Банкеръ Daily

Австралия го доказа

Технологичните гиганти имат обуздаване

Южният континент даде пример, на ход са големите

Зукърбърг първо игра твърдо, после отстъпи

Технологичните гиганти имат обуздаване. Все по-огромни, повдигащи все по-голяма тревога с властта, която са си завоювали, те изглеждат непобедими – но докато някой не прояви волята да им се опре. Австралия го направи, но дали и нейните съюзници от двете страни на Атлантика ще имат силата да я последват?

В Австралия бе приет закон, изискващ дигиталните платформи като Фейсбук и Гугъл да плащат на местните медии, за да публикуват тяхно съдържание в нюзфийда си или при търсене на резултати. Окончателното му приемане дойде, след като правителството въведе поправки в предлагания законопроект, срещу който и двете компании се бореха от 2020 година.

Най-важното в него е, че Австралия се превърна в първата страна, където посочен от правителството арбитър ще може да определя каква да е финалната цена, която двете дигитални платформи ще трябва да плащат на новинарските медии, в случай че не могат помежду си сами да се договорят.

Отсега нататък Гугъл ще трябва да плаща за новинарското съдържание, коeто ще публикува в новото си приложение Google News Showcase, а Фейсбук ще трябва да плаща на доставчиците, захранващи неговия нов продукт за новини (News), който ще заработи в Австралия по-късно през годината.

Приемането на закона обаче далеч не мина безметежно. Кулминацията на

сблъсъка между Фейсбук и австралийското правителство

бе, когато социалната мрежа взе решение да блокира публикуването на линкове към статии на местни или международни медии в отговор на законопроекта, като спря и страниците на австралийските държавни институции. Но в последния момент гигантът даде заден ход, като сключи споразумение с правителството в Канбера.

Според приетата законова поправка двете засегнати страни ще разполагат с период от два месеца за преговори с посредници, преди да прибягнат до крайната мярка – арбитража. Другото, което Фейсбук успя да си осигури, бе, че компанията си запази правото да решава кои новини да се появяват на нейната платформа, така че да не става автоматично обект на принудителен арбитраж. В крайна сметка това се оказа достатъчно за социалната мрежа да вдигне блокадата над австралийските новинарски и правителствени страници.

Гугъл първоначално също обяви, че ще премахне функциите на търсачката си за Австралия. В последните седмици обаче успя да сключи редица сделки с австралийски медии, включително с притежаваната от семейство Мърдок "Нюз Корпорейшън" – третата най-голяма медийна компания в света. Така дигиталната платформа успя да избегне директния сблъсък с австралийското правителство, в който влязоха побратимите й от Фейсбук.

Според наблюдатели

законът може да се окаже модел

за решаване на конфликтите между технологичните гиганти и регулаторните органи по света за балансиране на отношенията между традиционните медии, изпаднали в сериозни финансови затруднения, и дигиталните мастодонти, които доминират в интернет и получават солидна част от приходите от реклама.

Австралийската преса бе безпощадна към Фейсбук

Дали обаче тази победа с ограничен мащаб ще се окаже достатъчна, за да бъде съкрушено господството на технологичните гиганти? По този въпрос нещата далеч не изглеждат толкова оптимистично.

2021 година започна наистина зашеметяващо за тях. Властта на компании като Туитър и Фейсбук не само се разпростря до степен да

вземат думата на действащ американски президент,

но пазарната стойност на 30-те водещи американски технологични филми се изравни с годишния брутен вътрешен продукт на петте най-големи европейски икономики. И това повдигна въпроса – докога технологичните гиганти ще могат ей така да си растат, без да бъдат контролирани и без да се отчитат пред никого?

В интерес на истината и от двете страни на Атлантика се предприеха действия за обуздаването им чрез регулации. През декември Европейската комисия публикува проекта за своя Закон за цифровите услуги и цифровите пазари, който ще бъде дискутиран през следващите месеци. Очаква се през тази година британското правителство да публикува своя Закон за онлайн сигурността. В Съединените щати администрацията на новия президент Джо Байдън встъпи в длъжност на фона на призиви от представители на целия политически спектър за регулиране на технологичните гиганти. Изглежда всички са се уплашили от перспективата хора, които

нито са били избирани, нито се отчитат пред някого,

като шефа на Фейсбук Марк Зукърбърг и на Туитър – Джак Дорси, с помощта на изградените от тях платформи да управляват публичните дебати.

На пръв поглед има сходства в подхода на европейските и американските представители. И от двете страни на Атлантика се чуват призиви за повече прозрачност в процеса на взимане на решения в социалните медии за това кое съдържание да се допуска и да се приоритизира, както и за възможността ползвателите по-лесно да го променят. Засилват се и призивите за повече яснота върху алгоритмите, управляващи онлайн съдържанието, определящи какво да се вижда и какво не. Има съвпадения и в подхода по въпроса за антитръстовите мерки и конкуренцията, като и ЕС, и САЩ предприеха действия срещу Амазон и Гугъл в края на 2020-та, а Великобритания планира създаването на Управление за цифровия пазар, което да регулира онлайн конкуренцията.

Зад тези външни прилики обаче се крият сериозни различия. И Съединените щати и Европа се възприемат като водещи в някакъв аспект – ЕС по отношение на нормативната база, САЩ – като добронамерена към иновациите страна, в която се намират Силициевата долина и са базирани най-големите технологични компании в света. И двете страни са подложени на силен и разнопосочен натиск – САЩ от целия политически спектър, ЕС – от 27-те страни членки, така че надали и Вашингтон, и Брюксел биха били склонни да възприемат подхода на отвъдатлантическия си партньор. Големите законови и културни различия също ще затруднят опитите за общ подход към контрола над интернет.

Различията между САЩ и Европа особено ярко се открояват по отношението на

свободата на словото

Докато Първата поправка на американската конституция гарантира почти абсолютна свобода на изразяване, в Европа е възприето свободата на словото да е в баланс с други важни публични интереси, което е позволено от Европейската конвенция за човешките права. Например отричането на Холокоста е криминализирано в някои европейски държави, но в Съединените щати би било противоконституционно. Отнесени към модерирането на онлайн съдържанието, тези различия означават, че американските законодатели по конституция нямат право да възприемат някои от подходите, които европейските им колеги обмислят – още едно от препятствията пред разширяването и задълбочаването на австралийския пример.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във