мрачни прогнози – спад на БВП в световната икономика с 4,9%, а в еврозоната – с 10,2 процента. Иначе няма изненади в предположенията кои ще са най-тежко засегнатите страни – Испания, Франция, Хърватска и Италия са с двуцифрен спад, следват Португалия, Белгия и Словакия. Прогнозата за България остава почти непроменена – спад от 7,2% за 2020-та при очаквани през пролетта 7,1 на сто.

В анализа на комисията се посочва, че основните фактори, които влияят негативно на растежа в момента, са ограниченията за пътуване, потискащи туризма и намаляващите външни поръчки за експортно-ориентираните предприятия. Нагласите за инвестициите са, че ще започнат да растат на тримесечна основа едва през следващата година, докато износът може да започне възстановяване още през втората половина на 2020 - та.

Големият проблем ще е задълбочаването на различията в общността. И България ще е от тези държави, които ще го усетят най-силно. Във всеки случай бързината и силата на възстановяване в отделните страни членки ще се различават чувствително и е възможно това да предизвика вълна от недоволство.

Глобалната опасност пред общността пък е, че някои дейности ще се свият, други ще изчезнат. Вече започнаха да идват първите съобщения за закриване на заводи и съкращения на десетки хиляди служители в браншове, за които предстои средносрочна и дългосрочна адаптация.

Какво предприе Брюксел?

Тромавите, бюрократични евроинституции твърдят, че са си взели поуки от кризата и ще се справят със стратегическите предизвикателства, пред които е изправена Европа. Първата конкретна мярка, която беше взета, е новата програма за здравеопазване -  EU4Health, за да бъдем подготвени за бъдещи здравни заплахи.  Бюджетът й е 9,4 милиарда евро. Следващата мярка бе укрепването на rescEU, механизмът на общността за гражданска защита, за да може да се реагира на мащабни извънредни ситуации. Бюджетът е 3,1 милиарда евро и предвижда безвъзмездни средства и обществени поръчки, управлявани от Европейската комисия.

Комисията предлага подсилването и на други програми. Сред тях са „Хоризонт Европа“ - за съседство, развитие и международно сътрудничество, програмата „Цифрова Европа“, Механизмът за свързване на Европа, Общата селскостопанска политика, предприсъединителната помощ и др. Например от Резерва за солидарност и спешна помощ, разполагащ с 3 милиарда евро, ще се отпускат при необходимост допълнителни средства. А Фонд „Солидарност“ ще подкрепя непосредственото възстановяване на държавите членки след природни бедствия, като наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суша и бе увеличен  до максимална годишна сума в размер на 1 милиард евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във